Националните парламенти на Европейския съюз са законодателните органи, отговорни за всяка държава членка на Европейския съюз (ЕС). Те имат известна степен на институционализирано влияние, което е разширено с Договора от Лисабон, за да включва по-голяма възможност за контрол на предложеното законодателство на Европейския съюз.

Връзки Първоначално националните членове на парламента са назначавани в Европейския парламент като членове на Европейския парламент. През 1979 г. са проведени първите преки избори, но националните депутати все още са склонни да се състезават на тях, което води до това, че имат „двоен мандат“. С увеличаването на работното натоварване на един евродепутат, броят на евродепутатите, които са били и национални депутати, е намалял и от 2009 г. това е забранено във всички държави членки.

През 1989 г. депутати от националните парламенти и Европейския парламент учредяват Конференцията на комисиите по въпросите на Европейската общност (КОСАК), за да поддържат контакт между националните парламенти и членовете на Европейския парламент. КОСАК продължава да се събира на всеки шест месеца и вече е получил правото да представя становища и да разглежда предложения относно законодателството на ЕС, свързано с правосъдието и вътрешните работи. Освен КОСАК, отношенията между ЕП и националните парламенти се разглеждат от Председателския съвет. ЕП се стреми да информира напълно националните парламенти за дейността на ЕП и някои комисии на ЕП редовно канят национални депутати да обсъждат предложения.

Самият КОСАК има слаба институционална структура и е до голяма степен без лидер, което означава, че е трудно за него да упражнява правомощията си. Всеки съгласуван отговор е склонен да бъде спонтанен и самоорганизиран.

Роля и правомощия Тъй като Договорът от Маастрихт от 1993 г. разширява компетенциите на ЕС в областите на правосъдието и вътрешните работи, той очертава значението на обмена между Европейския парламент и неговите национални партньори в декларация, приложена към договора. Тази декларация изисква от националните правителства да гарантират, че предложенията за законодателство на ЕС се предават на националните парламенти с достатъчно време, за да бъдат разгледани от депутатите, и че контактите между тези депутати и членовете на Европейския парламент, започнати с КОСАК, ще бъдат засилени.

Това е засилено съгласно Договора от Амстердам в протокол, според който всички консултативни документи на Европейската комисия трябва незабавно да бъдат препратени до националните парламенти. След това те разполагат с шестседмичен срок за обсъждане на законодателни предложения, започвайки от публикуването на предложението до включването му в дневния ред на Съвета на Европейския съюз.

Договорът от Лисабон, в сила от 1 декември 2009 г., разшири ролята на националните парламенти. Той установява право на информация, наблюдение на субсидиарността, контрол на политиката в областта на свободата, правосъдието и сигурността с възможността национален парламент да наложи вето върху предложение, участие в изменението на договора (включително блокиране на промяна на системата за гласуване към обикновена законодателна процедура съгласно клаузата за преходSelect Committee on European Union Tenth Report: CHAPTER 3: SIMPLIFIED TREATY REVISION AND PASSERELLES, British House of Lords, 2008), участие в разширяването и като цяло участие в диалог с институциите на ЕС.

Тяхното правомощие да прилагат принципа на субсидиарност е от особено значение. Принципът е, че освен ако институциите на ЕС нямат изключителни правомощия, действия на европейско ниво ще се предприемат само ако са по-ефективни от действията на национално ниво. Ако национален парламент смята, че този принцип е нарушен, това задейства двуетапна процедура: ако една трета от националните парламенти са съгласни, че дадено предложение нарушава принципа, тогава комисията трябва да го оттегли, измени или запази. Ако комисията поддържа предложението си и мнозинството от парламентите продължават да възразяват, тогава комисията ще трябва да обясни причините си. Тя обаче може да продължи, тъй като това правомощие не оспорва законодателната роля на Съвета и Европейския парламент. Първият път, когато прагът на възражения от 1/3 е достигнат, е през 2012 г. с Регламента Монти II.

Преди влизането в сила на Договора от Лисабон, КОСАК провежда тестове на системата за субсидиарност, за да провери и подобри времето си за отговор на въпрос относно субсидиарността. Тестовете приключват с влизането в сила на Договора от Лисабон и отговорите на националните парламенти на законодателни предложения на ЕС стават минимални. Въпреки че КОСАК е предимно технически орган, той започва да става по-политически, особено след влизането в сила на Договора от Лисабон. Започват да се обсъждат по-общи политически събития и въпроси на външната политика. Дискутира се дали в ограниченото време, с което разполагат заседанията на КОСАК, той трябва да обсъжда теми, по които има толкова ограничено влияние.Купър, Ян (3 октомври 2011) European parliaments' body facing 'identity crisis', EU Observer

Отбранителна политика С интегрирането на Западноевропейския съюз (ЗЕС) в Общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз, Европейският парламент поема по-голяма роля. Въпреки това асамблеята на Западноевропейския съюз е запазена, за да държи членовете отговорни за военните мисии. Тъй като Европейският парламент не се смята за достатъчен, за да поеме тази роля, има известно желание асамблеята на ЗЕС да бъде запазена, а не премахната, както желае Европейският парламент. С прекратяването на ЗЕС (и неговата асамблея) през 2010 г. обаче има предложения да се гарантира, че сътрудничеството на ЕС между националните парламенти поема неформално тази роля чрез редовни срещи на национални депутати, заинтересовани от отбраната.Statement of the Presidency of the Permanent Council of the WEU on behalf of the High Contracting Parties to the Modified Brussels Treaty , WEUConference of MPs Urged To Replace WEU, Defence NewsCold War defence alliance to wind down, AFP Договорът от Лисабон призовава КОСАК да създаде орган за контрол на европейската външна и отбранителна политика, като това да е под формата на Междупарламентарна конференция за общата външна политика и политика за сигурност и общата политика за сигурност и отбрана.

Различия

Съществуват редица разлики между националните парламенти на държавите членки, поради различното историческо развитие на всяка страна. 15 държави имат еднокамарни парламенти, а останалите са с двукамарни.

Еднокамарните парламенти (и долните камари на двукамарните парламенти) винаги се избират пряко, докато горната камара може да бъде избирана пряко или непряко, например от регионални законодателни органи (напр. Федералният съвет на Австрия); или неизбирана, но представляваща определени групи по интереси (напр. Националният съвет на Словения).

Освен това, повечето държави са парламентарни демокрации, следователно изпълнителната власт произлиза от парламента. В някои случаи обаче се следва по-президентска система и следователно има отделни избори за глава на правителството и парламента, което води до по-голяма прекъсваемост и още по-голяма независимост между двата клона на управлението. Единствено Кипър следва изцяло президентска система, а Франция следва полупрезидентска система.

Списък +Парламентите в ЕС по брой депутатиИме на парламентаДържаваБрой депутатиПарламент на Италия945Парламент на Франция920 (577 депутати + 343 сенатори)Парламент на Испания614Парламент на Полша460Парламент на Унгария386Парламент на Швеция349Гръцки парламент300Парламент на Чехия281Парламент на Австрия245Народно събрание240Парламент на Португалия230Парламент на Ирландия226Генерални щати на Нидерландия225Федерален парламент на Белгия221Парламент на Финландия200Парламент на Дания179Парламент на Естония101Парламент на Латвия100Парламент на Малта69

Източници

Вижте също Европейски парламент Евродепутат

Външни препратки National parliaments in the EU // About Parliament. European Parliament

Категория:Членове на ЕС *Европейски съюз