Сконтото или отбивът в банковото дело е процент, който банката удържа за себе си при изплащането на полиците, преди изтичане на техния падеж. В по-общ смисъл то е възнаграждението, което се дава на заемодателя (кредитора) за използването на дадения от него заем на заемополучателя. В някои случаи се изчислява въз основа на бъдещата стойност на заеманите парични средства, а не въз основа на сегашната стойност на заема, както е при простата лихва. Това възнаграждение се нарича търговско (банково) сконто или само сконто. От гледна точка на заемодателя сконтото е приход от заема, а от гледна точка на заемополучателя сконтото е разход по заема. Финансова математика; стр. 22; София 1994 г.; Цв. Бъчварова, Ив. Събев
При сконтирането длъжникът може да сконтира менителницата - т.е. да продаде полицата на банка (номинала на менителницата, намален с т.нар. сконто). След сконтирането менителницата излиза от търговския оборот и вече може да се прехвърля само между банки. Банката държател може да прехвърли менителницата в полза на централната банка (ресконтиране): , където e стойността на полицата, е лихвеният процент по краткосрочния заем, а са дните от момента на сконтиране до падежа.
Пример:
За да бъде една полица ресконтирана, тя трябва да отговаря на изисквания, определени от централната банка: полицата да е подписана от три платежоспособни лица; максималната ѝ валидност да е 90 дни; да има характер на търговска полица.Завадска, З. Банково дело. „Стопанство“, 2004, с. 56
Източници
Вижте също Дисконтирана стойност
Категория:Финанси