Витиния () е древна област и царство в Северозападна Мала Азия, основано от тракийските племена на тините и витините.

География Витиния се намира между Мраморно море и Pontos Euxinos (Черно море), планината Олимп (Keşiş Dağ), Parthenios (днес Bartan Su) от Пафлагония; на юг граничи с държавите Галатия, Фригия и Малоазийска Мизия.

Основните й градове са: Халкедон Хеленополис Никомедия (днес Измит) Никея (днес Изник) Пруса (днес Бурса) Прусиас ад Хипиум (Конуралп)

История

Местни владетели на Витиния През 430 пр.н.е. Доидалсес става династ (самостоятелен владетел). Витиния запазва своята независимост от персийските сатрапи и по-късно се преобразува в царство.

Династи Дидалс (435/4 пр.н.е.) Ботир (?–377/6 пр.н.е.) Бас (377/6 – 328 пр.н.е.)

Царе Зипойт (328 – 280 пр.н.е.) Никомед I (280 – 255/3 пр.н.е.) Зиелас (ок. 250–ок. 230 пр.н.е.) Прусий I (ок. 230 – 182 пр.н.е.) Прусиа II (182 – 149 пр.н.е.), Никомед II Епифан (149 – 128/7 пр.н.е.) Никомед III Евергет (128/7–ок. 94 пр.н.е.) Никомед IV Филопатор (ок. 94 – 74 пр.н.е.)

Под римска власт Витиния става римска провинция, столица остава Никомедия. През 64 пр.н.е. се създава двойната провинция Витиния и Понт, Bithynia et Pontus. От 27 пр.н.е. до Марк Аврелий почти винаги е сенаторска провинция. Императорска провинция е няколко пъти при Клавдий и Нерон.

Витиния е управлявана от следните римски проконсули, прокуратори и легати за по 2 години:

Година Проконсул Прокуратор Легат, Leg. aug. pr.pr. 61 – 59 пр.н.е. C. Papirius Carbo 58 – 57 пр.н.е. NN. 56/55 пр.н.е. C. Caecilius Cornutus 49/48 пр.н.е. Авъл Плавций 47 пр.н.е. Гай Вибий Панза ЦетронианCos. 43 пр.н.е. 46 – 28 пр.н.е. NN. 27 пр.н.е.Витиния сенаторска провинция 16 – 13 пр.н.е. C. Marcius CensorinusMarek (2003) S. 48 ? Thorius FlaccusMarek (2003) S. 47 (пр. 15) ? Ap. Claudius Pulcher (пр. 15 г.) ? L. Licinius (пр. 15) 14 – 15 Марк Граний Марцел 15 – 17? L. Vedius Lepidus 18/19 P. Vitellius 20 – 41 NN (празно) 41 – 43 ? L. Min(i)dius Pollio 43 – 45 ? L. Min(i)dius Balbus (мд. 42 и 47) 45 – 47 ? L. Dunius Severus 47 – 49 C. Cadius Rufus (49 съден за изнуда) Тацит, annalen 12, 22. 49 – 51 P. Pasidienus Firmus (сл. 47/48) Marek (2003) S. 48; Der Kleine Pauly 3, Sp. 642. Iunius C(h)ilo I 51 – 53 ? Iunius C(h)ilo II Дион Касий, 60, 33, 6 53 – 55 ? Iunius C(h)ilo III ? (осъден за подкупи) 55 – 57 ? ? Ti. Attius Laco (между 54 и 59) 57 – 59 Тит Петроний ? (отлично служебно изпълнение) Тацит, annalen 16, 18. C. Iulius Aquila лат. надпис CIL III 346 59 – 61 Марк Тарквиций Приск (61 осъден за изнуда) Тацит, annalen 14, 46. 61 – 63 ? L. Montanus (между 54 и 69) 63 – 65 ? 65 – 67 ? 67 – 69 ? ca. 70 – 71 M. Plancius Varus ca. 71 – 72 M. Maecius Rufus ca. 72 – 75 ? ca. 75 – 76 M. Salvidenus Asprenas ca. 76 – 77 M. Salvidienus Proculus ca. 77 – 79 ? M. Plancius Varus (при Веспасиан) ca. 79 – 80 Velius Paulus ca. 80 – 82 ? ca. 82 – 83 ? M. Minicius Rufus (между 81 и 96) ca. 83 – 84 A. Bucius Lappius Maximus (между 81 и 96) Плиний, ep. 10,58,6. ca. 84 – 85 Тиберий Юлий Целс Полемеан (между 81 и 96) ca. 85 – 89 ? ca. 89 – 90 Луций Юлий Марин Цецилий Симплекс (между 81 и 96) ca. 90 – 96 ? 96 – 97 Tullius Iustus при Нерва, Plin. ep. 10,58,10. 97 – 100 ? ca. 100 – 101 C. Iulius Bassus през 103 г. защитаван от Плиний. 101 – 105 ? ca. 105 – 106 Varenus Rufus 106 – 108 ? ca. 108 – 109 P. Servilius Calvus 107 – 109 ? ca. 109 – 111 Maximus Plin. ep. 10,27,1 10,85,1 Г. Плиний Цецилий Секунд 111 – 114/115 Гай Юлий Корнут Тертул 114/115 – 134 ? ca. 134 – 136 C. Iulius Severus 142/143? Q. Voconius Saxa Fidus 146/147? L. Coelius Festus um 160 Q. Cornelius Senecio Annianus gegen 160 Q. Roscius MurenaВитиния вероятно от Марк Аврелий импер. провинция. ок. 162 – 166 Луций Хедий Руф Лолиан Авит мд. 175 и 182 L. Albinius Saturninus 183 Severus мд. 186 и 189 М. Дидий Север Юлиан (император 193) 193 – 194 Луций Фабий Цилон 198 – 199 Q. Tineius Sacerdos ? M. Claudius Demetrius между 202 и 205 Ti. Claudius Callipianus Italicus Елий Антипатер (при Септимий Север) Pollio (при Елагабал) 218 Caecilius Aristo C. Claudius Attalus Paterculianus 230/235 Луций Егнаций Виктор Лолиан ок. 220? М. Клодий Пупиен Максим (император 238) 220 – 298 NN. ок. 299 до сл. 303 Сосиан Хиерокъл 305 – 355 NN 356 Фл. Евсебийconsularis Bithyniae 357 NN 380 * HormisdasАмиан 26,8

Литература Christian Marek, Pontus et Bithynia. Die römischen Provinzen im Norden Kleinasiens. von Zabern, Mainz 2003, ISBN 3-8053-2925-3. Sencer Sahin, Bithynische Studien. Bithynia Incelemaleri. Habelt, Bonn 1978, ISBN 3-7749-1497-4.

Източници