Спатарий (; ), букв. мечоносец – spatha-lator, от „спата“ оръжие за сеч и пробождане на римската конница, впоследствие въобще в армията, представляващо дълъг (0,7 – 1 м) двуостър меч широк около 4 – 5 см с тегло към 2 кг, бил е традиционно оръжие на галите, при които първоначално е без остър връх, за разлика от традиционния къс латински меч – гладиус.
През късната Римска империя спатарий първоначално има официално значение на имперски гвардеец (василикой спатариос – βασιλικοι σπαθαριος) – страж в sacrum cubiculum (императорската спалня и арпартаменти) и двореца в Константинопол след ІV век. Спатарии (но без да са имперски) има и при различни управители на провинции и военачалници в Империята. Например при екзарха на Равена спатарий е венецианският градоначалник, който започво да се титулува „дук“ (dux), откъдето произлиза титлата дож на Венеция. Началникът им е наричан протоспатарий, което впоследствие прераства в отделна висша титла. По-късно спатарий става не само военен чин, но и висша почетна титла във Византия. Император Юстиниан II я дава на най-близкия си съратник и бъдещ император Лъв ІІІ Исавриец. След това рангът малко спада и според „Клетеролога“ (Κλητορολόγιον) от 899 г. е 7-и по значение в йерархията след ипат (княз) и над спатарокандидат (σπαθαροκανδιδᾶτος). Като отличие за достойнството си носи меч със златен ефес. По същото време освен йрархичната титла имперски спатарий (василикой спарариос) продължава да съществува и военната длъжност спатарий в смисъл гвардеец охраняващ в двореца. След 1075 г. и предвид Алексиадата на Анна Комнина от 1148 г. титлата става незначителна и са ограничава най-вече до военното си значение. В западна Европа Lex Alemannorum така именува ковачите на мечове, а Елфрик от Еншам – самите мечоносци.
Званието спатарий е възприето и в средновековна България, а оттук и в княжество Молдова където „спатар“ е пазителя на княжеските меч и палица (боздуган).
Източници John Bagnell, J. B. Bury, The Imperial Administrative System of the Ninth Century – With a Revised Text of the Kletorologion of Philotheos, 1911, London, United Kingdom, Published for the British Academy by Henry Frowde, Oxford University Press, книга Alexander Kazhdan, Alexander Petrovich, Oxford Dictionary of Byzantium, 1991, New York, New York and Oxford, United Kingdom, Oxford University Press, isbn 978-0-19-504652-6. Charles du Fresne, sieur du Cange, et al., Glossarium mediae et infimae latinitatis, éd. augm., Niort: L. Favre, 1883‑1887, t. 7, col. 545a
Категория:Въоръжени сили на Византия Категория:Мечоносци Категория:Гвардия