Юстиниан I Велики () е император на Източната римска империя (Византия) от 1 април 527 до 11 ноември 565 г.
С управлението на Юстиниан започва трансформацията на късноантичната Източна римска империя в ранносредновековна Византия. За последен път римски император се опитва да подчини цялото Средиземноморие. Подобно на Октавиан Август пет века по-рано, Юстиниан променя държава, религия и общество из основи. Също като Август, Юстиниан е способен и далновиден император. Благодарение на добрия подбор на съветници и военачалници, императорът успява да съсредоточи еднакви сили както във вътрешно, така и във външнополитически план.
Произход Флавий Петър Сабатий е роден през 482 г. в градчето Таврезиум (тогава в Преторианска префектура Илирик, днес край Ниш, Сърбия). Имайки латински език за роден (вероятно последния такъв римски император),The Inheritance of Rome, Chris Wickham, Penguin Books Ltd. 2009, (p. 90). Justinian referred to Latin as his native tongue in several of his laws. See Moorhead (1994), p. 18. той произлиза от селско семейство с илиро-римскиTreadgold, Warren T. (1997). A history of the Byzantine state and society. Stanford University Press. p. 246. . Посетен на 12 октомври 2010 г. или трако-римски произход.Shifting Genres in Late Antiquity, Hugh Elton, Geoffrey Greatrex, Ashgate Publishing, Ltd., 2015, , p. 259.Pannonia and Upper Moesia: A History of the Middle Danube Provinces of the Roman Empire, András Mócsy, Routledge, 2014, , p. 350. В някои късни християнски жития Юстиниан е назован с името Управда.Ранното християнство, Юстиниан и Юстиниана Прима. Извори, историческа памет и нейната употреба. Второ преработено и допълнено издание., Весела Трайкова-Йоанина, 2019, p. 190,252 Името Юстиниан получава след осиновяването му от чичо му Юстин. Тази част на Балканите остава дълго време тясно свързана с римската култура и мнозинството от населението говори латински. Много от значимите императори от предишните 2 столетия произхождат именно от тези провинции.
Поради влиянието на латинската културна среда идеята за възраждането на единната Римска империя в предишните ѝ граници е особено жива – мечта, към която Юстиниан ще се стреми по време на цялото си управление.
Кариера и възкачване
Благодарение на чичо си, Юстиниан е назначен на служба в императорския двор. Но вместо да започне кариера в армията, той остава в Константинопол и успешно наваксва пропуските в образованието си. При смъртта на император Анастасий през 518 г. Юстиниан е вече интегриран във висшите кръгове на обществото и е един от възможните кандидати за трона. Той обаче доброволно се отказва от него в полза на чичо си Юстин. Тъй като същият е на 70 години, Юстиниан е в изгодната позиция непосредствено да черпи опит в държавните дела и същевременно да подготви собственото си управление. Юстин I има пълно доверие в племенника си. Той не само го осиновява, но и му дава поста на висш главнокомандващ (magister militum) и консул.
През 525 г. Юстиниан се жени за Теодора, която е от скромно потекло и след ранната смърт на баща си работи като танцьорка. По нейно настояване важащите от времето на Август брачни закони са променени. Според тях брак между танцьорка и сенатор би бил невъзможен. Въпреки това във висшите кръгове Теодора е презирана заради низшия си произход. Като силна личност Теодора не се влияе от никого и влиза в историята като умен и енергичен съветник на мъжа си.
През 527 г., 4 месеца преди смъртта си, тежко болният Юстин I обявява племенника си за престолонаследник (augustus). След безпроблемното заемане на трона Юстиниан се съсредоточава върху своята голяма цел – завоюването на загубената западна част на империята, както и рекодификацията на законите, и двете под единна християнска религиозна формула.
Войни и управление В началото на управлението си Юстиниан наследява започналия през 526 г. конфликт (Персийско-византийска война 526-532) срещу Сасанидска Персия на източната граница. Войната се води главно за контрола на Иверия (днес в Източна Грузия), където преобладава християнството. Сасанидският шах завладява грузинското царство, опитвайки се да наложи там зороастрийската религия. Това води до серия от битки с променлив резултат между ромеите и персите в Горна Месопотамия. След победата на военачалника Велизарий срещу персите при Дара 530 г. и последвалото византийско поражение при Калиник (531 г.), е сключен т.нар. „Вечен мир“, който струва на империята 11 хил. паунда злато и продължава в следващите 10 години. В замяна на мира императорът се отказва от намесата си в Кавказ и се задължава да плаща годишен данък на персийския владетел. Юстиниан след това насочва стремежите си на запад, където смята да възстанови изгубените провинции на Римската империя.
Въстанието „Ника“
Преди да започне с амбициозния си план, императорът изведнъж се изправя срещу една заплаха на трона си – въстанието Ника. През 532 г. префектът на Константинопол с помощта на войници разпръсква сбирки на Сините и Зелените – враждуващи агитки на почитателите на състезанията с колесници. В резултат двете групи се съюзяват и избухва въстание, което бързо обхваща целия град. Скоро към него се присъединяват недоволни граждани от висшите слоеве. В много квартали въстаниците, чийто боен вик е „Ника“ (гр. Ника = „победа“), предизвикват пожари. Исканията им са Юстиниан да смени градския префект и префекта на преторианците.
За да избегне ескалация на конфликта, Юстиниан се съгласява, което се приема от бунтовниците като знак на слабост. Те провъзгласяват един от племенниците на Анастасий – Ипатий, за император. Юстиниан вече мисли за бягство, но Теодора успява да го разубеди. Случайно в града пристигат двамата военачалници Мунд и Велизарий с известен брой войници. С тази неочаквана помощ въстанието е потушено брутално. В тези събития близо 30 хил. души намират смъртта си.
След убийството на Ипатий в църквата Света Неделя, заповядва на градския префект Теодот Тиквеника да разследва случая. В резултат на разследването част от виновниците са заловени и наказани. Но тогава Юстиниан решава да обвини Теодот в отровителство и магьосничество. Изтръгва с изтезания самопризнания от приближените му и на тяхно основание и поради застъпничеството на квестора Прокъл избягва смъртното наказание и е заточен в Ерусалим въпреки невинността си. До края на живота си се крие от убийците на Юстиниан в манастир.
Война с вандалите
Веднага след потушаването на въстанието Юстиниан се съсредоточава първо към завладяването на Кралството на вандалите в Северна Африка. Въпреки предупрежденията на военачалниците, че логистичните проблеми за едно такова начинание са твърде големи, имперският съвет взима решение за покоряването на Вандалското кралство. Влияние оказва също и църквата, която се надява да върне тамошното население към православната вяра.
Повод за обявяване на война Юстиниан получава, когато близкият на Константинопол крал Хилдерик е свален от трона и заедно със семейството си е хвърлен в тъмница. За крал е обявен Гелимер. Императорът изисква освобождаването на Хилдерих. Докато се обменят писма между Константинопол и Картаген, Юстиниан се подготвя за война. Сключен е мир с персите, а Сардиния и Киренайка с византийска поддръжка се отделят от Вандалското кралство. За главнокомандващ на похода е обявен най-способният военачалник на Юстиниан, Велизарий.
През 533 г. войната избухва. 15-хилядна имперска армия дебаркира в днешен Тунис под командването на Велизарий. Резултатите надминават и най-оптимистичните очаквания. За по-малко от година кралството на вандалите е унищожено, превзет е Картаген и са възстановени старите римски провинции по крайбрежието до Гибралтар. Опасността от вандалите, с тяхната страховита бойна флота, заплашваща цялото Средиземноморие, е отстранена завинаги.
Война с готите
Завладяването на Северна Африка е първата крачка към възстановяването на старите територии. Скоро настъпва удобен момент за връщането на владяната от остготите Италия в пределите на империята. Повод за военна намеса са, както и при вандалите, борби за трона. След смъртта на Теодорих Велики през 526 г. дъщеря му Амалсунте се жени за Теодахад, неин братовчед, който през 534 г. е обявен за крал. Тъй като Амалсунте е провизантийски ориентирана, мъжът ѝ скоро се съюзява с опозиционни сили и Амалсунте първо е хвърлена в затвора, а през 535 г. е убита.
Преди да бъде свалена от трона, кралицата е сключила тайно споразумение с Юстиниан. В случай на преврат Амалсунте трябвало да получи убежище във Византия, а Юстиниан в замяна да получи контрол над цяла Италия. Когато научава за смъртта на кралицата, Юстиниан не се колебае дълго. Далмация и Сицилия, дотогава под управлението на остготите, набързо са анексирани. Поставен под военен натиск, Теодахат се съгласява на преговори. Юстиниан, съзнавайки слабите позиции на остготския крал, поставя тежки условия за мир, докато на Теодахат му остават да избира само между две възможности: пълно подчинение на Византия или война. Както и Юстиниан очаква, Теодахат не се съгласява на мир. В Италия е изпратена войска отново под командването на Велизарий. Без голяма съпротива Южна и Централна Италия са завладени. През това време Теодахат е свален от готите и екзекутиран, а за крал е обявен Витигис. Под неговото водачество съпротивата се усилва и настъплението на византийските войски е спряно. Остготите влизат през 539 г. в преговори с персите, които от своя страна нарушават мирния договор с Византия и нападат източните граници на империята, като през 540 г. дори опустошават Антиохия.
За да избегнат окончателен разгром, остготите предлагат на Велизарий да се обяви за император на Западен Рим. Велизарий действа ловко и привидно приема. Остготите му предават Равена и други важни крепости. Пълководецът обаче се оказва напълно лоялен към императора си и когато е изпратен през 540 г. на Изток да води война с персите, със себе си отвежда и пленения крал Витигис, множество остготски аристократи, както и цялата кралска хазна. Измамените остготи избират за крал Тотила през 540 г. Понеже повечето от византийските войски са на Изток във война с персите, Тотила предприема контранастъпление и успява само за няколко години да възвърне почти цяла Италия под готска власт. Велизарий е върнат в Италия през 544 г., но с малко на брой войска и войната се проточва неимоверно. Град Рим още три пъти преминава от едни ръце в други и остава почти без население.
През 548 г. начело на войските в Италия е изпратен Нарсес, а Велизарий получава задачата да защитава доколкото може източните граници срещу персите. 35 хил. войници са прехвърлени в Италия и Нарсес успява на два пъти през 552 г. да нанесе тежки поражения на остготите, при които са убити водачът им Тотила и неговият наследник Тея. Ромеите напредват на север и превземат Равена, потушавайки в следващите няколко години последните огнища на съпротива. През 554 г. франките преминават Алпите и нападат Северна Италия, преди да бъдат отблъснати от Нарсес. Италия е окончателно завладяна едва през 561 г.
В края на дълго проточилите се войни с Остготската държава, византийците най-после успяват да покорят цяла Италия, макар че след отминалия жесток конфликт това била една напълно обезлюдена провинция с полу-разрушени градове.
Испания и Балканите Още докато Нарзес води война с остготите, в управляваната от вестготите Испания избухват размирици. Тронът на крал Агила I е заплашен от узурпатора Атанагилд, който се обръща за помощ към Константинопол. Юстиниан праща войска под командването на Либерий, италийски аристократ. Градовете Картаго Нова, Кордоба и Малака бързо са завладени. Вестготската аристокрация обаче осъзнава опасността да сподели съдбата на остготите. Кралят е свален и на негово място се възкачва Атанагилд, който изпълнил вече целта си, организира съпротивата срещу византийците и настъплението им бързо е спряно.