Социалистическият интернационал (СИ) е международна организация на партиите, които се стремят към „осъществяване на демократичния социализъм, така както е формулиран в Декларацията за целите и задачите на Социалистическия интернационал“. Социалистическия интернационал също се стреми към разширяване на отношенията между Социалистическия интернационал и социалистическите партии, които не са в списъка на членовете, но желаят сътрудничество.
Социалистическият интернационал възстановен във Франкфурт през юни 1951 г. Той е наследник на Социалистическия работнически интернационал, но неговите корени датират от още края на 19 век. Създаването на Социалистическия интернационал и приемането на принципен програмен документ очертава коренно различния път на социалдемокрацията в сравнение с комунизма – двете конфронтиращи се течения на социализма, които вече са разделени и като части на две противостоящи си световни системи.
Първоначално доминиран от Западноевропейски партии, днес в него членуват 162 партии от над 100 държави. Партията на европейските социалисти, европейска политическа партия, е асоциирана организация на Социалистическия интернационал, каквато е и европейската парламентарната група на Прогресивния алианс на социалистите и демократите.
Генерален секретар на СИ е Луис Аяла (Чили), който заема поста от 1989 г. насам. Настоящият президент на организацията е бившият министър-председател на Гърция Георгиос Папандреу. Секретариатът на Социалистическия интернационал се намира в Лондон и координира дейностите и инициативите на СИ, свиква заседания и конференции, дава изявления, изпраща съобщения за пресата и произвежда своите публикации.
История Първият Интернационал (Международно работническо сдружение) е основан в Лондон на 28 септември 1864 г. от социалистически, комунистически и анархистки политически групи и синдикати. Той е ръководен от Карл Маркс и Фридрих Енгелс. В програмните документи „Учредителен манифест“ и „Устав на I интернационал“ са развити основните принципи на марксизма. Напрежението между умерени и революционери води до официалното му разпускане през 1876 г. във Филаделфия. Вторият интернационал е сформиран в Париж на 14 юли 1889 г. като сдружение на социалистическите партии. Той е разпуснат през 1916 г., тъй като различните национални партии не поддържат единен фронт в Първата световна война.
Бернският интернационал е създаден през февруари 1919 г. по време на среща в Берн от страните, които искат да възкресят Втория интернационал. Обединява социалдемократическите партии на Австрия, Великобритания, Германия, Италия, Франция и др. През март 1919 г., на среща в Москва, комунистическите партии сформират Коминтерна (Трети интернационал). Част от страните, които не желаят да бъдат част от Бернския интернационал, сформират на конференция във Виена през 1921 г. 2 ½ интернационал. По-късно, през 1923 г., след сливане на Бернския интернационал и 2 ½ интернационал, се образува Социалистически работнически интернационал. Възходът на нацизма и началото на Втората световна война слагат край на Социалистическия работнически интернационал през 1940 г. Така Социалистическият интернационал се формира във Франкфурт през юли 1951 г. като наследник на Социалистическия работнически интернационал.
Декларацията за целите и задачите на Социалистическия интернационал (Франкфуртска декларация) от 1953 г. е от голямо значение за формулиране и развитие на социалистическите идеи. С тази декларация се поставя началото на идейна и програмна промяна, която изкристализира в пълен вид в програмите, приети от повечето главни социалдемократически партии (с изключение на италианските и японските социалисти) в края на 50-те и началото на 60-те години на ХХ век. Между 1957 г. и 1961 г. Лейбъристката партия, АСП, ГСДП, ШСДРП, ХПТ, СФИО (предшественицата на ФСП) одобряват нови програмни документи, които поставят нова идейна база под социалдемократическата политика.
Новият програмен облик на социалдемокрацията, възприел характеристиката „демократичен социализъм“, проличава най-ярко в Годесбергската програма на ГСДП. Този документ впоследствие получава и характер на нарицателно, когато става дума за поврат в програмното развитие на дадена партия.
В периода след Втората световна война СИ подпомага възстановяването на социалдемократическите партии в Португалия (1974 г.) и Испания (1975 г.) в процеса на изграждане на демокрация. До Женевския конгрес през 1976 г., СИ има едва няколко членове извън Европа и няма официално участие на партии от Латинска Америка. През 1980 г. Социалистическият интернационал оказва подкрепа на сандинистите в Никарагуа, където ляво ориентираното правителство не е одобрявано от страна на Съединените щати.
В края на 70-те г. и началото на 80-те г. на XX век СИ има редовни контакти и води дискусии с двете свръхсили в периода на Студената война – Съединените щати и Съветския съюз, по въпроси, отнасящи се до отношенията Изток-Запад, както и контрола на въоръженията.
СИ подкрепя разведряването и споразуменията за разоръжаване като САЛТ, СТАРТ и ИНФ. СИ има няколко срещи във Вашингтон с президента на САЩ Джими Картър и заместник-председателя Джордж Хърбърт Уокър Буш и в Москва с генералните секретари на СССР Леонид Брежнев и Михаил Горбачов. Делегациите на СИ по време на тези срещи са водени от финландския премиер Калеви Сорса.
Оттогава СИ признава за свои членове не само Сандинисткия либерален национален фронт, но също така и лявото крило на Пуерториканската партия за независимост, както и бивши комунистически партии като Левите демократи в Италия и Фронта за освобождение на Мозамбик.
След Тунизийската революция Конституционният демократичен сбор е изключен от СИ през януари 2011 г. По-късно същия месец Египетската национал-демократична партия също е изключена. В резултат на въоръжения конфликт в Кот д‘Ивоар от 2010 – 2011 г. Народният фронт на Кот д‘Ивоар е изключен от СИ през март 2011 г.
Състав Социалистическия интернационал се състои от: пълноправни членове – имат право на участие в обсъжданията и гласуване, както и задължението да плащат членска такса. консултативни партии – участват в обсъжданията и плащат членски такси, но нямат право на глас партии наблюдателки – имат право да присъстват и наблюдават задължителните срещи, плащат членска такса, но нямат глас при вземането на решения братски организации – като например Социалистическия интернационал на жените, Международен съюз на социалистическата младеж, Социалистически образователен интернационал и др. асоциирани организации – с международен и регионален характер, признати от Социалистическия интернационал, които имат право да участват в обсъжданията, но не могат да упражняват право на глас.
Ръководни органи Върховните решения на организацията се вземат от: конгрес (събира се на всеки 3 – 4 години) Делегациите на членуващите партии и братските организации се ограничават до осем лица, тези на консултативни партии и свързаните с тях организации – до четири, а тези на страните, които са със статут на наблюдатели – до три. съвет (включва всички партии и организации, събира се 2 пъти годишно) – състои се членовете на СИ, Социалистическия интернационал на жените, Международен съюз на социалистическата младеж, Социалистически образователен интернационал, всеки от които има право на 1 глас.
Председателят заедно със заместник-председателите и генералния секретар (избирани от конгреса), образуват Президиума, който е и ръководният орган на организацията. Секретариатът със седалище Лондон координира всички инициативи на СИ, организира събития и срещи, публикува прессъобщения и изготвя официалните становища по глобални събития.
Решението за изключване на партии и организации от СИ може да бъде взето само от Конгреса с мнозинство от две трети от партиите, които имат право на глас. Съветът взима всички необходими политически решения между заседанията на Конгреса, прави препоръки към Конгреса относно включването на нови членове, временното лишаване от права, изключването на членове, както и промените в устава. Съветът одобрява годишния бюджет, представен от комисията по финанси и управление.
Председатели Морган Уолтър Филипс (1951 – 1957), Великобритания Алсинг Андерсен (1957 – 1963), Дания Ерик Оленхауер (1963), Западна Германия Бруно Питерман (1964 – 1976), Австрия Вили Бранд (1964 – 1976), З. Германия Пиер Мороа (1992 -1999), Франция Антонио Гутиереш (1999 – 2005), Португалия Георгиус Папандреу (2006 - 2022), Гърция Педро Санчес (от 2022), Испания
Генерални кооринатори (до 2024: генерални секретари) Юлиус Браунтал, Австрия (1951 – 1956) Биарн Браатой, Норвегия (1956 – 1957) Алберт Кати, Великобритания (1957 – 1969) Ханс Яничек, Австрия (1969 – 1976) Бернт Карлсон, Швеция (1976 – 1983) Пенти Ваананен, Финландия (1983 – 1989) Луис Аяла, Чили (1989 – 2022) Бенедикта Лази, Гана (2022 - 2024) Шантал Камбива, Камерун (от 2024)
Секторни комитети С цел задълбочаване, разширяване и насърчаване на определени сфери на глобалната политика СИ създава определени комитети, които да отговарят за отделни дейности. Всеки комитет изготвя своя програма и дейности и заседава на определен период от време. Към настоящия момент те са: Комитет по икономическа политика Комитет по труда и националните ресурси Комитет по социална интеграция Комитет по глада, ХИВ/СПИН Комитет по разъоръжаването Комитет по местните власти Комитет по миграцията Комитет по мира
Регионални комитети Регионалните комитети определят и информират за работата на СИ в определените им сфери на дейност, подготвят национални и регионални перспективи по на общите политики. Регионални комитети: Африкански комитет Азиатски и тихоокеански комитет ОНД, кавказки и черноморски комитет Латиноамерикански и карибски комитет Средиземноморски комитет Близкоизточен комитет Югоизточно-европейски комитет
Мисии и делегации СИ периодично изпраща мисии и делегации в различни страни и региони, за да спомогне за насърчаване на мирното решаване на конфликти и за укрепването на демокрацията, включително чрез наблюдение на изборния процес. В последните години такива мисии са били изпращани в някои от „най-горещите“ точки на света като Близкия изток, Африка, Латинска Америка, Карибския басейн, Централна и Източна Европа.
Консултативен статут към Организацията на обединените нации Като неправителствена организация Социалистическия интернационал има консултативен статут (категория I) към Организацията на обединените нации и на международно равнище работи с голям брой други организации.
Срещи на най-високо равнище Франкфурт 1951 Милано 1952 Стокхолм 1953 Лондон 1955 Виена 1957 Хамбург 1959 Рим 1961 Амстердам 1963 Брюксел 1964 Стокхолм 1966 Ийстбърн 1969 Виена 1972 Женева 1976 Ванкувър 1978 Мадрид 1980 Албуфейра 1983 Лима 1986 Стокхолм 1989 Берлин 1992 Ню Йорк 1996 Париж 1999 Сао Паоло 2003 Атина 2008 Кейп Таун 2012
Членове Този списък е от 2011 г. Две години по-късно, германската социалдемократическа партия, заедно с няколко други европейски социалдемократически и социалистиески партии, напускат социалистическият интернационал и създават собствен съюз -- Прогресивния алианс. Съответните бивши членове са отбелезени.
Източници
www.socialistinternational.org Добрин Канев, Лиляна Канева (2011). Социалистически и социалдемократически идеи – от началото до съвременността: Учебник по социална демокрация. София: Фонд. Фридрих Еберт: Бюро България. ISBN 978-954-2979-01-2
Категория:Организации в Лондон