Михаил Антонов Ковачев или Ковачов е български учител и революционер, щипски деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография Михаил Ковачев е роден в 1842 година в Щип, тогава в Османската империя. Брат е на просветния деец Йосиф Ковачев и негов най-близък помощник при въвеждането на звучната метода, въведена успешно в Прилепското мъжко училище. Работи като учител в Скопие (1863), Щип (1871-1873) и Солун (1878-1879) и Ново село, Щипско (1879 -1880).„Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр.38. В 1871 година оглавява Тайния революционен комитет в Щип. След 1878 година продължава да работи като учител.
През ноември 1898 година се нарежда сред основателите на Щипското благотворително братство в София. В 1901 година Ковачев като председател на Софийското македоно-одринско дружество, най-силното и най-многочисленото в Македоно-одринската организация, участва активно на страната на Борис Сарафов в борбата против привържениците на генерал Иван Цончев. След Деветия македоно-одрински конгрес, на който той е депутат от Софийското дружество заедно с Тома Давидов, синът му, бивш член на комитета и виден сарафист, Владислав Ковачев пише брошура, озаглавена „Отворено писмо“, в която се тиражират скандалите от конгресните дебати, а на 1 октомври 1901 година настоятелството на софийското македоно-одринско дружество, пише писмо до ВМОК с искане за информация за направеното разследване на злоупотребите и опровергаване на обвиненията срещу бившия комитет. Новият цончевистки ВМОК нарича брошурата „куп хули и оскърбления“, „грозно престъпление“ и „същинско предателство“, а писмото – намеса в компетенциите на ВМОК.
В отговор ВМОК се опитва да суспендира мандата на настоятелството на софийското дружество. На общото събрание на дружеството на 21 октомври Михаил Ковачев е обвинен, че писмото на настоятелството е негова лична инициатива, сарафистите не позволяват на генерал Цончев да говори и почти се стига до сбиване. На 23 октомври са проведени две успоредни събрания на дружеството – на цончевисти и сарафисти и са избрани две настоятелства – първа крачка към разцеплението след една година на цялата Македоно-одринска организация.
Включва се в дейността на ВМОРО и заедно с двамата си синове Владислав Ковачев и Владимир Ковачев участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание. Третият му син Антон Ковачев е български офицер. Със съпругата му Елена имат още петима сина – Георги, Александър, Йосиф (убит на фронта през Първата световна войнаДАА-ЦДА, фонд Ковачеви 1269 К, а.е. 14, л. 1 - снимка на Антон Ковачев с родителите и братята си, л. 1 гръб - пояснения), Иван и Йордан, и една дъщеря – Екатерина (Катя),Бошнакова, Милкана. Владислав Ковачов. По пътя на раздялата с България | Политическото верую на македонците, Изток-Запад, София, 2018, стр.13 по мъж Костова, учителка. Умира в 1908 година.Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 126
Родословие
Външни препратки До Господин Председателя на Народното Събрание; Прошение от Михаил А. Ковачев, София, 1907 година
Бележки
Категория:Български революционери от Македония Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Дейци на ВМОК Категория:Родени в Щип Категория:Починали в София Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:Дейци на Македонските братства Категория:Учители в Прилепското българско мъжко класно училище