Фирмилиан (Фирмилян, Фирмилиян) Скопски () е висш сръбски духовник, деец на сръбската пропаганда в Македония, патриаршески митрополит в Скопие от 1902 до 1903 година.ДОКУМЕНТИ ЗА СРЪБСКАТА ПРОПАГАНДА В МАКЕДОНИЯ-1, в: „Скопски и пловдивски митрополит Максим. Автобиография и спомени“, С., 1993 г.

Биография Роден е в 1852 година в Шабац със светското име Димитрие Дражич (Димитрије Дражић). В 1869 година приема монашески сан в Петковишкия манастир. Първо завършва богословското училище на остров Халки, а след него и това в Богословския факултет на Атинския университет. По-късно учи философия в Карловия университет в Прага.

Администратор е на Вранската епархия от 1876 до 1878 година, а след това от 1880 година е професор и малко по-късно ректор на Белградската семинария. След оттеглянето на митрополит Михаил Белградски му е предложен митрополитски сан, но отказва. Става духовен наставник на сръбския крал Александър Обренович. Един от учредителите е на Дружеството „Свети Сава“ и член на първата му управа от 1886 година.Друшто Свети Сава

След молба от американската сръбска общност, в 1891 година заминава за Чикаго и става енорийски свещеник. В 1895 година се установява в Цариград и работи за сръбската пропаганда в Македония. По онова време сръбската държава вече има неуспешен опит за назначаване на просръбски митрополит в Скопие в лицето на Теодосий Скопски, през първия мандат на Стоян Новакович като посланик в Цариград (1885 – 1892). През 1896 година сърбите решават да пробват отново. Така Фирмилиян е преместен от САЩ на разположение на Новакович, който е на втори дипломатически мандат в Цариград (1896 – 1900). Междувременно, след решаващото пропускане на доставки с оръжие от Австро-Унгария за Турция по време на Гръцко-турската война, сръбското правителство отправя искане до Високата порта Фирмилиан да бъде ръкоположен за скопски митрополит. Цариградската патриаршия, обаче склонява да го изпрати само като протосингел на гръцкия митрополит Амвросий в Скопие в 1897 година.Петров, Петър, Темелски, Христо. Църква и църковен живот в Македония, МНИ, София, 2003 г. Там той е подпомаган в дейността си от сърбоманите Димитър Чуповски, Стефан Дедов и Петър Костич. Все пак, Стоян Новакович продължава активно да ходатайства пред руското посолство, Фирмилиан да бъде назначен за Скопски митрополит. Така след поредица от дипломатически совалки, султанът препоръчва през 1899 година патриархът да уволни Амвросий и на неговото място да постави сърбин. По този начин Фирмилиан измества гръцкия владика, което предизвиква обтягане на отношенията между Сърбия и Гърция и гръцки протест пред Високата порта. В резултат избраният на 19 октомври 1899 година скопски митрополит остава без султански берат.Vardarski zbornik, 2006, br. 5, str. 37-53, Diplomatska aktivnost Stojana Novakovića u vezi sa Starom Srbijom i Makedonijom 1901-1902. Vojvodić Mihailo.

През 1902 година, след изпращането на Новакович за сръбски посланик в Петербург (1901 – 1905) и последвалото затопляне на двустранните отношения, белградското правителство издейства от Високата порта с руска помощ берат за назначаването му за сръбски митрополит на Скопската епархия.Stojančević, V. (1960) Društveno-političke prilike među Arbanasima u Kosovskom vilajetu na početku XX veka i arbanaški ošpor protiv turskih reformi 1902/1903. Istorijski časopis, XI, 188-190. Това е голям успех на сръбската пропаганда в Македония, като така фактически се постига разделяне на Македония на зони на влияние. Под натиск и след предложения за компенсации от страна на РусияМихайлов, Иван. Как се бранеше народа в СкопиеИзвестник - вестник:седмичник - Варна, брой 27 / 01 юни 1902 г., стр 2. правителството на Стоян Данев през май 1902 година отстъпва по въпроса за Фирмилиан.Спасов, Людмил, Павлов, Пламен. Кратка история на България, ИК Родопи-Кърджали, 2005, стр.201. След издаването на фермана от Портата, Цариградската патриаршия му нарежда да отиде в Солун, за да бъде ръкоположен в епископски чин от митрополит Атанасий Солунски. Солунските гърци обаче протестират срещу Фирмилиан и той е принуден да се оттегли в Скалотския манастир „Успение Богородично“ до Енос. Там е ръкоположен на 15 юни 1902 година от митрополит Константин Хиоски в съслужение с митрополитите Никодим Воденски и Никифор Литицки, а на церемонията присъстват руските вицеконсули от Солун и Одрин, сръбският от Солун и гръцкият от Одрин.

В България се провеждат протести срещу назначението на Фирмилиан.в. „Свободен гражданин“, 04/04/1902, No. 19, стр.3. Димо Хаджидимов пише остра статия „Шумът около Фирмилияна“, в която се казва:

Фирмилиан в свой доклад от началото на 1903 година до министъра на външните работи Сима Лазич се оплаква, че на Богоявление българите извършили масов водосвет на Вардар в центъра на града и с това подчертали сръбското нищожество пред очите на сръбския митрополит. След Илинденско-Преображенското въстание в Македония пише до сръбското консулство в Скопие, че в Османската империя народностите вече са формирани и те са: мюсюлмани (ислямски миллет), гърци и българи, а сърби няма никъде, и макар че те са имали свое царство по тези земи, като че ли такова никога не е имало.После Илинданског устанка у Македонији као српски скопски владика написао је српском конзулату у Скопљу, на 12 августа 1903 г. следеће: „У турској царевини све су народности подељене на: 1. Муслимане, 2. Грке и 3. Бугаре, а нема Срба нигде, и ако су ове земље Турци узели само од Срба, који су у њима живели и имали своју царевину, а данас … као да их никада није било!”

Фирмилиан Скопски умира в края на 1903 година в Белград,Macedonija i maćedonci, Ivan Ivanić, Štampa Savića i komp, 1908, str. 485. като след преждевременната му смърт го наследяват сръбските митрополити Севастиан и Викентий.Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 261. Името Фирмилиан става нарицателно и обект на подигравки сред част от българската интелигенцияКаназирски - Верин, Георги. София преди 50 години, София, 1947 г.. Така митрополитската катедра в Скопие вече по традиция се заема от сръбски представители.

Вижте също Поверителен рапорт № 856 от БТА в Солун до българския дипломатически агент в Турция Иван Евстратиев Гешов за назначаването на Фирмилиан за сръбски владика в Скопие и отношението на Русия.

Бележки

Литература Моисеева О. А. Российское посольство в деле назначения митрополита-серба в Ускюб // Христианское чтение. 2025. - № 4. - С. 410–420.

Категория:Възпитаници на Халкинската семинария Категория:Дейци на сръбската пропаганда в Македония Категория:Сръбски духовници Категория:Скопски митрополити Категория:Родени в Шабац Категория:Починали в Белград Категория:Възпитаници на Атинския университет Категория:Сръбски общественици Категория:Възпитаници на Карловия университет