Фармакокинетика (, „лекарство“, „отрова“ и , „подвижен“), съкратено ФК, е дял от фармакологията, който изследва движението на химичните субстанции в живия организъм. Веществата, които представляват интерес за ФК, са лекарства, храни, хормони и токсини.
Фармакокинетика често се изучава заедно с фармакодинамиката.
Приложение Фармакокинетиката включва изучаването на процесите резорбция, разпределение, биотрансформация и екскреция.
Резорбция е процес, по време на който веществата преминават от мястото на тяхното приложение до кръвната плазма.
Начините на приложение биват: Ентерален (през храносмилателния тракт): Перорален (per os; през устата), Сублингвален (sublingualis; под езика), Ректален (per rectum). Парентерален: Инжекционен – венозно, подкожно, артериално (рядко ползвано), Инхалационен (през белите дробове), Назален (чрез носната лигавица), Кожен, локално чрез различни форми за приложение върху кожата – кремове, унгвенти, гелове, лосиони и др. Други.
Разпределение Разпределението е динамичен процес, който изследва разликите в концентрацията на субстанцията в кръвната плазма и междуклетъчната течност на различните органи.
Биотрансформация (метаболизъм) Представлява процеса на химично превръщане на веществата от организма. В резултат от тези промени молекулата може да се активира (предлекарства), намали или изгуби биологичен ефект. Разтворимостта във вода се увеличава с цел по-лесна елиминация от организма. Главни центрове за биотрансформация са черният дроб, бъбреците и белият дроб.
Екскреция Представлява елиминирането на веществото и неговите метаболити от организма. Главни пътища за екскреция са урината и жлъчката. Освен тях от значение са и стомашно-чревна, белодробна, майчино мляко, пот.
Източници
Фармаколокия, издателство АРСО, София, 2009
Категория:Фармакология