Филип II Испански () е крал на Испания (1556 – 1598), крал на Неапол и Сицилия (1554 – 1558) и крал на Португалия под името Филип I (1580 – 1598). Филип II е самообявилият се водач на католическата Контрареформация в Европа.

Произход и ранни години Роден на 21 май 1527 г. във Валядолид, Кралство Кастилия и Леон, той е единственият оцелял законен син на император Карл V и кралица Изабела Португалска.

Детство и възпитание Баща му Карл, императорът на Свещена Римска империя и наследник на хабсбургските земи, а от 1516 г. също крал на Испания, цял живот неуморимо пътешества по Европа и Северна Африка. Заради политически съображения Филип е отглеждан в Испания. Въстанието на „комунерос“, което на Карл се налага да потуши в началото на своето управление, ясно показало на краля, че в неговата държава испанските интереси изискват особено внимание. Затова, с цел подобряване на добросъседските отношения и възможно наследство, през 1526 г. той взема за съпруга Изабела Португалска и оставя родения в следващата година престолонаследник да бъде възпитаван в Испания. Така Филип, първият и единствен законен наследник на испанския крал и германски император Карл V, преживява детството и младостта си, по същество, в два града, Толедо и Валядолид.

До седем години Филип расте в кръга на семейството, с майка си Изабела и сестра си Мария Испанска. Баща му Карл идва в Испания за кратки отрязъци от време: 1527 – 1529, 1534, 1537 – 1539 и 1541 – 1543, останалото време, държавните дела изискват неговото присъствие в Италия, Германия и преди всичко в Нидерландия.

Когато умира майка му, Филип е почти на дванадесет години. В безметежната обстановка на детските му години у него се развива дълбока любов към природата. Впоследствие, през целия му живот, излетите сред природата, риболова и лова стават за него желана и най-добра почивка след тежките държавни дела. Филип от детството си се отличава с дълбока религиозност. Той обича също музиката и придава голямо значение на това да приобщи към нея и своите деца. Чрез писмата на Филип, когато е вече на петдесет години и му се налага да прекара в Лисабон две години без своите малки деца, се разкрива образа му на любящ баща: той се тревожи за здравето на малчуганите, интересува се от първия зъб на сина си и се грижи той да получи книжка с картинки за оцветяване.

През 1535 г. за седемгодишния Филип е създаден собствен двор, състоящ се примерно от около 50 деца на испански аристократични фамилии. С този двор за Филип започва широката програма за образование и възпитание му. Императорът лично избира учителите и възпитателите по критериите описани от Еразъм Ротердамски през 1516 г. в трактата „Възпитание на християнските принцове“. Главни учители на Филип стават Хуан Мартинес Силесео и Хуан Кристобал де Естрея, и двамата, учени с име. За възпитател на принца е поставен Хуан де Сунига, доверен съветник на императора.

Под ръководството на наставниците у Филип за цял живот се развива любов към четенето. Към момента на смъртта му неговата лична библиотека наброява 14 000 тома. Сред книгите, които чете Филип II, редом с многочислените класически автори, са Еразъм Ротердамски, Албрехт Дюрер, Николай Коперник, Пико делла Мирандола и много други, даже Корана. Но в това негово разностранно образование има основен пропуск – съвременните чужди езици, което предвид размерите на испанската държава, впоследствие е съществен недостатък. Немски език Филип въобще не владеел, на италиански и френски можел да прочете нещо, но главното е, че никак не говори нидерландски. Веднъж даже това довежда до неудобна ситуация: през 1555 година Филип получава управлението на Нидерландия от абдикиралия си баща и след първите думи се налага да прекъсне своята френскоезична реч, която се наложило да дочете кардинал Антоан Перено дьо Гранвел.

Приобщаване на Филип към управлението на държавата

Император Карл се опитва лично, посредством писма и специални инструкции от 1539, 1543 и 1548 години, да наставлява своя син по въпросите на образа на живота на регент, а така за управлението. Карл указва на сина си да спазва голяма политическа отговорност и необходимост от надежда за Бога. Той призовава Филип към справедливост и съразмерност във всички решения, подбужда го да защитава старата вяра, и при никакви обстоятелства да не допуска в своето кралство еретици и при необходимост да ги преследва с помощта на Инквизицията. Карл му разяснява политическата конюнктура в своята държава и в Европа, като особено настоява, Филип в държавните дела да не попада в зависимост от отделни съветници и съхранявайки суверенитет в монархическите решения.

Регентство на Филип (1543 – 1548). Брак с Мария-Мануела Португалска (1554) Годините на първото регентство на Филип (1543 – 1548) стават за него първа и най-важна практика в испанската политика. Поддържан от опитната върхушка на Съветите, а така постоянно съгласувайки всички въпроси с баща си, Филип изпълнява двойна функция. От една страна, той действа като отговорен регент на испанското кралство. Затова, съблюдавайки испанските интереси, Филип през 1543 година се жени за дъщерята на португалския крал, Мария-Мануела, която умира две години по-късно след раждането на сина им Дон Карлос. От друга страна, Филип е длъжен внимателно да следи за действията на баща си в Германия, за да има възможност да мобилизира за скъпо струващата имперска политика ресурсите на Испания, особено парични средства. Когато през 1547 година Карл накрая успява да надделее над протестантите в империята, той стига върха на своето могъщество. Това, както и обстоятелството, че синът на неговия брат Фердинанд I, когото готвели за император, симпатизира на протестантството, подбужда императора да се реши да подготвя Филип за императорския престол. На Филип било наредено да се премести в Германия и Нидерландия. Едва през 1559 година на Филип е съдено да се върне в Испания, но годините 1548 – 1559 стават за него прекрасна школа за европейската политика.

Пътуване из Европа (1548 – 1551)

Така през есента на 1548 година с повече от двехилядна свита Филип напуска Испания и се отправя в Италия, където прави посещения на Генуа, Милано, Мантуа и Тренто; след това прехвърляйки се през Алпите, той посещава Мюнхен, Шпайер и Хайделберг, след това през Люксембург достига Брюксел, където се среща с баща си. Пътешествието се съпровожда с безкрайни празненства и пирове, в които Филип, достигнал двадесет и една година, взема дейно участие. Тогава, присъствайки почти година (от юли 1550 до май 1551) в Аугсбургкия райхстаг, той се запознава със своя чичо, крал Фердинанд I, с неговия син и наследник Максимилиан II и с най-важните князе на империята. В предходната година, Филип обикаля Нидерландия за опознаване на страната, която се научава да цени. Впечатленията, натрупани в Нидерландите, повлияват впоследствие за архитектурата на издиганите от него сгради и паркове в Испания, в чието планиране той взема дейно участие. Влюбва се в нидерландската живопис; скоро в неговата колекция се събират 40 картини само на Йеронимус Бош. В тези години Филип е пленен от Нидерландия, която впрочем му е съдено да бъде „най-болното място“ на неговото управление.

Брак с Мария I Тюдор (1554). Възкачване на Испанския престол През 1551 година Филип за три години се връща в Испания и се опитва там да действа пределно самостоятелно, за да се застъпи за баща си против въстанието на германските князе – впрочем неуспешно. Карл V и Филип губят властта в империята. Фердинанд I и неговия син Максимилиан II успяват да наложат своите интереси против испанската линия на Хабсбургите. Карл в края на краищата отстъпва на брат си австрийската титла и императорството в Германия, но обезпечава на своя син Филип италианските и нидерландските владения. Последните той се надява стратегически да защити по пътя на женитбата на Филип през 1554 година със значително по-възрастната кралица на Англия Мария I Тюдор. За тази цел на Филип е предадено Неаполитанското кралство, и той се премества в Лондон. Филип е обявен е за крал на Англия (единственият принц-консорт в историята на Англия, който получава тази титла). Брачните клаузи обаче са много строги и гарантират пълна независимост на двете страни.

След година Карл, чието здраве се влошава, му предава Нидерландия, накрая, през януари 1556 година – испанското кралство. Още две години бащата наставлява сина си в писма, докато през септември 1558 година Карл V не умира в избрания от самия него приют в манастир в Сан-Херонимо де Юсте, близо до Хараис де ла Вера в Естремадура. След два месеца умира съпругата на Филип, Мария Тюдор, без да остави наследник, и Филип престава да бъде крал на Англия. Това му позволява през 1559 година да се върне в Испания. Тридесет и две годишният Филип, благодарение на несгодите в личния си живот и петнадесетгодишния си политически опит в Испания и Европа, става зрял мъж и като никой друг от европейските управници от своето време е подготвен да поеме отговорността за съдбата на тази световна държава.

Управление Самосъзнание, цели и работоспособност За да се разбере Филип като управник е важно, че той съвършено сериозно смята себе си за отговорен пред Бога за спасението на душите на своите поданици. Филип вижда себе си като крал на Испанското кралство, глава на Хабсбургската династия, както и владетел Нидерландия и император на Свещената Римска империя. Главната му цел е съхранение и разширение на владенията на Хабсбургите, защитата им от турците, сдържане на Реформацията и борба с нейните привърженици по пътя на реформите на католическата църква в Европа.

Имайки принципно същите цели, които има неговият баща, Филип изменя и модернизира инструментите и методите на осъществяването на своята политика. Противно на Карл V, той управлява своята държава изцяло от своята постоянна резиденция; за времето на своето управление той само две години живее в Португалия, след като успява през 1580 година да заеме португалския трон. За разлика от баща си той не участва във военни походи, предоставяйки това на своите военачалници. През 1561 година Филип избира за своя резиденция Мадрид, в близост до която по негово разпореждане в периода от 1563 до 1586 година е построен Ескориал – символичен център на неговата власт, съчетаващ в себе си кралска резиденция, манастир и династична гробница. С пренасянето на двора и централните органи на властта в Мадрид, Филип осъществява за Испания това, което във Франция и Англия вече е било завършено. От този момент Мадрид се превръща в испанска столица.

Стилът на управление на Филип е авторитарен и бюрократически. Следвайки съветите на баща си, той следи да не попадне в зависимост от отделни съветници. Малко представители на висшата испанска аристокрация, например, Фернандо Алварес де Толедо, херцог Алба, са привлечени от Филип в централните органи на управление за решаване на външнополитически и военни въпроси. На грандовете той възлага отговорности на вицекрале и посланици при европейските дворове, отделяйки ги от централната власт. Главни помощници на Филип в Испания са основно, учени проповедници, често с духовни звания, получили образование във водещи университети и колежи в Кастилия, на първо място в Саламанка и Алкала де Енарес. При избор в Съветите и особено, при назначение отговорни чиновници кралят взема решение след щателни консултации и винаги лично.

Най-важни централни органи на власт са Съветите, които в Кастилия се трансформират от времената на Католическите крале в кралски съвет в края на XV век и се усъвършенстват от Карл V. Част от Съветите имат доста тежки функции, като: Държавният съвет е най-важният орган за решения по външнополитическите работи на цялата държава; Финансовият съвет е отговорен за решенията по финансовите въпроси; окончателно се оформя едва при Филип Военен съвет. Надрегионална компетентност има, преди всичко, създаденият още през 1483 година Съвет на Инквизицията, който става най-важният централен орган в монархията на Филип.

Вътрешна политика