Рудолф Франц Карл Йосиф Австрийски (, 21 август 1858, замък Лаксенбург – 30 януари 1889, Майерлинг), кронпринц на Австрия, Унгария и Бохемия, е единственият син на австроунгарския император Франц Йосиф и на принцеса Елизабет Баварска (Сиси). Той е престолонаследник на императорския трон на Австро-Унгарската империя от раждането си.Delaware gazette and state journal (Wilmington, Del.), February 7, 1889 / page 8

За разлика от консервативния си баща Рудолф израства като либерално настроен младеж, чиито възгледи се доближават силно до тези на майка му.Той е автор на няколко критични памфлета, които публикува в леви либерални издания под псевдоним. Заради възгледите му неговата дъщеря Елизабет Мария по-късно често е наричана Червената принцеса.

През 1889 г. той и любовницата му Мария фон Ветсера са намерени мъртви в ловната хижа на Рудолф в Майерлинг.Както е документирано в няколко писма с автографи от двамата нещастни влюбени ANSA newsbrief (in Italian) Смъртта му, за която се смята, че е самоубийство, се превръща във водещо заглавие в международната преса по това време и става причина за появата на различни теории, свързващи кончината на кронпринца с международни конспирации срещу Хабсбургската монархия.

Произход Рудолф е роден в замъка Лаксенбург"Crown Prince Rudolf (1858–1889)" (museum notes), Natural History Museum of Vienna, 2006, NHM-Wien-Rudolfe. близо до Виена, като единствен син и трето дете на император Франц Йосиф I и императрица Елизабет (Сиси). Носи името на първия хабсбургски крал на Германия Рудолф I.Timothy Snyder (2008) 'The Red Prince, с.9. Има три сестри: Ерцхерцогиня София Федерика Доротея Мария Йозефа (1855 – 1857) Ерцхерцогиня Гизела Луиза Мария (1856 – 1932), принцеса на Унгария, принцеса на Бохемия, принцеса на Галиция и Лодомерия, принцеса на Хърватска, Славония и Далмация, съпруга на принц Леополд Баварски Ерцхерцогиня Мария Валерия Матилда Амалия (1868 – 1924), съпруга на ерцхерцог Франц Салватор Биография Ранни години Отгледан е от баба си по бащина линия ерцхерцогиня София Баварска заедно с по-голямата си сестра Гизела Луиза, с която е много близък. На 6-годишна възраст е отделен от сестра си, за да започне образованието си за бъдещ император на Австрия. Това не променя отношенията им и Гизела остава близо до него до напускането си на Виена през 1873 г. след брака си с принц Леополд Баварски.

От гледна точка на баща му, който вижда в него не само свой престолонаследник, но и командир на армия в „стар стил“ и консервативно управление с древни традиции, Рудолф е направен полковник от раждането си. Той преминава основно военно и стратегическо образование, дадено му по точни инструкции на императора от генерал-майор граф Леополд Гондрекур, който е назначен за негов възпитател. Обучението му е свързано с физическо и емоционално насилие и вероятно е причина за по-късното му самоубийство. Той е отведен във военно училище, където е подложен на обичайните боеве с колани и потапяне в ледена вода, които се използват за закаляване на бъдещите войници. Детето, макар и много малко, е подложено на тестове за устойчивост, като например да остава в дъжд и студ в продължение на часове, или да бъде будено през нощта с изстрели пред вратата му, или да го изоставят в гората на Линц, за да го оставят да изпита усещания и преживявания, които трябва да го калят като мъж и да му помогнат да израсне като войник.

Когато майка му Елизабет разбира за това, тя незабавно оказва натиск да се промени този метод и да се даде повече място на естествените му наклонности; тя влиза в открит конфликт със съпруга си и със свекърва си, които са твърдо решени Рудолф да получи военно образование. Рудолф е поверен на граф Йозеф Латур фон Турмбург, който става негов основен възпитател. Под влиянието на един от своите учители в този период, Фердинанд фон Хохщетер (предопределен да стане първият директор на Природоисторическия музей във Виена), Рудолф се запалва по природните науки, започвайки в много ранна възраст да колекционира минерали, които след това нараства с времето. След смъртта му големи части от колекцията му от минерали става притежание на Университета по земеделие във Виена, който сега е известен като Университет за природни ресурси и науки за живота, Виена."Crown Prince Rudolf (1858–1889)" (museum notes), Natural History Museum of Vienna, 2006, NHM-Wien-Rudolfe. Рудолф проявява слаб интерес към литературата и чуждите езици, изучаването на които все пак трябва да понесе по държавни причини. Голям любител на изкуството, той се занимава с живопис и създава произведения, които и до днес показват, че неговата страст и умения в тази област са били безспорни.

През 1877 г. граф Бомбей е учител на младия принц. Бомбей е бил попечител на лелята на Рудолф, императрица Шарлота Белгийска.

Принц революционер

За разлика от политическия консерватизъм на баща си и вероятно вдъхновен от майка си, Рудолф култивира ясно либерални политически възгледи. На няколко пъти се оказва враждебен към железния пакт, който свързва Виена с Германия на Ото фон Бисмарк, срещайки се по-охотно с представители на английското и на френското правителство. Неговото „революционно“ отношение и връзката му с политически кръгове, смятани за подозрителни, като социалистическите, води до това полицията на хабсбургския двор да следи движенията му, дори стигайки дотам, че да го преследва. Симпатизирайки на културата и политиката на независимост, добре изразени от т. нар. „Унгарски ренесанс“, Рудолф се ангажира да подобри политическите, социалните и икономическите условия на Унгария (която е съставна част от империята от този момент, наречена Австро-Унгария), както вече се е опитала неговата майка, като по този начин печели уважението на унгарските политически лидери. Те стигат толкова далеч, че да го помолят да поеме короната като крал на Унгария. Рудолф отхвърля предложението, тъй като знае, че това ще доведе до по-нататъшно непродуктивно разделение във вътрешността на империята, както и поставянето му в пряк конфликт с баща му.

В светлината на казаното не е изненадващо, че Франц Йосиф никога не му поверява важни вътрешнополитически задачи, именно защото идеите му са много далечни от тези на сина му. Но императорът съзира в Рудолф изключителен дипломатически талант и поради тази причина след определена възраст го изпраща в цяла Европа да преговаря и да представлява Хабсбургската монархия. В годините, в които е изпратен от баща си императора в Прага, принцът не пести остри критики към правителството на австрийския министър-председател Едуард Тафе, които публикува анонимно във виенските вестници.

Междувременно Рудолф продължава да култивира страстта си към орнитологията и геологията, като винаги поддържа силни връзки с Виенския университет и често е канен на откриването на научни панаири и изложби като откриването през 1883 г. на първата система за обществено осветление, използваща електричество.

През 1885 г. той публикува труд, озаглавен „Пътешествие в Ориента през 1881 г.“, относно очарованието си от Османската империя и ориенталската и племенна култура, до такава степен, че в дворцовите си апартаменти той създава характерна „турски всекидневна", за да приюти всички предмети, които е донесъл от това пътуване. През целия си живот принцът се ангажира с голям проект, публикуван посмъртно, състоящ се в създаването на голяма енциклопедия на Австро-Унгарската империя, придружена от изображения и описания, които биха позволили на много народи, съставляващи държавите от Хабсбургската монархия, да оценят красототата на културата и изкуството, които трябва да споделят.

Брак

На 10 май 1881 г. в Августинската църква във Виена кронпринцът се жени за белгийската принцеса Стефани, дъщеря на белгийския крал Леополд II.

Първоначално Рудолф изглежда искрено влюбен в жена си, въпреки че майка му оценява снаха си като „неудобна глупачка“. Стефани, от своя страна, е подготвена за този брак с идеята да бъде съпруга на монарх от 19 век, тоест с функцията да „произведе наследници“, за да гарантира продължаването на трона и по-скоро заради това отколкото от любов тя изпитва нещо повече от благоговейна преданост към Родолфо. Франц Йосиф я избира заради нейния покорен характер, защото произлиза от европейско кралско семейство и заради дълбоката й католическа религиозност, която би допринесла за укрепване на традиционната връзка между императорския трон и Държавата на Църквата.

Въпреки че първоначално бракът им е щастлив и през септември 1883 г. се ражда дъщеря им Елизабет Мария, двамата съпрузи постепенно се отчуждават един от друг. След раждането на детето Рудолф става все по-нестабилен, тъй като пие много и има афери с други жени, сред които Мици Каспар и Мария фон Ветсера. Това негово поведение обаче не е съвсем ново, тъй като той има дълга история на безразсъдна разпуснатост и преди брака си.King & Wilson. "The Many Affairs of Crown Prince Rudolf." History Reader, 21 January 2023, https://www.thehistoryreader.com/historical-figures/the-many-affairs-of-crown-prince-rudolf/.

През 1886 г. Рудолф се разболява сериозно и двойката е насочена за лечение към остров Лакрома (днешна Хърватия). По време на транзита Стефани също се разболява сериозно. Диагнозата на двойката е перитонит и тя се пази в тайна по заповед на императора.HRH Princess Stéphanie. I Was To Be Empress. Nicholson & Watson, 1937. с. 197. След интензивно лечение Стефани успява да се възстанови от болестта, но става стерилна, тъй като болестта разрушава маточните й тръби.Listowel, Judith. A Habsburg Tragedy – Crown Prince Rudolf. Ascent Books, 1978. с. 147. Рудолф най-вероятно я е заразил с гонорея. Принцът обаче не се подобрява от лечението и става все по-зле. Вероятно той се е заразил със сифилис в допълнение към гонореята. За да се справи с последиците от болестта, той започва да приема големи дози морфин.Listowel, Judith. A Habsburg Tragedy – Crown Prince Rudolf. Ascent Books, 1978. с. 205. През 1889 г. в двора вече е известно, че Стефания няма да има повече деца и че здравето на Рудолф се влошава.

Трагедия в Майерлинг

Въпреки брака си Рудолф продължава да води разпуснат живот в търсене на нови удоволствия и стимули в среда, напълно различна от тази на двора и собственото му семейство, особено след като бракът му с принцеса Стефани е по-скоро привиден. Той е чест посетител на бордеи от висока класа, където се запознава с Мици Каспар, която е негова любовница дълго време.Philipp Vandenberg: Die Frühstücksfrau des Kaisers. Vom Schicksal der Geliebten. Bastei-Lübbe, Bergisch Gladbach 2007 Той прави Мици своя довереница и няколко пъти, погълнат от непрекъснатата депресия, която го съпътства, смесена с употребата на опиати и постоянните унижения, на които е подложен от баща си, се опитва да се самоубие, но Мици винаги успява да го спре навреме. Той дори й предага да се самоубият заедно и тя информира полицията за плановете му, но не получава адекватно внимание, защото думите й са заклеймени като „брътвежи на проститутка“. Мици умира през 1907 г. от сифилис, но Рудолф си спомня за нея в момента на смъртта й, оставяйки й 30 000 флорина в завещанието си.

За да се ​​откъсне от тревогите на дворцовия живот и да се посвети на последните страсти, които са му останали, през 1886 г. Рудолф купува сграда в Майерлинг и я прави свой ловен павилион. През ноември 1888 г. той се запознава с очарователната 17-годишна баронеса Мария (Мери) фон Вечера, с която започва любовна връзка.Louise of Coburg, My Own Affairs, George H. Doran Co., 1921, с. 120. Ветсера е силно увлечена по принца от години и е готова на всичко за него.