Докса (гръцки: δόξα) е гръцка дума, означаваща общо, общосподелено или популярно мнение, вярване, от нея произхождат модерните термини за ортодоксалност и хетеродоксалност. В реториката доксата е средство за формиране на аргументацията чрез позоваване на общото мнение, тя е използвана още от древногръцките реторици като средство за убеждаване.
Употреба на термина докса в социологията и антропологията Пиер Бурдийо в своята книга „Скици върху теория на практиката“ (Outline of a Theory of Practice), Bourdieu, Pierre. 1977 . Outline of a Theory of Practice. R. Nice, transl. Volume 16. Cambridge: Cambridge University Press използва термина doxa, за да обозначи онова, което се приема за дадено в някое общество. Доксата, според Бурдийо, е вид опитност, чрез която „естественият и социалният свят изглеждат като само-очевидни“. Това обхваща всичко, което попада в обсега на границите на мислимото и изказуемото („светът на възможния дискурс“).
Вижте също Обществено мнение
Източници
Категория:Реторика