Леополд фон Захер-Мазох () е австрийски писател на исторически романи и романи със сюжети от алтернативната сексология. Писал е и под псевдонимите Шарлот Аранд () и Зое фон Роденбах (). На негово име е кръстено понятие в сексологията – „мазохизъм“.

Биография и творчество Леополд фон Захер-Мазох е роден през 1836 г. в Лвов (тогава в пределите на Австро-Унгария) в семейството на полицай. В своите творби той създава персонажи, които се подчиняват на чуждата воля, изпитват наслада от собственото си чувство на безпомощност и от причиняваната им болка.

В Грац, тогавашна Австро-Унгария, Мазох е известен като голям прелъстител и женкар, но в един момент той самият попада в мрежата на Анжелика Аурора Рюмелин, представяща се за Ванда – по името на една от неговите героини. При тях любовта изобщо не идва, но се установяват отношения „владетел – роб“, особено в еротичните игри. Бичове, кожени ремъци, физически мъчения, връзване за дървета. Всичко това е описано от Мазох в най-известната му творба „Венера в кожи“ излязла през 1870 г. и донесла му голяма популярност.

Всъщност получава се рядък случай – авторът общува в действителност със своите персонажи. Така постепенно се раждат двете им деца, а „третото“ – тайнственото, ще направи името им световноизвестно – „мазохизмът“. В техните перверзни игри нерядко камшикът е даван в ръцете на гувернантките на децата им, и всичко това е страхотен стимул за писане за Мазох. Нещо повече – без него, той е просто нула, не може да напише нито ред, а следователно няма и доходи в семейството. Следват години с бурни сцени между двамата съпрузи, всеки сменя по няколко любовници и накрая, естествено, се развеждат.

През 1895 г., когато Мазох умира, терминът „мазохизъм“ е вече измислен от д-р Крафт-Ебинг в неговия труд „Нови проучвания в областта на сексуалната психопатия“. И до днес смисълът на думата не е променен – изпитване на удоволствие от болката. След смъртта на Захер-Мазох бившата му съпруга публикува своите мемоари, под псевдонима Ванда фон Захер-Мазох, в които очерня още повече писателя, а себе си изкарва жертва.

В родния град на Захер-Мазох, Лвов, е издигнат негов паметник. Той е разположен непосредствено до „Мазох – кафене“, в което е пресъздадена атмосферата от творбите на писателя. Бронзовата фигура е в естествения си ръст – 170 см. Но тя крие неочаквани изненади. На гърдите на статуята е монтирано увеличително стъкло, чрез което може да се разглеждат еротични картинки. Ако бръкнете в левия джоб на панталоните на Мазох можете да се докоснете до неговия „жезъл“.

Урната с праха му е унищожена през 1929 г. по време на пожар.

Произведения 1857 Der Aufstand in Gent unter Kaiser Carl V. 1858 Graf Donski. Eine galizische Geschichte. 1862 Ungarns Untergang und Maria von Oesterreich 1863 Der Emissär. Eine galizische Geschichte 1863 Polnische Revolutionen. Erinnerungen aus Galizien 1864 Die Verse Friedrich des Großen 1866 Don Juan von Kolomea 1867 Aus dem Tagebuche eines Weltmannes. Causerien aus der Gesellschaft und der Bühnenwelt 1867 Anna Versing-Hauptmann. Ein Charakterkopf aus der Bühnenwelt 1867 Der letzte König der Magyaren 1870–1877 Das Vermächtnis Kains 1870 Venus im PelzВенера в кожи, изд.: „Калем 90“, София (1992), прев. Вася Пеева 1870 Die Liebe des Plato 1870 Die geschiedene Frau 1872 Unsere Sclaven. Ein sociales Schauspiel in 5 Acten 1873–1879 Falscher Hermelin. Kleine Geschichten aus der Bühnenwelt 1873 Soziale Schattenbilder. Aus den Memoiren eines österreichischen Polizeibeamten 1874 Das Marchande de modes-Mädchen und andere Geschichten von den Messalinen Wiens 1874 Die Ideale unserer Zeit 1874 Im Venusberg und andere Geschichten von den Messalinen Wiens 1874 Mondnacht 1875 Der Capitulant 1875 Don Juan von Kolomea 1877 Liebesgeschichten aus verschiedenen Jahrhunderten 1877 Ueber den Werth der Kritik 1877 Das Vermächtniß Kains 1877 Wiener Hofgeschichten 1877–1881 Galizische Geschichten 1878 Der neue Hiob 1878 Harmlose Geschichten aus der BühnenweltВраговете на жените, изд.: „Стефан Попов“, София (1895-1896), прев. Стефан Попов 1878 Judengeschichten 1878 Die Republik der Weiberfeinde 1879 Eine Autobiographie In: Deutsche Monatsblätter 1880 Die Ästhetik des Hässlichen. Erzählung 1880 Basyl der Schatzgräber und andere seltsame Geschichten 1881 Galizische Geschichten 1881 Neue Judengeschichten 1882 Hasara Raba 1882 Der Ilau 1882 Der Judenraphael 1882 Das Paradies am Dniester 1882 Das Testament 1882 Volksgericht 1883 —, Auguste Lavallé 1886 Die Seelenfängerin 1886 Ewige Jugend 1886 Gute Menschen und ihre Geschichten 1886 Polnische Judengeschichten 1890 Die Schlange im Paradies 1891 Katharina II Russische Hofgeschichten 1893 Bühnenzauber 1893 Neue Erzählungen 1894 Die Satten und die Hungrigen 1895 Das Erntefest. Erzählung In: Alois Brandstetter

Източници

Живот с първия мазохист, автобиографичен роман на Ванда фон Захер-Мазох, 1906 г. Росен Тахов, Как мазохизмът проникна в България, 1992 г.

Външни препратки

Категория:Австрийски писатели Категория:Австрийски романисти Категория:Писатели на еротична литература Категория:БДСМ писатели Категория:Австро-унгарци Категория:Родени в Лвов Категория:Починали във Франкфурт на Майн