Хо Ши Мин () е виетнамски комунистически революционер, който по-късно става министър-председател (1945 – 1955) и президент (1945 – 1969) на Демократична република Виетнам (Северен Виетнам). Родното му име е Нгуен Шин Кунг (Nguyễn Sinh Cung), но е познат и като Нгуен Тат Тхан (Nguyễn Tất Thành) и Нгуен Ай Куок (Nguyễn Ái Quốc). Той е ключова фигура в основаването на Демократична република Виетнам през 1945 г., на Виетнамската народна армия и на Виет Конг по време на Виетнамската война.
Голяма част от живота на Хо Ши Мин преди идването му на власт във Виетнам е изпълнена с неяснота. Използвал е поне 50 различни псевдонима. Мястото и датата на раждането му също не са уточнени със сигурност.
Ранен живот Хо Ши Мин е роден през 1890 г. под името Нгуен Шин Кунг, в селото Ким Лиен, провинция Нге Ан. Макар това да е широко приетата му рождена дата, по различни времена той използва пет различни рождени години: 1890,Tran Dan Tien, Nhung mau chuyen ve doi hoat dong cua Ho Chu Tich (Hanoi:Nha Xuat Ban Van Hoc 1972) (1948). 1891,Yen Son. „Nguyen Ai Quoc, the Brilliant Champion of the Revolution.“ Thuong Tin Hanoi. 30 Aug. 1945. 1892,„Nguyen Tat Thanh, born 1892 at Vinh, son of Mr. Nguyen Sinh Huy (subdoctor in literature)“ 1894 и 1895 г. След 1895 г. расте с баща си, Нгуен Шин Шак. Има една сестра, чиновничка във Френската армия, и двама братя, единият от които е традиционен билкар, а другият почива в ранно детство. Като дете, малкият Кунг учи с баща си, преди да започне по-официално обучение с учител. Кунг бързо се научава да пише на китайски, необходимо условие за каквото и да е сериозно изучаване на конфуцианство, докато усъвършенства виетнамското писане.Duiker, William J. Ho Chi Minh: A Life. New York: Hyperion, 2000. с. 21 Освен учебните си занимания, той е любител на приключенията и обича да играе с хвърчило и да лови риба. Следвайки конфуцианската традиция, на 10-годишна възраст баща му придава ново име: Нгуен Тат Тхан (букв. „Нгуен Осъществения“).
Бащата на Тхан е конфуциански учител, а по-късно имперски магистрат в малкия отдалечен окръг Бин Кхе (Куи Ньон). Понижен е поради злоупотреба с власт, след като влиятелна местна фигура почива няколко дни, след като получава 102 удара със сопа като наказание за нарушение на закона. Бащата на Тхан има приемливите качества, за да служи в имперската бюрокрация, но отказва, тъй като това значи да служи на французите. Това излага Тхан на бунтове в ранна възраст, което става нормална гледка в провинцията, докато Тхан достига пълнолетие. Тхан получава френско обучение и ходи в лицей в Хюе, който е алма матер на неговите по-късни последователи, Фам Ван Донг и Во Нгуен Зиап, както и по-късния му враг Нго Дин Дием.
Първо пребиваване във Франция Първоначално се вярва, че Тхан участва в демонстрации против робството на бедни селяни в Хюе през май 1908 г., което застрашава неговия ученически статут. Все пак, документ от Центъра за архиви на отвъдморските територии сочи, че той е приет в колежа на 8 август 1908 г., което е няколко месеца след демонстрациите. Преувеличаването на революционерските дейности е често срещано сред виетнамските комунистически лидери. Тхан работи като кухненски помощник на борда на френския параход Амирал дьо Латуш-Тревил, използвайки псевдонима Ван Ба. Параходът потегля на 5 юни 1911 г. и пристига в Марслия, Франция на 5 юли 1911 г. След това корабът се отправя към Льо Хавър и Дюнкерк, завръщайки се в Марсилия в средата на септември. Там той кандидатства във Френското колониално административно училище, но не е одобрен. Тогава решава да започне да пътува по света, работейки на кораби, и посещава много държави в периода 1911 – 1917 г.
В Съединените щати През 1912 г., докато работи като помощник-готвач на кораб, Тхан пътува до САЩ. През 1912 – 1913 той вероятно живее в Ню Йорк и Бостън, където твърди, че е работил като хлебопекар в хотел Паркър Хаус. Единственото доказателство, че Тхан е бил в Щатите, представлява писмо до Френската колониална администрация от 15 декември 1912 г. с пощенска марка от Ню Йорк (но посочва постоянния си адрес в Льо Хавър и съобщава, че е моряк) и пощенска картичка до Фан Тяу Чин в Париж, в която споменава, че работи в хотела Паркър Хаус. Според самия хотел, той никога не е работил при тях. Сред поредица от прислужнически работи, той твърди, че е работил за заможно семейство в Бруклин в периода 1917 – 1918 г., както и за Дженерал Мотърс като управител на линия. Смята се, че докато е бил в САЩ, той се е свързал с корейски националисти, преживяване, което му развива политическите възгледи, но това вероятно е в сферата на предположенията.
Във Великобритания В различни периоди между 1913 и 1919 г., Тхан твърди, че живее в Уест Ийлинг, а по-късно в Крауч Енд, Хорнси (квартали на Лондон). Той работи или като готвач, или като мияч на чинии (според различни източници) в хотел Дрейтън Корт в Уест Ийлинг. Смята се, че се е обучавал за сладкар при Огюст Ескофие в хотел Карлтън в Хеймаркет, но няма твърди доказателства за това. Въпреки това, стената на Новозеландската къща в Лондон, която днес се намира на мястото на хотел Карлтън, има паметна плоча, твърдяща, че Хо Ши Мин е работил там през 1913 г. Тхан работи като сладкар на борда на ферибот по линията Нюхевън-Диеп през 1913 г.
Политическо образование във Франция
От 1919 до 1923 г., докато живее във Франция, Тхан започва да проявява интерес в политиката, бидейки повлиян от своя приятел и член на Френската социалистическа партия Марсел Кашен. Тхан твърди, че пристига в Париж от Лондон през 1917 г., но френската полиция има единствено документи за пристигането му през юни 1919 г. Той се присъединява към група виетнамски националисти в Париж, чиито лидери са Фан Тяу Чин, Фан Ван Труонг и Нгуен Тхе Труйен. По това време те публикуват новинарски статии, застъпващи се за виетнамска независимост под псевдонима Нгуен Ай Куок (букв. „Нгуен Патриота“), преди Тхан да пристигне в Париж.
След Първата световна война, групата пуска петиция за признаване на гражданските права на виетнамците във Френски Индокитай към Западните сили по време на Парижката мирна конференция, но бива игнорирана. Цитирайки принципа на самоопределяне, описан преди мирните преговори, те изискват от съюзените сили да сложат край на френското колониално господство във Виетнам и да осигурят образуването на независимо правителство. Преди конференцията групата изпраща писмото си до съюзническите водачи, сред които са Жорж Клемансо и Удроу Уилсън. Писмото не бива обсъждано във Версай, но този епизод по-късно помага на Нгуен Ай Куок да се установи като антиколониално движение в роден Виетнам.Huynh, Kim Kháhn, Vietnamese Communism, 1925 – 1945. Ithaca, NY: Cornell University Press, 1982; с. 60. Тъй като Нгуен Тат Тхан е публичното лице зад публикацията на документа (макар той да е написан от Фан Ван Труонг), той скоро става известен под името Нгуен Ай Куок и за пръв път използва името през септември по време на интервю с китайски новинарски кореспондент.
Много автори спекулират, че 1919 г. е изгубен „Уилсънов момент“, когато Хо Ши Мин е могъл да приеме проамериканска и по-малко радикална позиция, ако президентът Уилсън го е посрещнал. Въпреки това, наличните доказателства сочат, че по времето на Версайската конференция, той вече е бил отдаден на социалистическата програма. Докато тече конференцията, Нгуен Ай Куок вече изнася относно перспективите на болшевизма в Азия и се опитва да убеди френските социалисти да се присъединят към Третия Комунистически интернационал на Владимир Ленин.Brett Reilly review of „Embers of War: The Fall of an Empire and the Making of America's Vietnam“ by Fredrik Logevall, Journal of Vietnamese Studies 11.1 (2016), с. 147
През декември 1920 г. Куок официално става представител на Конгреса на Тур на Социалистическата партия на Франция, гласува за Комунистическия интернационал и е основаващ член на Френската комунистическа партия. Приемайки позиция в колониалния комитет на партията, той се опитва да привлече вниманието на другарите си към френските колонии, включително Индокитай, но опитите му често са неуспешни. През този период той започва да пише статии за списания и кратки истории, докато води своята Виетнамска национална група. През май 1922 г. Куок пише статия за френско списание, критикувайки използването на английски думи от френски спортни журналисти. Статията моли министър-председателя Реймон Поанкаре да забрани английските думи за „мениджър“, „рунд“ и „нокаут“. Докато живее в Париж, вероятно има връзка с шивачка на име Мари Бриер.
Неговите статии привличат вниманието на Дмитрий Мануилски, който след това спонсорира пътуването му до Съветския съюз и под чието опекунство той става високопоставен член на съветския Коминтерн.
В Съветския съюз и Китай През 1923 г. Куок тръгва от Париж към Москва с паспорт под името Чен Ванг, китайски търговец, където е нает от Коминтерна, учи в Комунистическия университет на трудещите се на ИзтокаObituary in The New York Times, 4 септември 1969 и участва в Петия Комунистически конгрес през юни 1924 г., преди да пристигне в Кантон през ноември 1924 г. под името Ли Тхуй.
През 1925 – 1926 г. Куок организира „младежки образователни класове“ и понякога изнася социалистически лекции на виетнамски млади революционери, живеещи в Кантон във военната академия Вампу. Тези млади хора няколко години по-късно стават семената на ново революционно комунистическо движение във Виетнам. По това време той живее и се жени за китайската Танг Тует Мин на 18 октомври 1926 г. Когато неговите другари не се съгласяват с брака му, той им казва: „Ще се оженя въпреки неодобрението ви, тъй като ми трябва жена да ме научи на езика и да пази къщата.“. Тя е на 21, а той на 36 години. Сключват брак на същото място, където Чжоу Енлай се жени по-рано, а след това живеят в резиденцията на агента на Коминтерна, Михаил Бородин.
Хоанг Ван Чи твърди, че през юни 1925 г. Куок предава Фан Бой Тяу, известният вожд на съперническа революционерска фракция и стар приятел на баща му, на френските тайни служби в Шанхай за 100 000 пиастри.Davidson, Phillip B., Vietnam at War: The History: 1946 – 1975 (1991), с. 4.Hoàng Văn Chí. From Colonialism to Communism (1964), с. 18. Според някои източници, Куок казва, че го е направил, защото очаква съдебният процес срещу Тяу да разклати антифренските настроения и защото му трябват пари да основе комунистическа организация. Други източници отхвърлят тази хипотеза. Според трети, Куок не е отговорен за залавянето на Тяу. Самият Тяу бива осъден на доживотен домашен арест и никога не обвинява Куок за това.
Антикомунистическият преврат на Чан Кайшъ от 1927 г. започва нова ера на изгнаничество за Куок. Той напуска Кантон през април 1927 г. и се връща в Москва, прекарвайки част от лятото във възстановяване от туберкулоза в Крим, преди да се върне в Париж през ноември. След това се завръща в Азия, като отпътува от Италия до Банкок в Тайланд, пристигайки там през юли 1928 г. Жена му твърди, че макар да са били разделени почти година, техните чувства не са изстинали. По това време той работи като старши агент, предприемащ дейности на Коминтерна в Югоизточна Азия.