Радикален феминизъм

Радикалният феминизъм е перспектива в рамките на феминизма, която призовава за радикално пренареждане на обществото, в което мъжкото надмощие е елиминирано във всички социални и икономически контексти, като същевременно признава, че преживяванията на жените са повлияни и от други социални разделения като раса, класа и сексуална ориентация. Идеологията и движението се появяват през 60-те години на 20 век.Willis, Ellen (1984). "Radical Feminism and Feminist Radicalism". Social Text (9/10, The 60's without Apology): 91–118

Радикалните феминистки разглеждат обществото основно като патриархат, в който мъжете доминират и потискат жените. Те се стремят да премахнат патриархата в борбата за освобождаване на жените и момичетата от едно възприемано като несправедливо общество, като оспорват съществуващите социални норми и институции. Тази борба включва противопоставяне на сексуалната обективизация на жените, повишаване на обществената осведоменост относно проблеми като изнасилване и друго насилие срещу жени, оспорване на концепцията за половите роли и на това, което радикалните феминистки виждат като расов и джендърен капитализъм, който характеризира Съединените щати и много други други държави. Шуламит Файърстоун в „Диалектика на пола“ (1970) пише: „Крайната цел на феминистката революция трябва да бъде, за разлика от тази на първата вълна на феминизма, не само премахването на мъжките привилегии, но и на самото разграничението „пол-джендър“: гениталните различия между човешките същества вече няма да имат културно значение.“Firestone, Shulamith (1970). The Dialectic of Sex: The Case for Feminist Revolution (1st ed.). New York, New York: William Morrow and Company, с.11 Докато радикалните феминистки вярват, че различията в гениталиите и вторичните полови белези не трябва да имат значение от културна или политическа гледна точка, те също така твърдят, че специалната роля на жените във възпроизводството трябва да бъде призната и третирана без санкции на работното място, а някои твърдят, че трябва да се предложи компенсация за тази обществено важна работа.

Радикалните феминистки откриват първопричината за потисничеството на жените в патриархалните отношения между половете, за разлика от правните системи (както в либералния феминизъм) или класовата борба (както в марксисткия феминизъм). Ранният радикален феминизъм, възникващ в рамките на втората вълна на феминизма през 60-те години на 20 век,Willis, Ellen (1984). "Radical Feminism and Feminist Radicalism". Social Text (9/10, The 60's without Apology): с. 118 обикновено разглежда патриархата като „трансисторически феномен“Willis, Ellen (1984). "Radical Feminism and Feminist Radicalism". Social Text (9/10, The 60's without Apology). с. 122 предхождащ или по-дълбок от другите източници на потисничество, „не само най-старата и универсална форма на господство, но първичната форма" и модел за всички останали.Willis, Ellen (1984). "Radical Feminism and Feminist Radicalism". Social Text (9/10, The 60's without Apology), с. 123 По-късната политика, произлязла от радикалния феминизъм, варира от културен феминизъм до синкретични форми на социалистически феминизъм (като анархо-феминизъм), които поставят проблемите на социалната класа, икономиката и други подобни наравно с патриархата като източници на потисничество.Willis, Ellen (1984). "Radical Feminism and Feminist Radicalism". Social Text (9/10, The 60's without Apology), с. 117 и 141

Теория и идеология Радикалните феминистки твърдят, че глобалното общество функционира като патриархат, в който класата на мъжете е потисник на класата на жените.Echols, Alice (1989). Daring To Be Bad: Radical Feminism in America 1967-1975 (1st ed.). Minneapolis, Minnesota: University of Minnesota Press, с. 139 Те предполагат, че потисничеството на жените е най-фундаменталната форма на потисничество, която съществува от самото начало на човечеството.Shelley, Martha (2000). "28. Lesbianism and the Women's Liberation Movement". In Crow, Barbara A. (ed.). Radical Feminism: A Documentary Reader. New York, New York: New York University Press. с. 305–309 Както пише радикалната феминистка Ти-Грейс Аткинсън в нейното основополагащо произведение „Радикален феминизъм“ (1969):Atkinson, Ti-Grace (2000). "6: Radical Feminism". In Crow, Barbara A. (ed.). Radical Feminism: A Documentary Reader. New York, New York: New York University Press. с. 85

Радикалните феминистки твърдят, че поради патриархата жените са започнали да се разглеждат като „други“ спрямо мъжката норма и като такива са били систематично потискани и маргинализирани. Освен това те твърдят, че мъжете като класа се възползват от системното потисничество на жените. Патриархалната теория не се определя от вярата, че всички мъже винаги се възползват от потисничеството на всички жени. По-скоро се твърди, че основният елемент на патриархата е връзката на господство, където едната страна е доминираща и експлоатира другата в своя полза. Радикалните феминистки вярват, че мъжете (като класа) използват социални системи и други методи на контрол, за да държат жените (както и недоминиращите мъже) потиснати. Радикалните феминистки се стремят да премахнат патриархата, като оспорват съществуващите социални норми и институции, и вярват, че премахването на патриархата ще освободи всички от едно несправедливо общество. Аткинсън твърди, че нуждата от власт подхранва мъжката класа да продължи да потиска женската класа, и твърди, че „нуждата на мъжете от ролята на потисник е източникът и основата на цялото човешко потисничество“.Atkinson, Ti-Grace (2000). "6: Radical Feminism". In Crow, Barbara A. (ed.). Radical Feminism: A Documentary Reader. New York, New York: New York University Press. с. 86

Влиянието на радикално-феминистката политика върху движението за освобождение на жените е значително. Съоснователката на нюйорската радикална феминистка НПО „Редстокингс“ Елън Уилис пише през 1984 г., че радикалните феминистки „накараха сексуалната политика да бъде призната за обществен проблем“, създадоха речника на втората вълна на феминизма, помогнаха за легализирането на абортите в САЩ, „бяха първите, които поискаха пълно равенство в т. нар. частна сфера" („домакинска работа и грижи за деца... емоционални и сексуални нужди“), и „създадоха атмосферата на неотложност“, която почти довежда до приемането на Поправката за равни права в САЩ. Влиянието на радикалния феминизъм може да се види в приемането на тези проблеми от Националната организация на жените (NOW) – американска феминистка група, преди това фокусирана почти изцяло върху икономическите въпроси.Willis, Ellen (1984). "Radical Feminism and Feminist Radicalism". Social Text (9/10, The 60's without Apology), с. 138

Движение Корени Радикалните феминистки в Съединените щати въвеждат термина „движение за освобождение на жените“ (WLM). WLM нараства до голяма степен поради влиянието на движението за граждански права, което набира скорост през 60-те години на 20 век, и много от жените, които поемат каузата на радикалния феминизъм, имат предишен опит с радикалния протест в борбата срещу расизма. Хронологично може да се разглежда в контекста на втората вълна на феминизма, започнала в началото на 60-те години.Sarah Gamble, ed. The Routledge companion to feminism and postfeminism (2001) с. 25 Водещите фигури на тази втора вълна на феминизма включват Шуламит Файърстоун, Кейти Сарачайлд, Ти-Грейс Аткинсън, Карол Ханиш, Роксан Дънбар, Наоми Уайсстейн и Джудит Браун. В края на 1960-те години различни женски групи, описващи себе си като „радикални феминистки“, като Фронта за освобождение на жените на UCLA (WLF), предлагат различни възгледи за радикалната феминистка идеология. Съоснователката на WLF на UCLA Девра Уебър си спомня, че „радикалните феминистки се противопоставяха на патриархата, но не непременно на капитализма. Поне в нашата група те се противопоставяха на т. нар. доминирани от мъжете борби за национално освобождение“.Linden-Ward, Blanche; Green, Carol Hurd, eds. (1993). American Women in the 1960s: Changing the Future (1st ed.). New York, New York: Twayne Publishers, с. 418. Радикалните феминистки спомагат за превръщането на радикалния протест за расово равенство, в който мнозина имат опит, в борба за правата на жените. Те подемат каузата и се застъпват за различни проблеми на жените, включително правата на аборт, Поправката за равни права, достъпа до кредит и равното заплащане.Evans, Sara M. (2002). "Re-Viewing the Second Wave". Feminist Studies. 28 (2): 258–267 Много цветнокожи жени са сред основателките на Движението за освобождение на жените (Фран Бийл, Селестин Уеър, Тони Кейд Бамбара), Въпреки това много цветнокожи жени не участват в движението поради заключението си, че радикалните феминистки не се занимават с „въпроси за значението на жените от малцинствата“, по-специално чернокожите жени.Linden-Ward, Blanche; Green, Carol Hurd, eds. (1993). American Women in the 1960s: Changing the Future (1st ed.). New York, New York: Twayne Publishers, с. 434 След като са сформирани групи за повишаване на съзнанието, за да се събере подкрепа, втората вълна на радикалния феминизъм в САЩ започва да вижда все по-голям брой цветнокожи жени.

През 60-те години се появява радикалният феминизъм в рамките на либералните феминистки и феминистките дискусии сред работническата класа, първо в Съединените щати, след това в Обединеното кралство и Австралия. Замесените постепенно започват да вярват, че не само нуклеарното семейство от средната класа (майка, баща и едно или повече деца) потиска жените, но също така и социалните движения и организации, които твърдят, че се застъпват за човешкото освобождение, особено контракултурата, Новата левица и марксистките политически партии, всички от които са доминирани от мъже и ориентирани към тях. В Съединените щати радикалният феминизъм се развива като отговор на някои от възприеманите пропуски както на организациите на Новата левица, като Студентите за демократично общество (SDS), така и на феминистките организации като NOW. Първоначално съсредоточени в големи градове като Ню Йорк, Чикаго, Бостън, Вашингтон и на Западното крайбрежие, радикалните феминистки групи се разпространяват бързо в страната от 1968 до 1972 г. В същото време паралелни тенденции на мислене се развиват извън САЩ: Годишникът на женитеЕсето "Feminist Tendencies" в the Women's Yearbook (Frauenjahrbuch '76), издадено от new Frauenoffensive press в Мюнхен и редактирано от работна група на Мюнхенския център в Мила Маркс Ферее: Varieties of Feminism German Gender Politics in Global Perspective (2012) с.60 от Мюнхен дава ясно усещане за феминизма от началото на 70-те години в Западна Германия:Ferree, Myra Marx (2012). "Women Themselves Will Decide: Autonomous Feminist Mobilization, 1968–1978". Varieties of Feminism: German Gender Politics in Global Perspective. Redwood City, California: Stanford University Press. с. 60Frauenjahrbuch ’76 p 76-78