„Ревизор“ () е комедия в 5 действия на Николай Гогол. Написана е през есента на 1835 г., а през пролетта на следващата е поставена за първи път на театрална сцена в Санкт-Петербург.
Действащи лица Антон Антонович Сквозник-Дмухановски – градоначалник Анна Андреевна – негова жена Мария Антоновна – негова дъщеря Лука Лукич Хлопов – училищен настоятел Жена му Амос Фьодорович Ляпкин-Тяпкин – съдия Артемий Филипович Земляника – началник на благотворителните заведения Иван Кузмич Шпекин – пощенски началник Пьотър Иванович Добчински, Пьотър Иванович Бобчински – градски помешчици Иван Александрович Хлестаков – чиновник от Петербург Осип негов слуга Християн Иванович Гибнер – околийски лекар Фьодор Андреевич Люлюков, Иван Лазаревич Растаковски, Степан Иванович Коробкин – чиновници в оставка, почтени лица в града Степан Илич Уховертов – полицейски пристав Свистунов, Пуговицин, Держиморда – стражари Абдулин – търговец Февронья Петровна Пошлепкина – жена на железар Жената на един подофицер Мишка – слуга у градоначалника Слуга в хотела Гости и гостенки, търговци, еснафи, тъжители
Сюжет Сюжетът ѝ е подсказан от Пушкин, когото самия в провинциално градче объркали с пристигнал от столицата ревизор и това поражда небивала суматоха сред местното чиновничество. В основата на творбата заляга чисто руският анекдот за мнимия ревизор, който, разгърнат в оригинален драматургичен наратив, се превръща в обвинителен акт срещу цялата бюрократична система в Русия с присъщите ѝ произвол, корупция и беззаконие, характерни впрочем за всяко административно управление.
Рецензия Комедията и нейното драматургично представление са сред най-значимите културни събития в Русия във века на нейното израстване като държава-стожер на Свещения съюз и покровител на изкуствата, сред които изпъква руската класическа литература. За това допринася и вниманието, което е отделено на премиерата на „Ревизор“ от руския цар и император. Николай I, заедно с престолонаследника Александър II, заявяват присъствието си в ложите на театъра, което още повече центрира обществения фокус на внимание върху постановката. Зрителите забелязват, че по време на представлението държавният глава се смее от сърце.
Произведението е оценено подобаващо от литературната критика като първата проява на реализма на т.нар. натурална школа в руската литература. Сюжетната колизия и безпощадна сатира над еснафските нрави придават общочовешки гротесков колорит на произведението, а типологията на характерите на главните герои – неповторима социална живописност и неимоверна психологическа вместимост в етера на образите.
Драматургичната постановка по „Ревизор“ е представена за първи път на 19 април 1836 г. на сцената на Александровския театър в столицата на империята. След представлението буквално цялото обществено мнение в Санкт Петербург, Москва и по-големите градове на страната е „взривено“ от видяното и чутото. Авторът, поставен в центъра на обществения и литературен дебат, се вижда принуден да замине доброволно в изгнание в Швейцария за цели 12 години поради оценките за внушенията на творбата, които захранват зловредния нравствено-психологически климат, водещ до всеобща духовна деградация във всяко общество. В центъра на сюжета на „Ревизор“ се намира огледало на обществото, символизиращо суетата.
Източници Руска класическа литература, литературен справочник, ISBN 954-8706-21-0 Н.В.Гогол – Събрани съчинения в шест тома, издателство „Български писател“, София 1953-1955
Международни премиери и сцени Париж – „Порт-Сен-Мартен“ (1853), театър „Евр“ (1898), театр „Режан“ (1907), Театър Елисейски поля (1925), театър „Ателие“ (1948); Лайпцигски театър (1857) Берлин – Придворен театър (1895), „Шилер-театър“ (1902, 1908), Немски театър (1907, 1950. 1952); Прага – Временен театър (1865), Национален театър (1937), Реалистичен театър (1951) Белград – Кралски театър (1870, 1889), Краковски театър (1870); Виена – „Бургтеатър“ (1887, 1894), „Йозефщадтеатър“ (1904), Свободен театър (1907), театър „Скала“ (1951). „Фолкстеатър“ (1957); Брюксел – „Нуво театър“ (1897), Кралски театър (1899); Дрезден – Придворен театър (1897), Шведски театър, Гелсингфорс (1903); Лондон – „Стейдж театър“ (1906), „Барнс театър“ (1926); Варшавска филхармония (1907)
Превод на български език е публикуван през 1891 г. от Иван Иванов в Шумен.Черно море - седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 12/13, 29 август 1891 год., стр. 5
Източници
Външни препратки
Играта „Ревизор“ и нейните отражения. Калейдоскопични наблюдения. Гогол, „Ревизор“
Категория:Николай Гогол Категория:Театрални комедии Категория:Сатирични пиеси Категория:Руски пиеси