Пѐрущица е град в Южна България, област Пловдив. Градът е център и единствено населено място в Община Перущица. Населението на града по данни от НСИ е .
География Град Перущица се намира в Западните Родопи – в географската област, наречена Родопска яка, в северното подножие на Върховръшкия дял на Чернатица, на 255 м надморска височина. Старата градска част се разстила амфитеатрално по възвишенията Вълковище и Власевица. Градът е център и единствено населено място на Община Перущица. Отстои на 144 км югоизточно от столицата София, на 21 км югозападно от Пловдив и на 8 км източно от най-близкия град – Кричим. Граничи с общините Кричим, Стамболийски и Родопи. На север от центъра на града, на 2 км в полето се намира квартал Пастуша, който до 1959 г. е бил отделно село.
Местният преходноконтинентален климат с мека зима и слънчево топло лято, както и специфичните особености на тукашните почви са благоприятствали от древни времена за развитие на лозарството, особено на ароматния и с висока захарност гроздов сорт „Мавруд“.
История Праистория Най-старите свидетелства за населението по тези земи датират от дълбока древност. Най-ранното човешко присъствие е засвидетелствано от намиращите се на около 1,5 км североизточно от центъра на града при карстовия извор Пастуша до „Червената църква“ останки от праисторическо селище, което е съществувало през неолита, халколита и бронзовата епоха или в периода от 7 – 6000 г. пр. Хр до към 1000 пр. Хр. Перущица, Свети места Праисторическото селище е открито на 500 метра от Червената църква, наблизо има свидетелства и за друго селище в местността Дяковица, което се датира от IV в. пр. Хр., а началото на селищния живот в античността категорично е засвидетелствано от VI век пр. Хр. Добрите условия около извора Пастуша довел до разрастване на селището като територия и население, а впоследствие и до разселвания и основаване на други праисторически селища в близката околност – района на Пастуша, Перущица и Брестовица.
Античност Свещеният извор и скално светилище стават център, около който се формира тракийско селище, просъществувало и през римската епоха (I–IV в. сл. Хр), и през последвалите исторически периоди. В този район са открити 29 надгробни могили, сред които най-известни са Духова, Банова, Горката и Андреева могили. В околностите на Перущица са разкрити останки и от други тракийски и римски селища, както и от една малка крепост – „Калето“ (северозападно от града). В основите на Духова могила при разкопки са намерени тракийски златни колесници. Находките от Духова могила са експонирани днес в Историческия музей в Перущица – наред с тракийските бойни колесници, са мраморна глава на мъж, статуи на антични божества, оброчни плочки, монети, сечени в античния Пловдив и пр. Един от най-ценните запазени древни паметници в района е построената в IV век сл. Хр. през късната античност, над скалното светилище при извора Пастуша внушителна раннохристиянска църква, наречена Червената църква Наличието на такава грандиозна култова сграда говори, че още в зората на християнството, намиралото се в близост до църквата селище е играело значителна роля в духовния живот на областта.
Средновековие Името си градът носи от крепостта „Перистица“ – част от отбранителната верига на Второто българско царство. Сегашният град води началото си от древния голям град ДраговецДраговец град е съществувал допреди покоряването на България от турците. Бил е на 4 часа път от Пловдив, на югозапад. По развалините му, които се виждат днес, се познава, че е бил от пет части, на разстояние половин час една от друга. Всички заедно можели да се обиколят за десет часа. Първата част на този град е била на мястото, където сега е Кричим. Втората и най-голяма е била разположена на тези места, които обхващат Куртово, Селище и Стара Пастуша. В Стара Пастуша има развалини от църква, за която старите хора казват, че се е наричала „Св. Троица“. Официален сайт на Община Перущица – Драгавец
Град Драговец Град Драговец се е състоял от пет многолюдни части. Днес съществуващи са Перущица, Устина, Кричим, Куртово Конаре и Пастуша. Известен е със славянското си име, защото в по-късните епохи е населяван, както и цялата околност, най-вече от славяни. Една част на този град се намира под водите на микроязовир, друга е разположена на 2 – 3 километра северно от днешната Перущица, а до днес е оцеляла само една четвърта част от църквите му, която сега е известен като Червената църква, В радиус от около 5 км от Драговец са били разположени 10 крепости, които са пазели подстъпа към града от всички страни. Три от тези крепости се намират южно от Перущица: „Градището“, „Момино кале“ и „Перестица“. Селището и прилежащите му отбранителни съоръжения продължили живота си и през средновековието. Тогава укрепленията в планината, като крепостта „Перестица“, са били важна част от севернородопския отбранителен щит. По време на Второто българско царство (XII-XIV в.) тези крепости са играели важна роля при сблъсъците между Византия и България и са преминавали ту в едни, ту в други ръце. Историческите извори сочат, че през този период Драговец е голям български град. Според византийския хронист Георги Акрополит: „живущите там били българи и отхвърляли игото на чуждоплеменниците (т.е. ромеите)“. Вероятно през времето на Второто българско царство е бил основан известният в миналото Перущенски манастир „Св. Тодор“, останките на който се намират на 1,5 – 2 км южно от града, в близост до крепостта „Перестица“. Града и крепостите са унищожени от ордите на турския главатар Лала Шахин в 1364 година.
Археологията доказва, че приемник на разореното българско селище е възникналото в някой по-късен период село Перущица, носейки името на славянския бог Перун.Перущица, Свети места. Първи писмени сведения за последното намираме в османските данъчни регистри. То се споменава в опис на войниците за Пловдивски санджак от XVI в.: „Пейо, син на Трендафил, вместо него, от с. Перущиче“. Този документ свидетелства, че по това време Перущица вече е съществувало и в него са пребивавали войници – българи на служба в османската войска, които са ползвали определени привилегии (данъчни облекчения). Интересно е, че в същия този опис на войниците е записано и село Пастуша (днес кв. на Перущица), но с 5 войника (Манол, Христан, Апостол, Богдан и Наско), което дава основание да се предположи, че то е възникнало по-рано от с. Перущица (това, което е било на днешното му място).
Характерно за селото е, че през всичките векове на османското владичество населението му запазило българско – християнско самосъзнание. Дори и по време на големите зулуми в средата на XVII в., когато почти цялото население на Западните Родопи (Чепинското корито) било принудено насилствено да приеме исляма, опити на турците да помохамеданчат перущенци не успели. Опитите на поробителя да потурчи местните българи се провалили, но цената, която платили тукашните горди българи била изразена в множество изпепелени къщи и изселване от родните огнища.
През XV век тук се заселили бежанци – българи от най-западните предели на Балканския полуостров (днешни Албания и Епир). По-късно селището било ограбено и опожарено отново през 1794 година от кърджалиите на Мехмед Синап.
Възраждане През XIX в. стопанският просперитет и духовният напредък на Перущица дават изражение в създаването на български просветни, религиозни и културни учреждения. В 1847 г. е издигната възрожденската църква „Св. Архангели Гавраил и Михаил“ и първото начално училище, в което първи учител е бил свещеникът П. Рипчев, като отначало обучавал деца в дома си. Негови приемници са били Ст. Б. Николов от с. Цалапица, Кр. Ненчев от Етрополе, П. И Ст. Рипчеви, Т. Михайлов, който донася препис от Паисиевата история в селището и др. Приемник на това школо е построеното през 1850 г. светско училище „Св. св. Кирил и Методий“, с останалите материали от строежа на църквата „Св. Архангел Михаил“; то е известно като „Даново училище“, в което първи преподавател е бил бележитият български просветител Христо Г. Данов, въвел през 1850 г. взаимоучителния метод. През 1853 г. той открива и девическо училище, с което се образува едно от първите смесени училища в поробена България. Читалище „Просвета“ е основано през 1862 г. В училищната сграда в 1869 г. Васил Левски основава перущенския революционен комитет, чиято дейност е възобновена в 1876 година от Георги Бенковски и Васил Соколски – Доктора.
Връхна точка е участието на цялото население в националноосвободителните борби с яркото си проявление през Априлското въстание в Перущица вдигнато на 23 април 1876 г., Перущенци 7 дни удържат непрестанните атаки на многократно превъзхождащия ги по брой и въоръжение противник. Те са нападнати от 5500 башибозук на Адил ага тамрашлията, а на 29 април пристига и турска редовна войска с артилерия начело с Решид паша. Едва когато оръдията разрушават покрива на въстаническата крепост – църквата „Св. Архангели Гавраил и Михаил“, в която са събрани около 600 старци, жени и деца, въстаниците прекратяват съпротивата. В черквата загиват 347 души, начело с отец Тилев, д-р Васил Соколски и водача на въстанието в града Петър Бонев – другар и съратник на Раковски и Левски в Белградската легия. Турците ограбват селището и опожаряват 350 къщи. Трагична е саможертвата на Спас Гинов, Кочо Честименски, Иван Хаджитлиев и още двадесет и трима перущенци. В черквата „Св. Архангел Михаил“ се въззема най-мощният глас за свобода, който човечеството е чувало – бащите жертват жените и децата си, а после и себе си, за да не бъдат роби и да не бъдат потурчени.
През юли 1876 г. Перущица е посетена от френския журналист Иван дьо Вестин, който съобщава, че след зверското турско клане при потушаване на въстанието извършено от редовна войска и паравоенни мюсюлмански части в града са останали 150 „старци и деца“ от предишното население от над 2000 душиПътуване в страната на въстаналите Българи, редактор Йоно Митев, превод от френски Дора Кършовска, Издателство на Отечествения Фронт, София, 1971. Впоследствие костите на българските мъченици са събрани и погребани в същата тази черква, за да се помни станалото.
Съвремие Перущица е освободена от турско иго на 3 януари 1878 г., но след разкъсалия България Берлински договор от 13 юли 1878 г., попада в автономната васална на Османската империя област Източна Румелия. Гражданите на Перущица са от първите, обявили се за Съединението на Княжество България с Източна Румелия през септември 1885 г. Перущенци участват масово в 5-те войни за национално обединение на България и дават скъпи жертви с имената на които е издигнат паметник в центъра на града.
През XX в. Перущица се развива в селище, на което основен дял от икономиката му заема селското стопанство и по-точно лозарството и овощарството. През 1929 г. в селото е образувано първото в България дружество на тютюнопроизводителите, а през 1935 г. и лозаро-винарска производствена кооперация „Напредък“. По-късно е основано средно професионално-техническо училище. В годините на социалистическата планова икономика, в Перущица работят: електроапаратурен завод за командни ел. табла, предприятие на „Винпром“ за естествено пенливи вина, 2 предприятия за производство на туристически принадлежности, Дирекция „Лозарство“ към националния производствен комплекс „Г. Димитров“ в Пловдив, дивечова ферма „Норка“ и др. През 1969 г. село Перущица е признато за град. Перущица съществува като самостоятелна община от 1998 г. В историческия музей в града основан в 1955 г. се пазят ценни експонати, свързани с историческото минало и героизма на населението от района.
Религии Православно християнство.
Икономика