Марония или Мароня (, Мароня, , Мароня) e градче в Северна Гърция, дем Марония-Шапчи. Намира се на 34 км югоизточно от окръжния център Гюмюрджина и на няколко километра от беломорския бряг в невисоката планина. Мароня е бивш град, със смесено българско и гръцко население, бивш околийски и владишки център на Маронийска и Гюмюрджинска епархия в Беломорска Тракия. Днес демовият център е в Шапчи. В края на миналия век със средства на ЕС на 10-ина километра от селището за него е изграден единствения малък рибарски пристан наречен от тукашните хора „Св. Харалампий“. Поликлиниката, училището, пощата, полицията и т.н. са в село Кушланли където е и кметството.
История и забележителности Селото е наследник на известния древен тракийски град на племето Кикони, възникнал преди повече от 3000 години, споменат като такъв за пръв път от Омир под името Исмарос, а по-късно и от Плиний Стари като чисто тракийския град Ортагуре (останки от който археолозите откриват на хълма Св. Георги), управлявян от легендарния тракийски цар-жрец Марон, син на бога на виното и мистериите Дионис. Одисея разказва как с измама Одисей нападнал траките, а когато те го победили в битка и прогонили той все пак откраднал от тяхното силно вино, с което хитрият пътешественик успява да убие циклопа Полифем и да спаси себе си и хората които води. Наколкостотин години по-късно около 650 – 600 г. пр. Хр. при местните траки се заселват гръцки колонисти от о-в Хиос и разрасналото се селище става известно в древния свят не с някакво гръцко име, а с това на споменатия митичен цар на местните траки – Марон. След 450 г. пр. Хр. Маронея, подобно на много крайморски градове и колонии от устието Струма до делтата на Дунав е в тракийското Одриско царство. Около 200 г. пр. Хр. Филип V Македонски превзема след упорита обсада града и в отмъщение изколва почти всички траки и гърци които го обитават. Не след дълго Рим унищожава античната Македонска държава в 167 г. пр. Хр. и дава на Марония статут на свободен град. Тракийският град е толкова прочут, че на неговото име е кръстен античният град Марония в Сирия.
Виното, което приготвят тукашните траки, възпято още от Омир, съвсем не е било мит, древни винарски линове /шарапани/, изсечени в скалите са запазени до днес. Дълбокото почитание на бога на виното и театъра Дионис е засвидетелствано от останките на забележителния му храм и разкритият голям амфитеатър в древната Марония, божеството и гроздето са обичаен символ, по който се отличават нейните монети. През цялата Античност и Средновековие изключителното тракийско вино, произвеждано в Марония, е едно от най-ценените и остава своеобразна емблема на града. Неговият аромат е считан за еднакъв с Амброзията.
След края на 6-и век славяните заселват Балканите, чак до Пелопонес, започват да се смесват и с тукашните траки. Първото съприкосновение с България вероятно е в 812 – 813 г. когато кан Крум разгромява ромейския беломорски корпус при Сяр и превзема Димотика, Родосто и др. градове в южна Тракия. При Цар Симеон Велики от 896 г.градът е включен в границите на България. Само 20 години след отхвърлянето на ромейското владичество българската власт тук е възстановена от Цар Калоян в 1205 г. При турското нашествие съвсем недалеч оттук при крепостта Буруград на езерото Порто Лагос българският феодал севастократор Момчил е първият, който води ожесточени битки с нашественика и дори успява да унищожи турските кораби. В 17 век по време на османската власт, античният град, който от времето на Одисей жестоко страда от набезите на пирати, е напълно е изоставен и разрушен. Днес археолозите откриват освен споменатите, храм на Дионис и амфитеатър и останки от мозайки, триумфална арка от времето на император Адриан и средновековни църкви, районът е устроен като археологически парк.
Съвременната Мароня е скрита в гънките на релефа на няколко километра от брега и е била с типичната добре позната на българите архитектура от ХIХ век, от която сред селските къщи и днес са запазени някои образци.
Капитан Петко войвода, „Свободната република Мароня“ Градът, какъвто е бил преди да западне, след като е поставен за пръв път под гръцка администрация на 28 май 1920 г., е силно свързан с делото на Петко войвода.Виж източниците в статията за Петко войвода В народните балади за войводата той е възпят като негова столица.
На 20 юни 1864 г. в околностите на Мароня, в местността Жълт камък (Сарикая), отрядът на Петко войвода разбива пратените турски потери и сам започва да ги преследва.
През март 1874 г. четата отново се установява около Мароня и Петко войвода за малко не е отровен от местния гръцки лихвар Калън (Дебелия) Тома, протеже на цариградския Али паша.
На 11 май същата година, след като при Кадъкьой Петко войвода разбива отряда на Джефар ага и дошлите му на помощ 600 турски войници от Мароня, войводата влиза победоносно в града и арестува турските полицаи останали в него, както и злополучния отровител. По-късно Петко войвода освобождава заптиетата, а предателят е екзекутиран.
С Мароня е свързана и романтичната легенда за вече разведения Петко и едно тукашно момиче – Аспасия, която била влюбена в него и го спасява, предупреждавайки го да не яде от отровената от Калън Тома храна.
В края на декември 1877 г. Петко войвода освобождава град Марония заедно с околните села от османска власт и установява тук българска власт. Тъй като след 19 февруари 1878 г. (3 март нов стил) по Санстефанския договор районът остава в турско, Марония е провъзгласена за „свободна Република“. Българската власт се държи цели 3 седмици до 9 март, когато „Републиката“ е атакувана от войска, башибозук и черкези, командвани от двама турски генерали Хасан паша и Яхия паша. Четниците, предадени от гръцкия поп Филип, се изтеглят с част от населението от града, заемат височините край Марония и започват да обстрелват турците, които бързо отстъпват, възможно помислили, че предвид добрата военна организация, срещу себе си имат руска войска. Градът е защитен, не става жертва на турците и е спасен от разорение и опожаряване. Турският военен отряд понася значителни загуби – дава 72 убити и неизвестен брой ранени, а турците убиват 6 четници и десетина жители на Марония, предимно жени и деца. На 10 март дружината и голяма част от населението необезпокоявано се оттеглят в близкия Доганхисар, родното село на войводата, което е в руската зона.
Борба и освобождение на Мароня от османска власт, установяване на българската власт По време на Илинденско преображенското въстание Мароня е в V Гюмюрджинко-Дедеагачки район на Одрински революционен окръг на ВМОРО, за да запазят населението, поради силните турски гарнизони, в района въстаниците възприемат четническа тактикаВиж подробности и източниците в статията Одрински революционен окръг От съседното село Кушланли, което днес е общинският център, са изявените български революционери Димитър Георгиев Табуров (1872 – 1932), касиер на Гюмюрджинския район на ВМОРО от 1902 година, и Стойчо Караиванов, четник в Гюмюрджинската чета на Марин Чолаков Димитър Шалапатов сочи, че към 1912 селището е преобладаващо гръцко, но в него има и 100 къщи българи екзархисти.Българските християнски селища в Западна Тракия, в-к Тракия бр.19, 2011 г.
В 1912 г. Родопският отряд на генерал Стилиян Ковачев освободил на 7 ноември град Ксанти, на 13 ноември влиза в Дедеагач, вече освободен от македоно-одринските опълченци.БВ, стр. 298, 306 След битката при прохода Маказа на 7 ноември 1912 г. другата колона на българското настъплание в Беломорието – Кърджалийският войскови отряд (3-та бригада на Македоно-одринското опълчение, два сборни полка и други части) преодолява съпротивата на турския ариергард и на 8 ноември освобождава Гюмюрджина, където след боевете и няколкодневния преход през Източните Родопи командирът на отряда, генерал Никола Генев, дава кратка почивка на войнската. На 11 ноември отрядът подновява настъплението и на 13 ноември 1912 г. е освободен град Фере.БВ, стр. 304 – 306 Около 9 ноември 1912 г. българските войски освобождават Марония от османска власт и тя заедно цяла Беломорска Тракия стават част от територията на България съгласно Мирният договор с Турция. С клаузите на мирния договор след Междусъюзническа война, тази ѝ принадлежност е призната и потвърдена и от Гърция и от другите победители. На основание Закона за митниците в октомври 1913 година е открита българската митница в Дедеагач с митничарски клонове в с. Мароня и в с. МакриСтайко Трифонов, Тракия – Административна уредба, политически и стопански живот, 1912 – 1915, стр.263
След Втората Национална катастрофа на 28 май 1920 г., две години след края на военните действия, Българското Беломорие е заето от гръцки войски. Това продължава по-малко от 20 години до 19 април 1941 г. когато българските войски отново се връщат. Втора българска армия настъпва и заема Беломорска Тракия. Областта е освободена и заедно с Македония и Южна Добруджа, съединена с останалите части на България. След септември 1944 г. предвоенното статукво тук се завръща.
Побратимени Селища
Кирково, България
Литература Euripides, Cyclops, v. 100, 141 Pliny, iv. 11. s. 18 Livy, xxxi. 16; xxxix. 24; Polybius, xxii. 6, 13, xxiii. 11, 13 Polybius, xxx. 3 Nonnus, i. 12, xvii. 6, xix. 11 Homer, Odyssey, ix. 209; Pliny, xiv. 4. s. 6 Δείτε τη Διοικητική Διαίρεση. Hellenic Interior Ministry. www.ypes.gr. Посетен на 9 септември 2009. Kallikratis law Greece Ministry of Interior Diodorus Siculus, i. 20 Pseudo-Scymnus, 676 ff Homer, Odyssey, ix. 196 – 211 Isaac, B., (1986), The Greek Settlements in Thrace Until the Macedonian Conquest, page 113. BRILL.
Бележки
Външни препратки Галерия със снимки на Мароня – традиционна родопско-беломорска архитектура Снимки на Мароня – традиционна родопско-беломорска архитектура dim-sapon.rod.sch.gr marwneia.blogspot.com Страница за Община Мароня неофициална сайт на Община Кушланли-Мароня http://www.maroneia-sapes.gr Пристан Св. Харалампий недалеч от Мароня rodopinews.gr Kметът на община Мароня-Сапес говори отлично български
Категория:Дем Марония-Шапчи