Осемдесетгодишната война (или Нидерландско въстание) е продължилата от 1568 до 1648 война за освобождение на разбунтувалите се нидерландски провинции от властта на Испания. Между 1585 и 1604 г. Англия също участва със свои войски, подкрепящи бунтовниците. В хода на войната, новосъздадената Република Съединени провинции се превръща в световна сила и преживява безпрецедентен икономически, научен и културен подем (виж Нидерландски златен век).

Причини

Икономически По-голямата част от нидерландските провинции са добре развити в стопанско отношение. Тук вече са изградени големи манифактурни центрове за преработка на английска вълна, особено в Антверпен, Гент, Ипр и Брюж. Започва развитието на банковото дело, търговията процъфтява. С много умения и труд местното население отвоюва земи от морето (т. нар. полдери), като изгражда диги и отводнява някогашното морско дъно с помощта на задвижвани с вятър помпи. Испания, от своя страна е сред най-слабо развитите държави. Тя разчита най-вече на доставките на злато и сребро от Америка, но в действителност тъкмо това разрушава и малкото постижения в икономиката. По този повод проф. Андрей Пантев пише, че „най-напредналата по зрелост на капиталистическите отношения област е подчинена на една от най-изостаналите в социално-икономическо отношение държави – католическа Испания“Андрей Пантев, Век на буржоазни революции, София 1982, с. 23

Амбициозната външна политика на испанските монарси струва много пари, които те си осигуряват до голяма степен от Нидерландия. Данъците над местното население непрекъснато се увеличават, особено с въвеждането на Данъка на десетия пенинг през 40-те години. Противоречиви са оценките за ефекта от този допълнителен налог - според пропагандата на въстаниците той води до драматично обедняване на нидерландските граждани, макар че богатите едва ли са загубили чак толкова много. Проблемът при тях е чувството, че ги ограбват несправедливо, което поставя въпроса за втората група причини - политическите.

Политически В Нидерландия още пред Средновековието се развива особено гражданско общество. Градовете в страната са от новия тип свободни градове, чиито права са гарантирани от специални харти. Всеки от тях си има градски съвет, провинциите имат представителни събрания (щати), които пък се събират на общи сесии и така образуват Генералните щати. В тях са представени най-вече предприемачите и аристократите. В Брабант, една от най-важните провинции, е въведена дори своеобразна конституция, наречена Joyeuse Entrée (букв. Радостно влизане). Когато Нидерландия попада под властта на бургундските херцози (втората половина на ХІV в.), те потвърждават правата на гражданите и така си осигуряват успешно управление.

Нещата започват да се променят с идването на нова династия - Хабсбургите. Това се случва по наследствен път през 80-те години на ХV век, когато умира Мари - последната херцогиня от бургундците. Нейният съпруг, Максимилиан Хабсбург, се опитва да централизира властта, като лиши гражданите от традиционните им права, но се сблъсква с такава съпротива, че се отказва. Неговият внук Карл V, който е роден в Гент и е възпитан в духа на свободните градове, уважава традициите и поради това е доста популярен. Той обаче абдикира през 1555 г. и е наследен от фанатичния си син Филип ІІ. Последният е краен католик, привързан е към силната кралска власт и когато напуска страната на път към Испания, инструктира новия губернатор Маргарита Пармска да не свиква повече Генералните щати, където може да се формира силна опозиция.

Религиозни

Противоречията, описани дотук, не са достатъчни за начало на голяма революция. Един допълнителен фактор също има голямо значение - религиозното противопоставяне. Става дума за разпространението на протестантството - факт, който католиците посрещат много болезнено. За създател на тази последна голяма ерес се смята германският теолог Мартин Лутер, който през 1517 г. публикува своите "95 тезиса". В тях оспорва основни църковни постулати - непогрешимостта на папата, злоупотребата с индулгенции и дори нуждата от църква. След това други проповедници създават други протестантски учения. Най-важен от тях е Жан Калвин, чиито възгледи се още по-крайни. Неговите последователи се наричат калвинисти.

В началото в Нидерландия се разпространява лутеранството, което по различни причини не добива голяма популярност. След това идва времето на анабаптистите - секта, чието основно твърдение е, че хората трябва да бъдат кръщавани като възрастни, за да осъзнават какво се случва. Главни идеолози на анабаптизма са Михаел Сатлер и Мено Симонс. През 50-те години на ХVІ век това учение отстъпва в полза на калвинизма и постепенно голяма част от търговската класа и аристокрацията приемат идеите на Калвин. През 1561 г. Ги дьо Бре формулира всичко това в "Нидерландска изповед на вярата", с което окончателно утвърждава местния им вариант.

Филип ІІ е разтревожен не не шега, тъй като ненавижда новите учения и иска всичките му поданици да бъдат католици. На този етап той все още вярва, че католицизмът може да се възстанови в Нидерландия и се уговаря с папата да се създадат нови 14 епископства. Към тях възнамерява да прикачи по двама членове на инквизицията. Когато този план става известен на населението в Нидерландия, напрежението осезателно се покачва. Образуват се първите опозиционни групировки и става все по-възможно да започне открито въстание.

Начало на революцията Преди всичко, трябва да се уточни, че Осемдесетгодишната война започва като революция - бунт на нидерландското население против властта на Филип ІІ. Първите ходове на въстаниците през 1566 г. са спонтанни и хаотични и не могат да се определят като епизоди от война. Едва две години по-късно започват същинските военни операции. От 1572 г. войната става постоянна, а от 1581 г. се води вече между две държави - Испанската империя и новообразуваната Нидерландска република.

Протестът на благородниците Маргарита Пармска е умерен и разумен човек, който проявява разбиране към претенциите на своите подчинени. Тя е незаконна дъщеря на Карл V и също като него е родена в Нидерландия. За съжаление, трябва да се подчинява на волята на брат си, краля, поради което не може да взема самостоятелни решения. Планът за новите епископства взривява отношенията в Държавния съвет (който има ролята на правителство и работи в Брюксел) и противопоставя патриотите Вилем Орански и Ламорал ван Егмонт на верния на Филип Антоан дьо Гранвел. Първите двама настояват третия да бъде отстранен и за да отпуши напрежението, кралят се съгласява. Гранвел отпътува за Испания, където става негов близък съветник.

През пролетта на 1566 г. аристокрацията излиза с открито писмо, в което осъжда действията на короната и иска да се възстановят всички отнети права.Пълният текст на петицията виж у E. Kossman and A. Mellink, Texts Concerning the Revolt of the Netherlands, Cambridge 1974, р. 62. Под документа стоят 400 подписа, а групировката получава името "Компромисът на благородниците". Те принуждават Маргарита да излезе на площада и да ги изслуша, което дълбоко я разстройва. Когато се прибира в двореца, един от съветниците ѝ казва: „Не се тревожете за нищо, госпожо, това са само група гьози!“. С тази дума има предвид "скитници", "бедняци", но протестиращите я харесват и започват да се наричат с нея. Оттам въстанието им става известно като "война на гьозите".За използването на тази фраза на български език виж Петко Петков, Поглед към новото време. Европа през ХVІ – ХVІІІ век, София 2001, с. 88

Иконоборската ярост Основна статия: Иконоборска ярост

Когато се говори за иконоборство, обикновено се имат предвид събитията във Византия през VІІІ и ІХ век, но в действителност посегателства срещу изображенията има и по време на Реформацията в Западна Европа. Причините са сходни - иконите и стенописите на Исус, Дева Мария и светците са счетени за идолопоклонничество, в разрез с чистата вяра. В Нидерландия иконоборските изяви те са дело на калвинистите през 1566 и 1567 г. и се отличават със стихийност и спонтанност. Местните ги наричат Bildersturm и са придружени от разрушаване на цели църкви и малтретиране на свещениците. Започва се в южното градче Стеенворд (днес във Франция), където един бивш августински монах вдъхновява тълпите да рушат. Следващата жертва е църквата в Байол, а после идва ред на Ипр, Валансиен и Турне. Образуват се банди от скитащи иконоборци, които непрекъснато се разрастват и стават все по-разрушителни. На 20 август 1566 г. вълната достига Антверпен, след това Гент, а два дни по-късно изстъпления са отбелязани и в Миделбург, столицата на Зеландия. През септември тя достига Амстердам, Мехелен, Бреда, Айндховен, Маастрихт, Леуварден, с което обхваща цялата страна. От големите южни градски центрове амо Брюксел, Брюж, Льовен и Лил не са засегнати.

Идването на херцог Алба Филип ІІ е дълбоко възмутен от случилото се в северната провинция и смята да отговори твърдо. В Италия той подготвя армия от своите най-опитни войници, начело на които поставя Фернандо де Толедо, повече известен като херцог Алба. Към момента това изглежда най-добрият избор, защото повечето автори са категорични, че този човек е „най-забележителният военачалник на своето време“.Фразата е на Martin Windrow and Fracis Mason, Dictionary of Military Biography, London 1999, p. 14 Кален в много битки, той не е гений на военното дело, но прекрасно знае как се командва и държи войниците си в желязна дисциплина. Самите те също са много опитни и в бой не се пречупват лесно. Организирани са в прочутите пехотни карета (терцио), които по това време са непобедими. Войската наброява едва 10 000 души, но може да победи всекиго и става ядка на известната по-късно Фландърска армия. Тя се придвижва по т. нар. Испански път от Ломбардия през Савоя и Лотарингия, за който историкът Джефри Паркър е написал великолепно изследване.Geoffrey Parker, The Army of Flanders and the Spanish Road 1567 – 1659, Cambridge 1972

Алба идва в Нидерландия с ясното намерение да изкорени всички ереси и да накаже виновниците за "иконоборската ярост". Започва да действа на своя глава, без да се допитва до Маргарита Пармска и на на 5 септември 1567 г. създава извънреден съд, наречен Трибунал по безредиците (Tribunal de los tumultos). Използва го, за да се разправи с всички истински и само заподозрени политически противници. Не по-малко от хиляда души са осъдени на смърт, поне на 11 000 семейства се отнема имуществото. Страната притихва в ужас от такива невиждани репресии и заслужено дава на новата институция името "кървавия съвет".

Но това, което предизвиква най-голямо възмущение, е ареста на двамата най-изявени водачи на опозицията - граф Егмонт и граф Филип Хорн. Тази стъпка е направена от Алба четири дни след създаването на трибунала. Те са затворени в една стая в двореца, а след това са изпратени в затвор в Антверпен. Щом научава за това, Маргарита подава оставка и се оттегля в именията си в Италия. Макар и неохотно, Филип ІІ трябва да назначи херцога за следващ губернатор.

Вилем Орански напада Нидерландия

В отговор на испанските репресии третият основен водач на опозицията Вилем Орански се подготвя за военна инвазия. Този човек е с германски корени, но съдбата му е свързана с Нидерландия. Родът му притежава част от малкото херцогство Насау, но също и друго малко имение в южна Франция - Оранж. Тъй като Оранж е най-весокопоставено от владенията му (заради него той е принц), Вилем винаги е бил по-известен с титлата Орански. Тя му дава освен това формалното право да обяви и да води война срещу суверенен владетел като Филип ІІ, да състави армия и да произвежда офицерите си в чин. Проблемът е, че за такава армия няма достатъчно пари и се налага да се търсят отвсякъде, включително от емигрантите. В крайна сметка са събрани около 20 000 души и през април 1568 г. нашествието започва. С това е поставено началото и на Осемдесетгодишната война.