Сярската българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в Сяр, Османската империя, съществувало до 1913 година, когато е закрита след Междусъюзническата война от новите гръцки власти.

История

Българската църковна община в Сяр е образувана през 1872 година по инициатива на Стефан Салгънджиев, подпомаган от Илия Касъров и Коста Златанов. Членове на първата българска община са Илия Касъров, Коста Златанов, Ангел Иванов, Костадин Стоянов, Ичо Кулели,Вероятно от Кула. Панайот Мечкаров, Иванчо Велезлията,Вероятно от Велес. Фидан Калфа, Атанас ВишенлиВероятно от Вишен. и Андон Василев, скоро сменен от Ангел Сапунджи.Салгънджиев, Стефан. Лични дела и спомени по възраждането на Солунските и Серски Българи, Пловдив, 1906, стр. 64. През есента на 1872 година се провежда епархиално събрание. Форумът избира за общински председател йеромонах Теодосий Гологанов, утвърждава досегашните общински членове и допълва общината с представители от селата Горно Броди, Христос, Дутлия, Горно Фращани, Вишени, Елшен и Лакос.Салгънджиев, Стефан. Лични дела и спомени по възраждането на Солунските и Серски Българи, Пловдив, 1906, стр. 80 – 81.

На 11 май 1873 година българите в Сяр за първи път отбелязват празника на Св. св. Кирил и Методий с водосвет в училището. Речите на учителя и свещеника, насърчават местните българи да започнат събирането на средства за собствен храм.Салгънджиев, Стефан. Възраждането на солунските и серските българи. Спомени и лични свидетелства. София, 2023, стр. 306.

С писмо от 25 май 1873 година общината се обръща с молба до митрополит Панарет Рашев да отпусне средства за построяването на едно училище за двата пола. От съхранената кореспонденция между общината и владиката е видно, че той изпраща за целта значителни суми.

През 1875 година българската община открива и български параклис „Свети Иван Рилски“ в махалата Долна Каменица в къщата на Илия Забитов с помощта на серския мютесариф Хайдар паша и валията Мехмед Акиф паша Арнавуд. В параклиса служат свещениците Георги Петров и Ангел Константинов от Зарово, Иван Маджаров от Негован, който свещенодействал три години, а на четвъртата параклисът е затворен.Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 50.

През май 1878 година Илия Касъров и Иван Братанов от името на Сярската община подписват Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония, с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 565.

През януари 1881 година са затворени училищата в Сяр, Струмица, Петрич, Мелник и други. Арестуваните учители са накарани да подпишат декларации, че се отказват от учителската професия, а на някои са наложени глоби. На 11 декември 1881 година общината се обръща към Стефан Веркович и го упълномощава да подаде от нейно име прошение до руския император Александър III за покровителството му над македонските българи, с цел спиране на злоупотребите с тях. Повод за писмото е ултиматумът на серския мютесариф за закриване на българското училище в града, провокиран от гръцки интриги. Документът е подписан от председателя Златан Миленков, секретаря Петър Сарафов и трима други общинари.„Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860 – 1893“. София, 1969, стр. 606 – 607.

През 1885 година за временен председател на общината е изпратен свещеник Иван Маджаров, който в продължение на 7 – 8 месеца успява да стабилизира църковно-училищните дела.Стоилов, А. П. Автобиография на архимандрит Йона Маджаров. Отделен отпечатък от сп. „Училищен преглед“, XXVI, кн.1, София, 1927, стр. 96.

След Солунските атентати от 1903 година, под въздействие на гърците, Сярската българска община е съвсем разнебитена от османската власт. Нейният председател иконом Евтим Чешмеджиев е интерниран в Скопие, а секретарят ѝ Янаки Гелев, училищният инспектор Стоян Божов, енорийският свещеник Гр. Николов и други български първенци са арестувани. В града не е оставен нито един интелигентен българин и презвитера Чешмеджиева е принудена сама да управлява българските общински имоти и да поддържа контакти с Екзархията. След Илинденското въстание, през 1904 година, за председател на общината отново е изпратен иконом Иван Маджаров. В продължение на шест години – до 1910 година, той успява да възстанови положението на българщината в града и околията от преди 1903 година, да я разшири и закрепи. По време на неговото председателство всички български села в Сярското поле се отказват от Патриаршията и признават ведомството на Българската екзархия. Този успех се дължи главно на тактичността на иконом Иван Маджаров пред турските власти.Стоилов, А. П. Автобиография на архимандрит Йона Маджаров. Отделен отпечатък от сп. „Училищен преглед“, XXVI, кн.1, София, 1927, стр. 97 - 98.

През 1913 година управляващ на общината е архимандрит Евгений Рилски.Славянски календар, том 6, Славянско дружество в България, 1913, стр. 169

Архиерейски наместници на Сярската епархия и председатели на общината

+ Име Години Йеромонах Теодосий Гологанов 1872 - ? Архимандрит Харитон Карпузов 1880 - 1884 Свещеник Иван Маджаров в 1885 Йеромонах Иларион Пенчев 1891 - 1894 Йеромонах Методий Димитров в 1900 Икононом Евтим Чешмеджиев ? - 1903 Свещеник Иван Маджаров 1904 - 1909 Архимандрит Иларион Николов 30 ноември 1909 - 1910 Архимандрит Евгений Рилски в 1913

Външни препратки Салгънджиев, Стефан. „Лични дела и спомени по възраждането на солунските и серски българи, или 12-годишна жестока неравна борба с гръцката пропаганда“, Пловдив, 1906, с. 63 – 65.

Бележки