Пътешествието на Глориосо включва четири морски сражения, проведени през 1747 г. по време на Англо-испанската война за асентото между испанския 70-оръдеен линеен кораб „Глориосо“ и няколко британски ескадри от линейни кораби и фрегати, които се опитват да го пленят. „Глориосо“, който превозва 4 милиона сребърни реала от Испанска Америка, успява да отблъсне две нападения при Азорските острови и нос Финистер и успешно разтоварва парите в пристанището Коркубион, Северна Испания.

Няколко дни след разтоварването, докато плава към Кадис за ремонт, „Глориосо“ е нападнат последователно близо до нос Сао Висенте от четири британски капера и след това от линейните кораби „Дартмут“ и „Ръсел“ от флота на адмирал Джон Бинг. „Дартмут“ е взривен, при което загива почти целият екипаж, но 92-оръдейният „Ръсел“Duro p.341 накрая принуждава „Глориосо“ да се предаде. Британците го откарват в Лисабон, където е унищожен поради тежките щети от битката. Командирът на кораба Педро Месиа де ла Серда и неговите хора са откарани във Великобритания като пленници, но са смятани за герои в Испания и печелят уважението на враговете си. Няколко британски офицери са съдени от военен съд и изключени от флота заради лошо командване.Laughton, p. 240Schomberg, p. 241

Ход на военните действия Първа битка (Азорски острови)

През юли 1747 г. испанският линеен кораб „Глориосо“, построен в Хавана през 1740 и командван от капитан Педро Месиа де ла Серда, се завръща в Испания от Америка, като превозва важен товар от около 4 милиона сребърни реала, когато на 25 юли е забелязан британски търговски конвой, който изниква от мъглата близо до Флорес, един от Азорските острови. Когато мъглата се вдига по обед, де ла Серда открива че има десет британски кораба, от които три военни – 60-оръдейния линеен кораб „Уоруик“, 40-оръдейната фрегата „Ларк“ и бриг с 20 оръдия.

Де ла Серда се подготвя за сражение, но се опитва да избегне битката, за да не рискува товара, за който е отговорен. Британците започват да преследват испанския кораб и в 9:00 ч. по-лекият бриг настига „Глориосо“ и следва неефективна размяна на изстрели. Около 14:00 ч. обаче силен вятър позволява на другите британски кораби да се приближат.

Джон Круукшанкс, командващият на ескорта на конвоя, изпраща брига да пази търговците и заповядва на „Ларк“ да нападне „Глориосо“. След силна стрелба от страна на испанския кораб британската фрегата получава тежки щети по трюма и такелажа. След това се приближава и „Уоруик“ и влиза в битката, но остава без мачти и е принуден да се оттегли. В битката „Глориосо“ е ударен от четири гюлета в трюма и получава щети по такелажа. Убити са пет души, от които двама цивилни, а 44 са ранени.Duro p.341 Въпреки големите щети по „Уоруик“, там има само четирима убити и 20 ранени.Jefferies, F. (1747). The Gentleman's magazine, Volume 17, p. 508

Когато британското Адмиралтейство е уведомено за сражението, Круукшанкс е съден за отказване на помощ и небрежност в битка. Обявен е за виновен за поражението и е отстранен от флота, въпреки че му е позволено да запази ранга си.Matcham, Mary Eyre (2009). A Forgotten John Russell Being Letters to a Man of Business 1724 – 1751. BiblioBazaar, p. 244. ISBN 1-113-72434-X

Втора битка (Галисийко крайбрежие) След това сражение, „Глориосо“ продължава да плава към Испания. Част от щетите са поправени по време на пътуването, но по-тежките щети е трябвало да се оправят в пристанище. Въпреки това „Глориосо“ успява да отблъсне атаката на три британски кораба от флота на адмирал Джон Бинг близо до нос Финистер. Това са 50-оръдейният линеен кораб „Оксфорд“, 24-оръдейната фрегата „Шорхам“ и 20-оръдейният бриг „Фалкон“. След тричасова битка и трите кораба понасят тежки щети и са принудени да се оттеглят.Duro p.341 Капитан Калис от „Оксфорд“ по-късно е съден, но за разлика от Круукшанкс, е оправдан.Keppel p.121 „Глориосо“ губи бушприта си и има няколко пострадали, но на следващия ден, 16 август, влиза в пристанището Коркубион и разтоварва товара.

Трета и четвърта битка (нос Сао Висенте)

В Коркубион екипажът на „Глориосо“ успява на направи най-неотложните поправки и да направи кораба годен за плаване. Капитан да ле Серда решава да се отправи към Ферол, но насрещни ветрове повреждат такелажа на „Глориосо“ и корабът трябва да се отправи към Кадис. Първоначално плава далече от португалското крайбрежие, за да избегне други сблъсъци с британците. Въпреки това на 17 октомври, близо до нос Сао Висенте, среща ескадра от четири британски капера, командвани от комодор Джордж Уолкър. Ескадрата, наречена Кралското семейство заради имената на корабите, включва фрегатите „Крал Джордж“, „Принц Фредерик“, „Принцеса Амелия“ и „Херцог“, с общо 960 души и 120 оръдия.Walker p.157

В 8 ч. сутринта „Крал Джордж“, флагманът на ескадрата, успява да се приближи до „Глориосо“ и двата кораба разменят изстрели, като в резултат на първия залп от страна на „Глориосо“, британският кораб губи главната си мачта и две оръдия. Испанците и британците продължават стрелбата за три часа и поради тежките щети се разделят. „Глориосо“ продължава пътя си на юг, преследван от останалите три фрегати, които по-късно са подсилени от два линейни кораба, 50-оръдейния „Дартмут“ и 92-оръдейния „Ръсел“.

Капитанът на „Дартмут“, Джон Хамилтън, успява да разположи кораба си до „Глориосо“, но след тежка размяна на залпове, барутният погреб на британския кораб се запалва и той се взривява в 15:30 ч. Капитан Хамилтън и почти целият екипаж загиват в пламъците. Само един лейтенант, Кристофър О'Брайън, и 11 моряци се спасяват.Beatson pp. 373 – 374 Някои източници споменават за 14 оцелели от 300 души екипаж.Laughton p. 245 Според един от оцелелите, „Дартмут“ е бил оставен без мачти и тежко повреден от испанския обстрел, когато гюле от „Глориосо“ удря барутния погреб и го запалва, от което барутът пламва и корабът се взривява. Той споменава за 15 оцелели от екипаж от 325.Kimber, Isaac and Kimber, Edward (1747). The London magazine, or, Gentleman's monthly intelligencer, Volumen 17, pp. 172 – 173 Тези хора са спасени от лодки от „Принц Фредерик“. На другата вечер трите фрегати, заедно с „Ръсел“, приклещват „Глориосо“ и започват да го обстрелват. Испанците се съпротивляват от полунощ до 9 ч. сутринта, когато малко преди да потъне, без мачти и с 33 убити и 130 ранени на борда, капитан Педро Масиа де ла Серда, като вижда че съпротивата е невъзможна, предава кораба. На „Ръсел“ има 12 убити и няколко ранени.Beatson, p. 374 Други са осем загинали на „Крал Джордж“.

Последици След битката британските кораби отплават за Лисабон заедно с „Глориосо“. Испанският кораб е прегледан, но поради щетите не е взет в британския флот, и е разрушен. Комодор Уолкър, командващ на четирите каперски фрегати, получава сурови упреци от един от собствениците на Кралското семейство за това, че е рискувал кораба си срещу по-силен враг, на което Уолкър отговаря:

Капитан де ла Серда и неговите хора, които са взети на борда на „Принц Фредерик“ и „Крал Джордж“, са доведени във Великобритания и затворени в Лондон, където получават възхищението на враговете си. Де ла Серда по-късно е повишен в чин комодор за своята смелост, а оцелелите от екипажа получават награди при завръщането си в Испания. Според някои британски източници, защитата на „Глориосо“ е сред най-светлите моменти в испанската военноморска история.Allen p.166

Бележки и източници

Allen, Joseph (1852). Battles of the British Navy, Volume 1. London: Henry G. Bohn. Beatson, Robert (1804). Naval and military memoirs of Great Britain, from 1727 to 1783, Volume 1. Longman, Hurst, Rees and Orme. Fernández Duro, Cesáreo (1898). Armada española desde la unión de los reinos de Castilla y de León, tomo VI. Madrid: Est. tipográfico „Sucesores de Rivadeneyra“. Johnston, Charles H. L. (2004). Famous Privateersmen and Adventures of the Sea. Kessinger Publishing. ISBN 978-1-4179-2666-4. Keppel, Thomas Robert (1842). The life of Augustus, viscount Keppel, admiral of the White, and first Lord of the Admiralty in 1782 – 3, Volume 1. London: H. Colburn. Laughton, John Knox. Armada Studies in Naval History. Biographies. Adamant Media Corporation. ISBN 978-1-4021-8125-2. Schomberg, Isaac (1815). Naval chronology: or An historical summary of naval and maritime events... From the time of the Romans, to the treaty of peace of Amiens..., Volume 1. London: T. Egerton by C. Roworth. Walker, George (1760). The Voyages And Cruises Of Commodore Walker: During the late Spanish and French Wars. In Two Volumes. London: Millar.

Глориосо Глориосо Категория:Военноморски сили на Великобритания