Димитър Василев Михайлов е български просветен и обществен деец от Македония.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 324.

Биография Михайлов е роден на 12 октомври 1873 година в Битоля, тогава в Османската империя, в семейство по произход от леринското село Пътеле. Средно образование получава в гръцката класическа гимназия в Битоля, а висше – слявянска филология – в Софийския университет.сп. Свобода. Периодично списание на Македонската младежка организация Бр. Миладинови – Варна, 1932, бр.3, с.4 В Мюнхенския университет специализира класическа филология и византология (1905).

След като завършва образованието си работи като учител в Първа софийска мъжка гимназия за 8 години, а после за 2 години в Първа софийска девическа гимназия. Учителства 20 години в Софийската духовна академия, а след това става секретар на Българската екзархия и инспектор на българските училища в Турция за период от 5 години. За една година преподава гръцки език във Военната академия в София в 1914 година.Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 174.

През Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в лазарета. На 15 май 1913 година, в навечерието на Междусъюзническата война, от името на Битолското благотворително братство подписва Меморандума от сдружената македонска емиграция, с който се заявава българщината на населението в Македония.

На Учредителния събор на македонските бежански братства, провел се от 22 до 25 ноември 1918 година в София, Михайлов е представител е на Битолското братство и е избран за подпредседател на Изпълнителния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации. Комитетът изпраща през февруари 1919 година до Парижката мирна конференция „Мемоар“, в който се иска присъединяване на Македония към България или, ако това е невъзможно – Самостоятелна Македония под покровителството на Великите сили.Гоцев, Димитър. Солунското примирие. Борбата срещу ограбването на България. – в:

Михайлов е масон и след Деветоюнския преврат заедно с генерал Тодор Марков и Елиа Арие посещават масонската ложа в Цариград, за да се опитат да защитят новото българско правителство. От началото на 1932 г. е лектор по старогръцки език в Софийския университет, а от януари и председател на Македонския национален комитет.

Димитър Михайлов е убит на 16 май 1932 година в София от дееца на протогеровисткото крило във ВМРО Георги Узунов или от Христо Трайков и Блажо Варналийчето, на погребението му на 19 май същата година се стичат хиляди души. Иван Михайлов пише за Димитър Михайлов:

Синът на Димитър Михайлов Васил Михайлов завършва курса на Софийската духовна семинария и следва в Богословския факултет на Софийски университет, и между 1938 и 1940 година е свещеник в македоно-българската църква „Св. Кирил и Методий“ в Торонто.

Външни препратки Македонска младежка организация „Братя Миладинови“ във Варна – Списание „Свобода. В памет на Димитър Михайлов“, год. II, книга 3, Варна, 12 юли 1932 година

Бележки

Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Родени в Битоля Категория:Български общественици от Македония Категория:Дейци на Македонските братства Категория:Михайловисти Категория:Български масони Категория:Мюнхенски университет Категория:Жертви на политически убийства в България Категория:Починали в София Категория:Дейци на ВМРО Категория:Жертви на междуособици в македоно-одринското революционно движение Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:Македоно-одрински опълченци