Марк Аврелий Олимпий Немезиан (), известен само като Немезиан, e латински поет от 3 век, достигнал разцвет при управлението на императорите Кар (282 – 283), Нумериан (283 – 284) и Карин (282 – 285).
Немезиан произлиза от римски Картаген. Започва поетично състезание с император Нумериан. Автор е на поемите Halieutica („За рибарското изкуство“), Nautica („За мореплаването“) и Cynegetica („За ловните умения“). От последното е запазен фрагмент от 325 стиха в хекзаметър.
Автор е на четири пасторални еклоги, първоначално приписани на Тит Калпурний Сикул:
I: „Химн за умрелия овчар Мелибой“ (Meliboeus) II: „Любовно оплакване на овчарите Идас и Алкон от момичето Донаке“ III: „Песен на Пан за Бакхус“ IV: „Оплаквания на двамата овчари Лицидас и Мопс, нещастни в любовта“.
Литература Historia Augusta, Carus, 11 Bernd Effe, Gerhard Binder, Antike Hirtendichtung. Eine Einführung, Düsseldorf und Zürich 2001, ISBN 3-538-07114-4, S.126 – 141. Horst Walter, Studien zur Hirtendichtung Nemesians. Steiner, Stuttgart 1988, ISBN 3-515-05110-4.
Външни препратки Текст на Еклогите (лат.) Nemesianus, LacusCurtius.
Категория:Древноримски поети Категория:Латинска литература