Атал I

Атал I Сотер (;Ἄτταλος Σωτὴρ – в превод „Спасител“ * 269 пр.н.е., † 197 пр.н.е.Hansen, стр. 26. Ливий, 33.21 – 22, казва, че Атал умира по времето на консулството на Корнелий и Минуций (197 пр.н.е.) на 72-годишна възраст, след 44-годишно управление; Полибий, 18.41, също споменава, че Атал умира на 72 години, след 44 години управление. Страбон, 13.4.2, казва, че Атал управлява 43 години.) e цар на Пергам от династията на Аталидите, управлявал Пергамското царство от 241 до 197 пр.н.е. Атал е втори братовчед и осиновен син на Евмен I,Страбон, 13.4.2, казва че Атал е братовчед на Евмен; Павзаний, 1.8.1, вероятно цитирайки Страбон твърди същото. Модерните автори смятат, че Страбон пропуска едно поколение; виж: Hansen, стр. 26. когото наследява и е първият представител от династията Аталиди, който получава титлата „цар“ през 238 пр.н.е.Страбон, 13.4.2; Полибий, 18.41; Hansen, стр. 28; Austin, стр. 396; Kosmetatou, стр. 161. Той е биологичен син на Атал и съпругата му Антиохида.

Атал печели важна победа срещу галатите – келтски племена дошли от Тракия, които от много години безнаказано нападат и грабят големи части от територията в Мала Азия. Тази победа е ознаменувана с издигането на триумфалния монумент „Умиращият гал“, а като признание за избавлението от „галския терор“, Атал получава името „Сотер“ („Спасител“) и титлата „цар“. Атал е способен и решителен генерал. Като лоялен съюзник на Рим, играе важна роля в първата и втората Македонски войни водени срещу Филип V Македонски. Той провежда многобройни военноморски операции срещу македоните в Бяло море, като печели почести и богата плячка. Също така остров Егина пада под управлението на Пергам през Първата македонска война и остров Андрос през втората.

Атал защитава гръцките градове в Мала АзияGrolier, стр. 314: „Атал е защитник на гръцките градове в Анатола. Той е опортюнист и се опитва да спечели могъщество и разшири териториите на Пергам.“ и гледа на себе си като гръцки шампион срещу варварите.Bradford, стр. 121: „Атал... поръча серия от скулптури, на които е изобразено поражението на галите и прославяйки го като шампион на гърците срещу варварите“; Wilson, стр. 593: „Чрез статуите, Атал изобразява своите победи, като важно постижение и себе си като шампион на гърците срещу варварската заплаха“. По време на царуването му Пергам се превръща в значителна сила в гръцките източни владения.Bradford, стр. 121: „Атал направи от Пергам сила в гръцкия изток, но най-голямото си могъщество и просперитет достигна след съюзяването си с Рим.“ Той умира през 197 пр.н.е., малко преди края на Втората македонска война, на 72-годишна възраст. Атал I е женен за Аполонида и има четири сина – Евмен II, Атал II, Филетер и Атиней. След смъртта му трона на Пергам е наследен от Евмен II.

Биография Ранни години Малко се знае за ранния живот на Атал. Той е грък,Richardson, стр. 254: „... той беше грък и беше отдаден на гръцката култура,...“ син е на Атал и Антиохида.Страбон, 13.4.2; Hansen, стр. 26. Баща му е син на човек също носещ името „Атал“ – брат на Филитер (основател на династията на Аталидите) и на Евмен – баща на Евмен I, наследника на Филитер; заедно с чичовците си се споменава като благодетел и човек ползващ се с голямо уважение в Делфи.Hansen, стр. 19; Austin, стр. 400. Също така печели голяма слава като побеждава в състезание с колесници в Олимпия и след това в негова чест е издигната статуя в Пергам.Hansen, стр. 27.

Атал е още дете когато баща му умира, някъде преди 241 пр.н.е., след което е осиновен от най-стария член на династията – Евмен I. Майката на Атал, Антиохида е свързана със селевкидското царско семейство (вероятно е внучка на Селевк I НикаторKosmetatou, стр. 161.). Нейната сватба с бащата на Атал е организирана от Филитер като по този начин Филитер цели да утвърди властта си в Мала Азия. Предполага се, че бащата на Атал е посочен от Филитер за наследник, но когато баща му умира, Атал I е твърде млад и Филитер е наследен от Евмен I.Hansen, стр. 27 – 28.

Победа над галатите

Според Павзаний, „най-великото постижение“ на Атал е победата му над „галите“ (Γαλάται).Павзаний, 1.8.1. Павзаний има предвид галатите – мигриращи келти от Тракия, които се установяват в Галатия, централна Мала Азия. Племена, които римляните и гърците наричат „гали“, като ги свързват с галите населявали териториите на днешна Франция, Швейцария и Северна Италия. От времето на Филитер първият владетел от династията Аталиди, галатите са сериозен проблем не само за Пергам, но и за цяла Мала Азия, като местните владетели им плащат данък за да избегнат война с тях. Когато Атал взима властта, той отказва да продължава с плащането на данъка, като става първия владетел който се решава на тази стъпка.Ливий, 38.16; Hansen, стр. 28 – 31. В резултат на това галатите атакуват Пергам. Атал ги среща в битка при река Кайкус (Caïcus)Hansen, стр. 31; На надпис от галския монумент, намиращ се в светилището на Атина в акропола на Пергам се чете: „Цар Атал, след като победи галите при изворите на река Кайкус, [изгради] този олтар в почит на Атина“ (ARHI 4010 , виж също: Austin, стр. 405). Този надпис е основният източник за войната на Атал срещу галатите, виж: Mitchell, стр. 21. и печели решителна победа, след което по примера на Антиох I добавя към собственото си име, името „Сотер“ („Спасител“) и титлата „цар“.Hansen, стр. 31; Mitchell, стр. 21.

Победата над галатите донася на Атал легендарна слава. Възниква и история свързана с Павзаний за оракул, който е предсказал тези събития едно поколение по-рано. В историята се казва, че „син на бик“ ще победи армията на галите. Под „син на бик“, Павзаний има предвид Атал – който е описван като „човек с рога на бик“ от друг оракул.Павзаний, 10.15.2,3. . След победата, в акропола на Пергам е издигнат триумфален паметник, който включва и известната скулптура „Умиращият гал“, посветена на тази битка.

Завоевания в селевкидска Мала Азия Няколко години след първата победа над галатите, Паргам отново е нападат от галатите, като този път те са в съюз с Антиох Хиеракс, по-младия брат на Селевк II Калиник. Атал първоначално побеждава враговете си в битка при Афродисиум (Aphrodisium), а след това и във втора битка някъде в източните части на ориента. Следват нови победи срещу армията на Антиох Хериакс през пролетта на 228 пр.н.е. при Фригия близо до Сарди, където Антиох вероятно търси убежище при тъста си Зиаелас, цар на Витиния; и победа в последната битка от тази кампания на юг при Кария.Hansen, стр. 34 – 35; Green, стр. 264 – 265.

Като резултат от тези победи Атал придобива контрола над всички владения на селевкидите в Мала Азия на север от Тавър.Полибий, 4.48; Hansen, стр. 36; Kosmetatou, стр. 162; Green, стр. 264. Той успява да запази контрола над завоеванията си въпреки многократните опити от страна на Селевк III Сотер, най-възрастния син на Селевк II Калиник да завземе обратно изгубените територии. През 223 пр.н.е. Селевк III преминава Тавър, но е убит от собствената си армия.Hansen, стр. 36; Green, стр. 265. След убийството на Селевк III, генерал на име Ахей поема контрола над армията. Ахей се отказва от титлата „цар“ в полза на по-младия брат на Селевк III – Антиох III, който след като взима властта прави генерала губернатор на селевкидска Мала Азия на север от Тавър. За две години генерал Ахей връща обратно всички загубени по-рано селевкидски територии, „затваря Атал зад стените на Пергам“Полибий, 4.48 и се самообявява за цар.Hansen, стр. 39; Green, стр. 265.

След известен период на мир, през 218 пр.н.е. докато Ахей участва в кампания на юг от Тавър, Атал в съюз с тракийски галати превзема отново територията.Полибий, 5.77; Hansen, стр. 41 – 43. Според Heinen, стр. 432, след завземането на територията през 218 пр.н.е., царството на Атал отново става най-могъщата държава в Мала Азия. През 217 пр.н.е. Ахей се завръща от юг и възобновява военните действия срещу Атал.Hansen, стр. 42 – 43.

През 216 пр.н.е. Атал в съюз с Антиох III, преминават Тавър, нападат Ахей и го обсаждат в Сарди. През 214 пр.н.е. след две години на обсада най-накрая двамата монарси успяват да превземат целия град Сарди без градската цитадела. Малко след това самия Ахей е заловен и убит. До 213 пр.н.е. Антиох III успява а си върне всички територии в Азия.Полибий, 5.107, 7.15 – 18, 8.17 – 23; Hansen, стр. 43; Heinen, стр. 440.

Първа македонска война

След неуспехите си на изток, Атал обръща погледа си на запад. Вероятно притеснен от амбициите на Филип V Македонски, той се съюзява с Етолийския съюз – обединение на гръцките полиси в Етолия и врагове на Филип. След това Атал финансира допълнителното укрепване на крепостта в Калидон, близо до устието на река Ахелой.Полибий, 4.65; Hansen, стр. 46; Gruen (1990), стр. 29.

През 215 пр.н.е. Филип се съюзява с Ханибал от Картаген. Този акт предизвиква сериозна тревога у римляните, които по това време са замесени във Втората Пуническа война.Ливий, 23.33 – 34, 38; Hansen, стр. 46. През 211 пр.н.е. се подписва договор между Рим и някои от членовете на Етолийския съюз, като Атал е сред тях.Ливий, 26.24; Hansen, стр. 47. Атал е избран за един от двамата стратези на Етолийския съюзЛивий, 27.29; Hansen, стр. 47. и през 210 пр.н.е., силите водени от него превземат остров Егина,Полибий, 9.42. където се създава военна база за операциите в Гърция.Полибий, 9.42 и 22.11; Hansen, стр. 47; Gruen (1990), стр. 29.

През пролетта на 209 пр.н.е. Филип V тръгва на юг и навлиза в Гърция. Под командването на Пирий (Pyrrhias, колегата стратег на Атал), съюзниците губят две битки от македоните при Ламия.Ливий, 27.30; Hansen, стр. 47. Самия Атал навлиза в Гърция през месец юни и се присъединява в Егина към римския проконсул Публий Сулпиций Галба, който е на острова от предходната зима.Ливий, 27.33; Hansen, стр. 48. През лятото на 208 пр.н.е. обединеният им флот от 35 пергамски и 25 римски кораба прави безуспешен опит да превземе остров Лемнос от македоните, но все пак успяват да плячкосат селските райони на остров Скопелос (), който също е под контрола на Филип.Ливий, 28.5; Полибий, 10.42.

Атал и Публий Сулпиций Галба присъстват на среща на Съвета на етолийците, където Галба излага позицията на Рим, против сключването на мир с Филип V.Ливий, 28.5; Полибий, 10.42; Hansen, стр. 48 – 49. След възобновяването на военните действия двамата разграбват град Ореос на северния бряг на Евбея и Опос, главния град в Източна Локрида.Ливий, 28.5 – 7; Полибий, 10.42. Сулпиций Галба се завръща в град Ореос – плячката от който му е обещана по споразумение с Атал, докато Атал остава в Опос. След като римската и пергамската армии се разделят, Филип предприема изненадваща атака срещу Опос, атака която хваща Атал неподготвен и го принуждава да бяга от града.Ливий, 28.5 – 7; Полибий, 11.7; Hansen, стр. 49.

Атал е принуден да се завърне в Мала Азия, след като научава че Прусий I цар на Витиния, който е свързан посредством брак с Филип, напредва към Пергам. Скоро след това римляните също напускат Гърция, за да концентрират силите си срещу Ханибал. С войната в Гърция римляните успешно постигат целта си да попречат на Филип да се включи в помощ на основния им враг.Ливий, 28.7. През 206 пр.н.е. етолийците се съгласяват за сключването на мир с Филип, при условия предложени от македонския цар. Мирния договор се подписва през 205 пр.н.е., като с него официално се слага край на Първата македонска война. Атал участва в подписването на договора, според който му е позволено да запази владението над остров Егина, а също така се слага край и на военните действия между Пергам и Витиния.Ливий, 29.12; Hansen, стр. 49 – 50; Gruen (1990), стр. 29 – 30.

Magna Mater