Кралица Виктория (), пълно име Александрина Виктория (; * 24 май 1819; † 22 януари 1901), е кралица на Обединеното кралство Великобритания и Ирландия от 20 юни 1837 г. до своята смърт. Освен кралица на Обединеното кралство, тя е първият монарх, използвал титлата императрица на Индия от 1 май 1876 г. Управлението ѝ продължава 63 години и седем месеца. През 1896 г. тя става най-дълго управлявалата жена монарх в света до октомври 2016 г., когато кралица Елизабет II я надминава.
Виктория е дъщеря на принц Едуард, четвърти син на крал Джордж III. През 1820 г. умират и баща ѝ, и дядо ѝ и тя расте, възпитавана от майка си Виктория фон Сакс-Кобург-Заалфелд, която е с немско потекло. Наследява трона на 18-годишна възраст, след като и тримата ѝ чичовци умират, без да оставят законни наследници. Обединеното кралство вече е установена конституционна монархия, в която монархът има относително малка директна политическа власт. Виктория се опитва неявно да влияе върху политиката и назначенията на правителството, но с променлив успех. Министър-председатели по нейно време са лорд Мелбърн, лорд Дарби, лорд Ръсел, лорд Абърдийн, лорд Палмерстън, Бенджамин Дизраели, Уилям Гладстон, лорд Солсбъри и лорд Роузбъри. Макар и да играе малка роля в политиката, тя става олицетворение на английската нация, на Британската империя, на сдържаното и образцово поведение и личния морал.Walter L. Arnstein, Queen Victoria (2003) Успехът ѝ като владетел се дължи на последователно заеманите от нея роли на невинна млада жена, образцова майка и съпруга, страдаща и търпелива вдовица и матриарх на голямо семейство.Lynne Vallone. „Victoria“, History Today, 2002 52(6): 46 – 53
Виктория се омъжва за свой първи братовчед, принц Алберт фон Сакс-Кобург-Гота, през 1840 г. Бракът им е щастлив и техните девет деца се женят в кралски и благороднически семейства из цяла Европа, като роднинските им връзки носят на майка им прозвището „бабата на Европа“. След преждевременната смърт на Алберт през 1861 г. кралицата води затворен живот в пълен траур в продължение на години. В резултат на тази изолация временно се засилват републиканските настроения в кралството, но по-късно монархията възвръща популярността си. Празненствата по повод златния (50 години) и диамантения (60 години) юбилеи от възкачването на трона на Виктория се запомнят като големи събития.
Управлението на кралица Виктория носи името Викторианска епоха. Това е период на дълбоки обществени, икономически, военни и технологични промени в Обединеното кралство и териториална експанзия на Британската империя. Първата половина на Викторианската епоха съвпада с разцвета на Индустриалната революция, която е свързана не само с началото на масовото използване на машини, но и с промяна на цялата структура на обществото и икономиката.
Виктория е последният монарх от Хановерската династия, нейният наследник Едуард VII е вече от династията на баща си Сакс-Кобург и Гота (по-късно преименувала се на Уиндзорска).
Младежки години Бащата на Виктория, принц Едуард Огъстъс, херцог на Кент, е четвърти син на Джордж III. Той се жени късно, на петдесетгодишна възраст, за германката Виктория фон Сакс-Кобург-Заалфелд, вдовица на Карл фон Лайнинген. Тя е сестра на Леополд, бъдещ крал на Белгия, и също овдовял съпруг на принцеса Шарлота Августа (принцеса на Уелс), единствената дъщеря на Джордж, принц на Уелс (най-възрастният брат на Едуард Огъстъс).
Виктория, единственото дете на двойката, е родена в двореца Кенсингтън в Лондон на 24 май 1819 г. Макар и кръстена Александрина Виктория, още от своето раждане тя е известна официално като принцеса Виктория Кентска, а в семейството я наричат Дрина.Queen Victoria by Giles St. Aubyn, p. 11. Баща ѝ умира от пневмония през 1820 г., когато тя е само на осем месеца; седмица по-късно умира и дядо ѝ, крал Джордж III. Овдовялата херцогиня на Кент, която не говори добре английски и притежава дворец в Кобург, където би могла да живее с издръжката от първия си съпруг, няма много причини да остане в Англия. По това време обаче наследяването на британския престол не е много сигурно, защото тримата по-големи братя на Едуард Огъстъс: Джордж (бъдещият крал Джордж IV), Фредерик, херцог на Йорк, и Уилям, херцог на Кларънс (бъдещият крал Уилям IV), нямат деца, вече са на възраст, а Виктория е четвърта по ред в линията на наследяване на короната. Майката решава, че е по-добре да остане в Англия, където да се бори един ден дъщеря ѝ да заеме английския престол. Тя иска помощ от британското правителство за дълговете на покойния Едуард Огъстъс, но не среща голяма подкрепа. Получава обаче разрешение да заеме няколко стаи в разнебитения Кенсингтънски дворец, в който живеят и други разорени членове на кралското семейство, и там отглежда малката Виктория. Главна морална и финансова опора на херцогинята е брат ѝ Леополд, който като вдовец на принцеса Шарлота Августа получава доживотна издръжка от пет хиляди британски паунда.
През 1820 г. чичото на принцеса Виктория, Джордж, става крал Джордж IV. Въпреки че тя е вече трета в реда на наследяване на короната, отначало Виктория учи само немски, родният език на майка ѝ и на гувернантката ѝ. След като става на три години, започват да ѝ преподават английски. По-късно тя научава още италиански, гръцки, латински и френски езикVictoria: A Biography by Christopher Hibbert, pp. 13 – 15..
По-късно Виктория описва детството си като „доста меланхолично“.Hibbert, p. 19; Marshall, p. 25 Майка ѝ е твърде властна натура и момичето е отгледано изолирано от други деца по т.нар. „Кенсигтънска система“, съставена от сложни правила и протоколи, творение на херцогинята и нейния амбициозен и властен секретар сър Джон Конрой, за когото се мълви, че е неин любовник.Hibbert, p. 27; Longford, pp. 35 – 38, 118 – 119; St Aubyn, pp. 21 – 22; Woodham-Smith, pp. 70 – 72. Според тези автори слуховете не са верни. Херцогинята отбягва кралския двор, защото е скандализирана от незаконнородените деца на краляHibbert, pp. 32 – 33; Longford, pp. 38 – 39, 55; Marshall, p. 19 и, може би, предвещава появата на викториански морал, като настоява да предпази дъщеря си от всякакви прояви на неприличие.Robert Lacey (2006) Great Tales from English History, Volume 3, London: Little, Brown, and Company, ISBN 0-316-11459-6, pp. 133 – 136 Виктория спи в една спалня с майка си, учи с частни учители и прекарва часовете за игра с куклите си и спаниела Даш.Waller, pp. 338 – 341; Woodham-Smith, pp. 68 – 69, 91
Когато принцеса Виктория навършва единадесет, крал Джордж IV умира бездетен, оставяйки трона на своя брат Уилям. Тъй като новият крал има две деца, но те умират невръстни, младата принцеса Виктория става престолонаследничка. По това време няма специални предписания за деца монарси и Парламентът гласува Закон за регентството (1831), според който положението на Виктория като наследник на короната е затвърдено, майка ѝ е избрана за регент, докато тя навърши пълнолетие, а тяхното материално състояние се подобрява. Ключов фактор за това решение било избирането на Леополд за крал на Белгия през юни същата година, защото не бивало да се допуска претендентката за престола да бъде финансово зависима от чуждестранен владетел.
Принцеса Виктория среща бъдещия си съпруг принц Алберт фон Сакс-Кобург и Гота, още когато е на шестнадесет години. Той е неин първи братовчед по майчина линия. Чичото на принцеса Виктория, крал Уилям IV, не одобрява връзката им, защото предпочита за съпруг на Виктория принц Александър Нидерландски, но съпротивата му не успява да разубеди Виктория, която харесва Алберт. Тогава тя е още твърде млада за женитба, но и двамата обмислят това да стане в бъдеще.
Кралица на Англия (1837 – 1901) Начало на управлението
Крал Уилям IV умира на 20 юни 1837 г. на 67-годишна възраст и Виктория поема короната на кралството, което към онзи момент е Обединено кралство Великобритания и Ирландия, в лична уния с Кралство Хановер. Тъй като месец преди това младата кралица е навършила осемнадесет години, регентство не е необходимо. Не така стои въпросът обаче с Кралство Хановер, имащо общ монарх с Великобритания от 1714 г. По Салическия закон при наличието на мъжки наследник жена не може да управлява Кралство Хановер. Така тронът на Хановер се наследява от чичото на Виктория Ернст Август I. Тъй като кралицата е още неомъжена и бездетна, той става временно и престолонаследник на британската корона, докато тя роди дете.
Когато Виктория се възкачва на трона, английското правителство е контролирано от партията на вигите, която е на власт от 1830 г. Министър-председателят лорд Мелбърн става ментор и основен източник на влияние за неопитната кралица, разчитаща на неговите съветиHibbert, pp. 66 – 69; St Aubyn, p. 76; Woodham-Smith, pp. 143 – 147. Коронацията е на 28 юни 1838 г. и тя е първият суверен, който се нанася да живее в Бъкингамския дворец.St Aubyn, p. 69; Waller, p. 353 Тя наследява доходите от двете херцогства – Ланкастър и Корнуол, и получава цивилна листа от 385 000 лири годишно. С разумно разпореждане с финансите тя успява да изплати дълговете на баща сиHibbert, p. 58; Longford, pp. 73 – 74; Woodham-Smith, p. 152.
Правителството на Мелбърн не се задържа дълго поради нарастващата си непопулярност и, най-вече, поради затрудненията в управлението на колониите. В Канада назряват бунтове, а в Ямайка колониалното законодателно събрание протестира срещу британската политика, като отказва да гласува закони срещу отмяната на робството (законът за забраната му е приет през 1833 г.). През 1839 г., неспособно да се справи с тези проблеми, правителството на лорд Мелбърн подава оставка.
Кралицата натоварва Робърт Пийл от партията на торите да състави ново правителство, но е изправена пред т.нар. криза на спалнята (). По това време е обичайно министър-председателят да назначава членовете на кралското домакинство и най-често това се прави според партийни предпочитания. Много от дамите на спалнята на кралицата са съпруги на виги и сър Робърт Пийл иска да ги замени със съпруги на свои привърженици. Виктория силно се противопоставя на отстраняването на тези дами, които счита за свои приятелки, а не за членове на церемониална институция. Сър Робърт Пийл решава, че не може да управлява при тези обстоятелства и подава оставка, оставяйки Мелбърн да се върне на властHibbert, pp. 94 – 96; Marshall, pp. 53 – 57; St Aubyn, pp. 109 – 112; Waller, pp. 359 – 361; Woodham-Smith, pp. 170 – 174.
Женитба с Алберт фон Сакс-Кобург и Гота
Макар и вече да е кралица, като неомъжена млада жена приличието изисква Виктория да живее с майка си, въпреки техните различия по „Кенсигтънската система“ и ролята на Конрой.Longford, p. 84; Marshall, p. 52 Майка ѝ заема далечен апартамент в Бъкингамския дворец и Виктория често отказва да я среща.Longford, p. 72; Waller, p. 353 Младата кралица се жалва на Мелбърн от майка си, той ѝ съчувства и предлага като изход женитба, което Виктория нарича „шокираща алтернатива“.Woodham-Smith, p. 175