Като Криза на Римската империя през 3 век се определя периода от 235 до 284/285 г. в Римската империя след управлението на императорската династия на Северите.
През това време империята е управлявана от т.нар. Войнишки императори и претърпява множество вътрешни и външни кризи. Кризата завършва с възкачването на император Диоклециан.
Икономически ефект Заради нападениета от варвари, много пътища стават несигурни и търговията се нарушава. Императорите учеличават армията, както и нейното заплащане оттам таксите, което довежда до хиперинфлация. Едрите земевладелци започват да се фокусират върху техните стопанства, а не да служат на централната власт. Без съществен поминък в градовете настъпва деурбанизация, градовете стават по-малки и се ограждат от крепостни стени за защита. Статусът на робите се променя в колонати. Те стават зависими от големите земевладелци, които единствено магат да им дадат защита. Производството се локализира, а много стопанства се самозадоволяват. Даже и след края на кризата империята така и не възстановява миналия си разцвет.
Източници Andreas Alföldi, Studien zur Geschichte der Weltkrise des 3. Jahrhunderts nach Christus. Darmstadt 1967. Bruno Bleckmann, Die Reichskrise des III. Jahrhunderts in der spätantiken und byzantinischen Geschichtsschreibung. Untersuchungen zu den nachdionischen Quellen der Chronik des Johannes Zonaras. München 1992. Alan Bowman, Averil Cameron, Peter Garnsey (Hrsg.), The Cambridge Ancient History. 2. überarb. Aufl., Bd. 12 (The Crisis of Empire, AD 193 – 337). Cambridge 2005.
Външни препратки Crisis of the Third Century (235 – 285), Boise State. Crisis of The Third Century, Hugh Kramer. Map , University of Calgary. The Crisis of The Third Century , OSU.
Категория:Римска империя