Климатичната класификация на Кьопен е една от най-използваните системи за класификация на климата. За пръв път е публикувана от немския климатолог с кримски произход Владимир Кьопен през 1884 г., като през годините я модифицира, с по-значителни промени, въведени през 1918 и 1936 г. По-късно немският климатолог Рудолф Гайгер сътрудничи на Кьопен относно промени върху климатичната класификация, поради което е известна и с името Климатична класификация на Кьопен – Гайгер.
Системата се основава на идеята, че местната растителност по най-добър начин изразява климата. Поради това границите на климатичните зони са избрани, като се съблюдава разпределението на флората. Те съчетават средните годишни и месечни температури и валежи, както и сезонноста им.
Класификация В класификацията на Кьопен климатичните типове са разпределени в пет основни групи, които от своя страна се разпределят на подгрупи:
Тропичен климат (Група A) Характеризира се с постоянни високи температури – средната месечна температура през цялата година е поне 18 °C.
Сух климат (Група B) Характеризира се с валежи, по-малки от потенциалната евапотранспирация, чиято стойност зависи от средната годишна температура и разпределението на валежите между сезоните.
Умерен климат (Група C) Характеризира се със средновисоки температури – средна температура за топлото полугодие над 10 °C и минимална средномесечна температура между -3 °C и 18 °C.
Континентален климат (Група D) Характеризира се с относително ниски температури – максимална средномесечна температура над 10 °C и минимална средномесечна температура под -3 °C.
Полярен климат (Група E) Характеризира се с много ниски температури – максималната средномесечна температура през цялата година е под 10 °C.
Източници
Вижте също Климатична класификация на Алисов
Категория:Климатология