отобрать ()

czasownik dokonany ( отбирать) (1.1) odebrać (1.2) wydzielić (z jakiegoś zbioru)

(1) отобра́ть; отберу́, отберёшь, отберёт; отберём, отберёте, отберу́т; отобра́л, отобрала́, отобрало́; отобра́ли; отбери́; отбери́те; отобра́вший, отобра́в, отобра́вши, ото́бранный

забрать, избрать, набрать, выбрать, добрать, обобрать, перебрать, подобрать, пробрать, собрать, собраться, убрать, прибрать, вобрать, разобрать, разобраться