Марин Драганов Енчевич е български офицер – капитан, и генерал-лейтенант от Руската императорска армия.

Биография Роден е през 1860 г. в гр. Търново. Макар и непълолетен взима участие в Руско-турската освободителна война и през лятото на 1878 е доброволец в 14-а пеша дружина. Завършва първия випуск на Софийско военно училище (1879), а през 1882 като подпоручик от Русчукска № 23 пеша дружина е командирован във Военно-юридическата Александровска академия в Санкт-Петербург, която завършва през 1885 г.Танчев, И., стр. 98

Работи като военен следовател и военен прокурор в Русенския военно-окръжен съд (1885 – 1886). Назначен за комендант на Сливница участва в сръбско-българската война. Като активен политически противник на политиката на Стефан Стамболов е подложен на гонения и арести. Принуден е да емигрира в Русия (1886). Завръща се нелегално в България и взема дейно участие в офицерския бунт (1887). След потушаването му отново емигрира в Русия и завършва Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт-Петербург (1887 – 1890).

Служи в Руската императорска армия. Участва в експедиции в Средна Азия (автор е на изследователския труд: „Историята, нравите и обичаите на някои туркменски племена“)

През 1903 – 1905 участва в Руско-японската война като командир на стрелкови полк в корпуса на ген. Домбровски, където получава рана и контузия в битката при Мукден. Награден е със Златно оръжие „За храброст“. По време на Първата световна война с военно звание генерал-лейтенант е командир на 62-ра пехотна дивизия (1916). Награден е с Орден „Свети Георги“ IV ст.

През периода 1918 -1922 е преподавател във Военното училище в Смоленск, но новата власт не гледа с добро око на бившите царски офицери, особено чужденци и е арестуван нееднократно от ЧК. През 1922 г. Марин Енчевич се завръща в България. Работи като библиотекар в Дирекция на метеорологията.

Спомените му са публикувани в книгата „Изповед на един родолюбец“, С., 2004.

Военни звания Прапоршчик от българската армия (10 май 1879) Подпоручик от българската армия (1 август 1880) Поручик от българската армия (30 август 1882) Капитан от българската армия (30 август 1885) Щабс-капитан от руската армия (6 март 1892) Капитан за отличие от руската армия (27 април 1894) Подполковник от руската армия (15 март 1898) Полковник за отличие от руската армия (30 януари 1903) Генерал-майор за отличие от руската армия (11 януари 1912) Генерал-лейтенант от руската армия (11 януари 1916)

Образование Софийско военно училище (1878 – 1979) Александровска военно-юридическа академия, 1-ви разряд (1882 – 1885) Николаевска генерал-щабна академия, 2-ри разряд (1887 – 1890)

Заемани длъжности (България) Одески военен окръжен съд (стаж, 28 май 1885 – 1 септември 1885) Военен следовател в Русенския военноокръжен съд (05.09.1885 – 01.10.1885) Военен прокурор в Русенския военноокръжен съд (01.10.1885 – 08.11.1885) Комендант на Сливница (08.11.1885 – 09.03.1886) Военен прокурор на Русе (1886 – 1887)

Заемани длъжности (Руска Империя) Командир на рота в Скобелевския стрелкови батальон на границата с Персия и Афганистан, впоследствие в 3-ти Закаспийски стрелкови батальон в Асхабад (1892 – 1897) Командир на 2-ри батальон в 90-и Онежки пехотен полк в Ревел (1900 – 1901) Началник-щаб на 23-та пехотна дивизия (11.05.1901 – 22.07.1901) Командир на 8-а задкаспийска стрелкови батальон в Кушка (8 март 1903 – 21 септември 1904) Командир на 4-ти стрелкови полк (от 21 септември 1904) Командир на 2-ра бригада от 2-ра сибирска стрелкова дивизия (от 11 януари 1912) Командир на 62-ра пехотна дивизия (3 април 1915 – 28 август 1917)

Награди Княжески орден „Св. Александър“ V степен с мечове (1886) Малая Серебрянная Медаль Русского Географического Общества (1895) орден „Св. Анна“ 3-та степен (1898) орден „Бухарска звезда“ – златна, 2-ра степен (????); Орден „Св. Станислав“ II степен с мечове (1906) Орден „Св. Анна“ II степен с мечове (1906) Златно оръжие „За храброст“ (1907) Орден „Св. Владимир“ III степен (1911) орден „Св. Станислав“ 1-ва степен с мечове (1915); орден „Св. Владимир“ 2-ра степен с мечове (1915); орден „Св. Анна“ 1-ва степен с мечове (1915); орден „Св. Георги“ 4-та степен (191?).

Източници

Външни препратки Висши чинове на Руската Империя, 1721 – 1917. - Наградни Списъци на Руското Географско Общество enchevich.com

Литература Марин Д. Енчевич, „Изповед на един родолюбец“, 2004, ИК „Фактум“, София

Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“ „Списокъ генераламъ по старшинству“ – Составленъ по 10-е Iюля 1916 года, С.-Петербургъ, 1916, Военнатя Типографiя (въ зданiи Главного Штаба), стр. 59 „Списокъ генераламъ по старшинству“ – Составленъ по 15-е Апреля 1914 года, С.-Петербургъ, 1914, Военнатя Типографiя (въ зданiи Главного Штаба), стр. 732 „Списокъ генераламъ по старшинству“ (1 март 1911), стр. 96

Категория:Генерали на Руската империя Категория:Български капитани Категория:Първи випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Български военни прокурори Категория:Родени във Велико Търново Категория:Починали в София Категория:Българи в Руската империя Категория:Носители на орден „Св. Александър“ V степен