„Македонска звезда“ () с подзаглавие Списание за народните деца е българско детско илюстровано списание, редактирано от Петър Завоев и излизало в 1909 - 1911 година. „Македонска звезда“ е първото българско детско списание, предназначено за българчета, живеещи извън Царство България.

История Идеята за появата на списанието се заражда, след установяването на конституционен режим в Османската империя в 1908 година, сред членовете на Ученолюбивото юнашко дружество „Младеж“ в град Воден. За редактор е определен журналистът и писател Петър Завоев, който е македонски българин от Щип, живеещ в София.

Списанието излиза в София в 1909 и 1910 година, издавано от Ученолюбивото дружество „Младеж“. Излиза веднъж в месеца без юли и август. Печатано е в София – в печатница Габрово и в печатницата на Петър Глушков. Стои на националистически позиции. Излизат общо 11 броя.Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 147

Годишнина Броеве Дата I 1 – 10 януари 1909 – декември 1909 II 1 януари 1910

„Македонска звезда“ официално е одобрено от Министерството на народното просвещение с окръжно № 5122 от 8 май 1909 година за ученическите библиотеки в Царство България и от Българската екзархия с писмо № 4408 от 15 май 1909 година за библиотеките на основните училища в Македония и Одринско и „за учениците от тия училища“.

Програма В първия брой на списанието от януари 1909 година редакцията публикува апел „Към нашите спомоществуватели“, в който на практика е заявена програмата на изданието:

В същия този брой № 1, на предпоследна страница програмата на списанието е продължена:

Така списанието не е затворено само в една възрастова група - в него има произведения за най-малките, материали за подрастващите и такива, които засягат юношите.

Редакция и оформление

В редакцията на списанието Завоев събира редица значими фигури на българската култура: Александър Балабанов, македонски българин, виден литературовед, преводач и критик, професор по класическа филология в Софийския университет, Никола Данчов, писател и лексикограф, Симеон Радев, македонски българин, виден писател, дипломат и историк, Цанко Церковски, писател и политик, Трифон Кунев, писател и общественик, Борис Гологанов, македонски българин, журналист и общественик, Владимир Ковачев, македонски българин, военен, революционер и писател, Цоньо Калчев, учител и детски писател и други.

Списанието е издържано в модерния за времето стил ар нуво (сецесион) и така то се вписва в европейските графични тенденции. Освен рисунки, в него се печата и фотографии, което допринася за модерния изглед на изданието. Като илюстратори Завоев избира художници, които вече са известни художници или по-късно правят големи кариери. Корицата на списанието, както и вероятно визията за цялостното графично оформление на списанието са дело на Харалампи Тачев, първият български художник-декоратор и един от най-ярките представители на сецесиона в България, автор на герба на София. В художественото оформление участват и Георги Машев, карикатурист и художник, илюстрирал диаболични и мистични сюжети и теми, Иван Енчев – Видю, художник и художествен критик, автор на герба на Казанлък, сътрудник заедно с Машев на вестник „Българан“, Август Розентал, полски аристократ и художник иконописец, Петър Морозов, график и живописец, първия български фоторепортер, Константин Щъркелов, виден български пейзажист, Петър Стайков, карикатурист, С. Стоянов и Павлов.

Така „Македонска звезда“ дава място за среща на творбите на едни от най-изтъкнатите писатели и художници от епохата, което повече не се среща в историята на българските детски периодични издания.

Съдържание

Съдържанието на списанието продължава традициите на възрожденския и следосвобожденския детски периодичен печат. Моралните послания са утвърждаване на патриархалните добродетели - труд, ученолюбие и родолюбие, любов към близките и към нацията. Същевременно в него се появяват и нови оригинални рубрики, съобразени с различните функции на списание, разпространявано в останалите под османска власт Македония и Одринско. Така например при представянето на българските градове в Македония се разкрива спецификата им, но също така и единството на селищата в цялото българско землище и така списанието изпълнява интегративната си функция. По същия начин творбите, посветени на фолклорните празници разкриват спецификите на локалната култура, но и единството на националната. Списанието акцентира върху делата на националните герои и големите българи. Така голямата му функция е да очертава общото етническо землище, да разпространява и стабилизира общата етнокултурна идентичност.

Списанието публикува спомени на различни хора за важни обществено-политически събития от живота на българската нация. Поддържа специална информационна рубрика, наречена „Вести за децата”, която налага новата тенденция за обратна комуникация между редакторите и читателите.

Уникална за българския детски печат е и рубриката „При дядо“. Тя има политологична насоченост като представя и коментира устройството на модерната държава, изяснява за децата понятия от политическия и обществения живот като „парламент“, „партия“, „конституция“ и прочие и така списанието има важна функция на средство за политическа социализация, нещо което е извън типичната насоченост на детската медия.

Бележки

Категория:Спрени детски списания в София Категория:Периодични издания, свързани с Македонския въпрос Категория:Култура във Воден Категория:История на Воден Категория:Воденска българска община