Маркел (; † 374) е епископ на Анкира в Галация през 4 век.
Религиозна дейност Маркел е привърженик на монотеизма. През 314 г. участва в Анкирския събор, а през 325 г. в Първия Никейски събор, където заедно с Атанасий се противопоставя на арианите. През 335 г. е изгонен като еретик от събора в Тирос от Евсевий Никомидийски. Негов наследник като епископ става през 336 г. Басилий от Анкира.
След смъртта на Константин Велики Маркел пътува до западната част на територията на Константин II, който го включва в амнистията си от 17 юни 337 г. Понеже му е отказано да отиде в източната част на империята, той се отправя към Юлий I, който го признава за православен. Една епископска конференция от края на 340 г. в Рим реабилитира Макрел.
През 342/343 г. неговото признаване в западната църква е признато на църковния събор в Сердика. През 345 г. в Сирмиум Макрел защитава ученика си Фотин (Photinus) и губи доверието на Атанасий. Макрел не получава повече своята епископия и умира през 374 г. След неговата смърт неговото учение е осъдено на Първия Константинополски събор 381 г.
Произведения Markell von Ankyra, die Fragmente. Der Brief an Julius von Rom: Die Fragmente und der Brief an Julius von Rom. Herausgegeben, eingeleitet und übersetzt von Markus Vinzent. Brill, Leiden 1997.
Литература Pedro Barceló, Constantius II. und seine Zeit. Die Anfänge des Staatskirchentums. Klett-Cotta, Stuttgart 2004, ISBN 3-608-94046-4, S. 54 f., 62, 65, 79 f., 86, 100. Richard Klein, BBKL, Marcellus Markus Vinzent, Gottes Wesen, Logos, Weisheit und Kraft bei Asterius von Kappadokien und Markell von Ankyra. In: Vigiliae Christianae. Band 47, Nr. 2, Juni 1993, S. 170 – 191.
Външни препратки English translations of extant fragments of Marcellus's writings Marcellus of Ancyra, Catholic Encyclopedia. New York: Robert Appleton Company. 1913. Opera Omnia by Migne Patrologia Graeca with analytical indexes
Категория:Епископи от 4 век Категория:Анкарски митрополити