Ѐлхово е град в Югоизточна България, област Ямбол, втори по големина в областта след Ямбол. Елхово е административен център на община Елхово, която включва общо 21 села (кметства). По данни от НСИ населението на града е .
География
Град Елхово е разположен на левия бряг на река Тунджа в югоизточната част на Тракийската низина между Странджа и Сакар сред плодородно поле. Градът се намира на 28 km от ГКПП Лесово - Хамзабейли на българо-турската граница, на 38 km от областния център Ямбол, на 26 km от Тополовград, на 68 km от Сливен, на 127 km от Стара Загора, на 95 km от Бургас и на 338 km югоизточно от столицата София. Селищна система Елхово се намира в югоизточната част на Ямболска област. Обхваща част от низинно-хълмистата и нископланинска Тунджанска област – район на средното поречие на Тунджа и част от Дервентските възвишения.
Централно място заема Елховско поле. Неговата равна повърхнина се простира от двете страни на протичащата от север Тунджа. Надморската височина е 100 – 150 m. В периферните си части полето постепенно преминава в полегатите склонове на Манастирските и Дервентските възвишения.
Равнинният релеф в северната част постепенно преминава в нископланински – включва се част от Дервентските възвишения, които в географския си облик имат много общи черти със Странджа (планина). Условна граница между тях е плоската седловина, от която води началото си р. Поповска. По гърбището им минава държавната граница с Турция. Надморската височина на включената в селищната система част от Дервентските възвишения достига до 450 m. От северните им склонове събират водите си десните притоци на Тунджа – р. Поповска и р. Араплийска.
Дълбочината на разчлененост на релефа на района е много малка, а почвената ерозия е слабо изразена.
Река Тунджа пресича нископланинската верига в южната част, като разделя Дервентските възвишения от Сакар. Между тях реката образува дълъг пролом. Стръмните долини и многобройните извивки го превръщат в живописен и привлекателен край.
Ветрове Липсата на високи оградни планини и близостта на морето обуславят североизточни ветрове. Средната годишна скорост на вятъра е 3,3 м/сек. С големи скорости се характеризира южният вятър, който духа по долината на Тунджа. В началото на пролетта този вятър се проявява на буйни топли вълни.
През пролетта и есента, когато ветровете са носители на черноморски въздух, често се образуват мъгли и ниска облачност. Средният брой на мъгливите дни е 71, като максималният брой е през януари – 20, а минималният е през септември – 4 дни.
История В миналото по долината на река Тунджа между планините Странджа и Сакар е минавал пътят от долното течение на река Дунав през днешните Ямбол, Елхово и Одрин. През планината Сакар е минавал и друг важен път, свързващ Истанбул – Одрин – Пловдив – София – Белград. Важна роля в транспортните комуникации е имала река Тунджа, която е свързвала този край със Средиземноморието. Именно тези пътища, по които хилядолетия са преминавали народи и войски в четирите посоки на света, са оставали трайни следи върху развитието на стопанския живот, културния обмен и етнодемографските процеси.
Благоприятните природни условия на района обусловили появата на човешки живот още през епохата на неолита (6000 – 4000 г. пр.н.е.). За това свидетелстват запазените селищни могили, откритите каменни и медни оръдия на труда и работената на ръка керамика, украсена с врязани орнаменти. Бронзовата епоха е представена от културата на траките. Запазени са останки от тракийски крепости, селища и надгробни могили. Сред откритите в тях предмети преобладават фрагменти от битова керамика, оръжия и оръдия на труда и оброчни плочки с изображения на Тракийски конник. От траките са останали и интересни по своя градеж мегалитни гробници, наречени долмени. Сред тракийските племена по тези земи с най-голяма числености са: астите, обитаващи северните склонове на Странджа; одрисите, населяващи долината на река Тунджа и кените, за които споменава древногръцкият историк Херодот. Планината Сакар е най-богатата в Тракия не само на долмени, но и на тракийски крепости и светилища. Обитателите на този район са имали силно развити обществени, трудови и културни отношения.
През 45 г. този район окончателно попада под властта на римляните, които превръщат Тракия в римска провинция. Те укрепват днешния град Елхово и го наричат Орудица ад Бургум. През този период елховският край притежава много удобно транспортно местоположение, тъй като е разположен на два големи пътя: единият свързващ Адрианопол (Одрин) с Августа Траяна (Стара Загора), другият – Кабиле (Ямбол) с Черноморското крайбрежие. В периода IV – VI век Орудица ад Бургум попада в пределите на един силно развит регион с четириъгълна форма – Адрианопол – Филипопол – Берое – Кабиле, за който е характерна римската колонизация и нашествие на готи, хуни, а по-късно и на славяни. От времето на римското господство има много следи на материалната им култура, най-вече равнинни селища и пътища. До XIV век районът попада и в зоната на ромейското политическо, икономическо и културно влияние, и в границите на средновековната българска държава като буферна територия между често воюващите България и Византия.
Още по времето на хан Крум (802 – 814 г.) регионът е включен в пределите на българската държава. За това свидетелства прочутият Хамбарлийски надпис, намерен в околностите на днешното село Маломирово. След многобройни войни отделни части от региона попадат в различни административни области на Източната Римска империя или България. През XVII век в региона насилствено са заселени колонисти от Мала Азия, както и българи от Охридско, Кочанско, Софийско и Кюстендилско.
Берлинският конгрес през 1878 г. оставя долината на река Тунджа между Странджа и Сакар в пределите на Източна Румелия. През 1885 г., след Съединението на Княжество България с Източна Румелия, районът на днешната община Елхово е в границите на българската държава. След Балканските войни и Първата световна война тези територии се населяват от нови бежанци от Беломорието, които обогатяват местната народна култура с влиянието на традициите от Беломорска и Одринска Тракия.
До септември 2001 г. в града е разположен 12-и мотострелкови полк (създаден през 1885 г. като 11-а сливенска дружина), от състава на 7-а мотострелкова дивизия. Полкът е бил основното поделение в гарнизона и едно от най-боеготовите поделения на българската армия. В същия войскови район е имало и друго поделение на дивизията – разузнавателен батальон. Гарнизонът се е допълвал с гранично поделение – щабът на Елховския граничен отряд. В града са функционирали военен клуб и гарнизонен стол.
Население Според преброяването на населението през 2011 г. демографските ресурси на община Елхово възлизат на 16 332 души, от които 10 367, или близо 2/3 от населението са съсредоточени в общинския център град Елхово.
По данни от преброяването на населението през 2021 г. в община Елхово живеят 13 272 души, в т.ч. 8944 души в гр. Елхово, което представлява 67,39 % от общото население на общината.Bulgaria: Jambol–Elhovo, Population – Census 2021.
Нарушена е възрастовата структура, като в подтрудоспособна възраст е около 18 % от населението, а в надтрудоспособна – повече от 23 %.
Средната гъстота на населението е по-ниска от средната за страната – 27 д./кв. км, което показва, че територията на общината е слабо усвоена.
Численост на населението според преброяванията през годините:
Етническият състав включва 8982 българи и 779 цигани.
Религии Основна религия: източноправославно християнство. В града има православен храм – църквата „Свети Димитър Солунски“. Град Елхово и цялата Елховска община са в Тополовградското архиерейско наместничество, което от своя страна е в рамките на Сливенската митрополия.
В града има и евангелска петдесятна църква, която се намира на улица „Желязко Петков“ 25. ЕПЦ „Елхово“ е част от СЕПЦ („Съюз на евангелските петдесятни църкви в България“).
Политика Кметове на Елхово за периода 1878 – 1913 г.: Димитър Табаков – до 21 юли 1878 г. поручик Александър Маслов – окръжен началник на окръг Къзъл-агач от юли 1878 г. до 9 ноември 1878 г. Атанас Илиев – председател на Окръжен съвет на окръг Къзъл-агач от 21 юли 1878 г. до 9 ноември 1878 г. Желязко Петков – околийски началник на околия Къзъл-агач от 4 юни 1879 г. Стоян Кънев – кмет на Къзъл-агач от 1880 г. и от 1887 г. до 1889 г. Костадин Дончев – кмет на Къзъл-агач от 1883 г. до 1884 г. Васил Марков – кмет на Къзъл-агач от 1885 г. до 1886 г. Желязко Бахчеванов – кмет на Къзъл-агач до 1892 г. Иван Желязков – кмет на Къзъл-агач от 1892 г. до 1893 г. и от 23 ноември 1902 г. до 19 декември 1906 г. Динко Касъров – кмет на Къзъл-агач от 1894 г. до 17 януари 1897 г. Стоян Яламов – кмет на Къзъл-агач от 18 януари 1897 г. до 16 октомври 1898 г., от 2 март 1914 г. до 11 април 1915 г., от 30 юли 1918 г. до 7 февруари 1919 г. Георги Стоянов – кмет на Къзъл-агач от 17 октомври 1898 г. до 1899 г., от 10 ноември 1901 г. до 13 ноември 1902 г. Минчо Янчев – кет на Къзъл-агач от януари 1900 г. до 10 ноември 1901 г. Жельо Михов – кмет на Къзъл-агач от 20 декември 1906 г. до 31 декември 1907 г.; Председател на Тричленна комисия на Къзъл-агач от 13 април 1923 г. до 10 юни 1923 г. Димитър Ив. Попов – кмет на Къзъл-агач от 4 април 1908 г. до 24 май 1910 г. Иван Пеев – Кмет на Къзъл-агач от 10 юли 1910 г. до 11 декември 1913 г.
Икономика Градът е разположен върху Елховския лигнитен въглищен басейн. Залежите са 600 млн. тона, което го прави вторият по големина въглищен басейн в България след Маришкия. Добив не се осъществява, тъй като използването им означава преместване на целия град. Елхово има много добре развито млекопреработване – изнася млечни продукти като сирене и кашкавал. Има и предприятие за луксозни трикотажни изделия „Яница“ АД.
Промишленото производство на град Елхово е представено от предприятия в няколко отрасъла: машиностроене: „Елпром – Елхово“ АД, „Лемекон“ АД, „АКБ Консорциум“ ХАД, „Орудица 2000“ ООД (металолеене и производство на селскостопански прикачен инвентар); строителство: „БКС – Елхово“ ООД, ЕТ „Сто и пет“; лека промишленост: „Яница“ АД, „Дели-99“ ЕООД; хранително-вкусова промишленост: Млекопреработвателно предприятие „Аскент“, „Хляб и хлебни изделия“ ЕООД.
Развитието на селското стопанство се определя от благоприятните природни условия. То притежава растениевъдна насоченост, като с най-важно значение са зърнените култури, особено пшеницата, царевицата и ечемикът, които заемат над 1/3 от обработваемите площи. Добри условия има също за отглеждането на технически култури и по-специално на слънчоглед, кориандър и тютюн. В отделни райони е застъпено и лозаро-овощарството, както и зеленчукопроизводството (чесън, бамя, домати, дини, пъпеши). Специализиращи подотрасли на животновъдството са биволовъдството и пчеларството.
Нови възможности за развитие на външнотърговски и културни връзки дава откритият на 19 юни 2005 г. ГКПП Лесово - Хамзабейли на българо-турската граница. Пунктът е разположен на 36 км южно от града в близост до село Лесово.
Обществени институции
Многопрофилна болница за активно лечение „Св. Иван Рилски“ – първата газифицирана обществена сграда в града Автогара Общинска администрация – управление и отдели Общинска служба „Земеделие и гори“ Районно полицейско управление Районен съд Районна прокуратура Следствен арест Регионален граничен сектор Образователни институции Профилирана гимназия „Св. Климент Охридски“: (и двете паралелки са с интензивно изучаване на английски език) Математически профил с профилиращи предмети: Математика, Информатика, Информационни технологии, Английски език Предприемачески профил с профилиращи предмети: Предприемачество, Информационни технологии, География и икономика, Математика Професионална гимназия „Стефан Караджа“. Обучава млади специалисти в областите машиностроене, електротехника, лека промишленост, бизнес и екскурзоводство ОУ „Св. Паисий Хилендарски“ ОУ „Св. Кирил и Методий“