Жорж Нурижан или Джорджо Нуриджани (, ) е италиански публицист, писател, филолог и литературен критик от арменски произход.Вечер посветена на Жорж Нурижан в Арменския дом ще бъде обявена по телевизия Евроком на 3 март 2018 год.
Биография Жорж Нурижан е роден в 1892 година. През 1911 година завършва гимназия в Стара Загора, след което се завръща в Италия и учи право в Университета в Рим. Преподава две години във Военноморската академия в Ливорно, след което се завръща в София. Става кореспондент на италиански вестници, секретар по печата при италианското посолство у нас (от 1919 г.), съветник е на папския нунций в България Анджело Ронкали.
Още в 1913 година публикува първите си работи за Македония. След Първата световна война става редовен дописник на множество италиански вестници, в които публикува статии за Македонския въпрос – „Куриере де ла Сера“, „Идея Национале“, „Трибуна“ и други. Едновременно с това пише и в редица софийски вестници. През 1919 година е секретар по печата при италианското посолство в София.Алманах на българските национални движения след 1878 г., София 2005, с. 593 – 594 (статия за Ж. Нурижан от Ани Златева). Заедно с Пол Жантизон и Колинс в 1921 година приема покана на Националния комитет на Съюза на македонските братства за обстойна анкета по българо-сръбската граница за издевателствата на сръбските власти над българите. Нурижан публикува резултатите от анкетата във вестник „Идеа Национале“, превръщайки ги в достояние на цялата европейска общност.Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 191. През 1933 година публикува книгата си „Македонската трагедия, гледана от Рим“, в която са включени мненията на над 40 италиански общественици и културни дейци за случващото се в Македония. От 1935 година Нурижан е директор на вестник „Светоглас“ – орган на Дружеството на чуждестранните публицисти и писатели в България.
Наред с това е автор на граматики, италианско-български и българско-италианските речници, както и на сериозни изследвания на български език върху италианската култура и литература и на книги за български писатели и критици. Между по-важните му издания са „Италианското обединение и неговите герои” (София, 1932), „Мандзони, Кардучи и Д´Анунцио” (София, 1932), „Творци на италианския дух. Срещи и разговори” (София, 1934), „Философията на Бенедето Кроче” (София, 1939), „Стожери на българската литература” (София, 1940), „История на италианската литература” (София, 1940), „Рим през вековете” (София, 1941), „Любовта на Байрона в Италия” (София, 1941), „Български критици” (София, 1941).Румен Шивачев, Жорж Нурижан и уникалният „Вестник на гениите“. Култура, 31.08.2018 г.
Макар че през ноември 1944 година е съучередител на организацията „Общество за култура и изкуство“, която подпомага усилията на българските правителства за излизане от международна изолация, през 1947 година е принуден от новите власти да напусне България и се установява в Рим. През 1966 година променя коренно своите защитавани с години становища по Македонския въпрос и приема македонизма. Според Константин Пандев в късните си съчинения „Ж. Нурижан изопачава сам себе си“.Пандев, Константин. Национално-освободителното движение в Македония и Одринско 1878-1903, София, 1979, с. 15. Посвещава на новите си възгледи три книги, издадени в Италия.
Съчинения Нурижан е автор на над 3000 статии и студии. Творчеството му освен издания, посветени на актуални теми, включва съчинения, интерпретиращи италианското и българското литературно и историческо минало, драматични и прозаични произведения, съставителство на речници и граматики.
Издадени в България Grammatica bulgara ad uso degli italiani. Con pref. di S. Mladenov, Sofia, 1920 (в книгата: Giorgio Nurigiani) Българо-италиански речник, София, 1928, 528 с., второ издание – Пловдив, 1943, 672 с. От олтара на Св. Франциск до българския трон, София, 1930, 24 с. Създателите на италианската държава. Макиавели – Кавур – Мацини – Гарибалди – Криспи – Мусолини, София, 1930, 163 с. Dieci anni di vita bulgara (1920 – 1930), Sofia, 1931, 224 p. Мандзони-Кордучи-Д`Анунцио, София, 1931, 31 с. Италианска граматика. Grammatica italiana ad uso dei Bulgari, София, 1932, 233 с. (първо издание от 1921 г., Хайделберг), трето издание – София, 1940 Македонската трагедия, гледана от Рим, София, 1933, 135 с. Творци на италианския дух. Срещи и разговори, София, 1934, 160 с. Лестница от безсмъртни. Данте Алигиери. Франциск Азиски. Макиавели. Леонардо да Винчи. Микеланджело. Джанбатисте Вико. Галилей. Леопарди. Мандзони. Росини, София, 1935, 157 с. Il paese delle rose Bulgaria, Sofia, 1936, 34 p. Могъществото на българския дух. Сказка, София, 1937, 32 с. Инородни елементи в съвременната държава, София, 1938, 32 с. Очите на живота, София, 1938, 128 с. История на италианската литература, София, 1939, 432 с. Стожери на българската литература, София, 1939, т. I, София, 1940, т. II (с предговор на М. Арнаудов) Философията на Бенедето Кроче, София, 1939, 96 с. (с предговор от П. Бицилли) Българското племе в десет образа, София, 1940, 112 с. Българската майка, София, 1940, 48 с. Приятели на България, София, 1940, 400 с. (с предговор от Г.П. Генов) Прозрения, София, 1940, 112 с. Рим през вековете, София, 1940, 80 с., второ издание – София, 1941 България пред утрешния ден, София, 1941, 32 с. Макиавели и неговото учение, София, 1941, 119 с. Български критици, София, 1941 г. Миражът на славяните, София, 1941, 32 с. Български критици, София, 1941, 160 с. Любовна песен. Драма в 3 действия, София, 1941, 64 с. Любовта на Байрона в Италия, София, 1941, 32 с. През острието на живота, София, 1941, 256 с. Glorie bulgare, Sofia, 1942, 207 с. В страната на Испериховите потомци, София, 1942, 120 с. Галилео Галилей, София, 1942, 31 с. Джузепе Мацини и неговото дело, София, 1942, 63 с. Животът като идея и постижение (Избрани есета), София, 1942, 152 с. Италианско-български речник, Пловдив, 1942, 506 с. Моралът, София, 1942, 32 с. Откровения на мъдрост, София, 1942, 160 с. При Д`Анунцио, София, 1942, 63 с. Проблясъци, София, 1942, 96 с. Зад кулисите на политиката, София 1943, 160 с. Камило Кавур, София, 1943, 32 с. Криспи и България, София, 1943, 54 с. Сто града ме слушаха, София, 1943, 195 с. Творци и литература (Литературни силуети), София, 1943 Латински сентенции и мъдри мисли, 1945 Корабът на изкуствата, София, Общество за изкуство и култура, 1945 Вечното у българина, София, 1943 г. За Жорж Нурижан, Жорж Нурижан – 30-годишната му книжовна, публицистична и обществена дейност, 1913 – 1943 г., София, 1943 – СБП Изтерзани сърца (разкази), София, 1946, 160 с. България пред утрешния ден, Рим и София, 1963 (на италиански и бълг. език)
Издадени в други страни Grammatica italiana ad uso dei Bulgari, 1921 Grammatica bulgara: ad uso degli italiani; con prefazione del Prof. Dott. St. Mladenov. – Milano: Hoepli, 1930 (в книгата: Giorgio Nurigian) Macedonia ieri e oggi, Roma 1966 Vocabolario delle lingue italiana e macedone, Roma 1967, 751 p. The Macedonian genius through the centuries, 1972
Източници Български книги 1878 – 1944. Библиографски указател, том IV, София 1979, стр. 303 – 304. Български книги 1878 – 1944. Библиографски указател, том VI, София 1983, стр. 353. РИМ-Габрово, ф. Б. Бараков. Писма между Б. Бараков – отшелник в крепостта Урвич край Панчарево и приятелят му Ж. Нурижан от Рим.
Бележки
Външни препратки Румен Шивачев, „Жорж Нурижан и уникалният „Вестник на гениите“, Портал за култура, изкуство и общество, 31 август 2018 г.
Категория:Италиански журналисти Категория:Италиански писатели Категория:Италиански филолози Категория:Италиански литературни критици Категория:Македонски въпрос Категория:Италиански българисти Категория:Италианци в България Категория:Арменци Категория:Починали в Рим