Хановерската династия () е династия, наследила династията Стюарт като крале на Великобритания и управлявала от 1714 до 1901 година. Времето на управление на първите четирима крале от тази династия във Великобритания е известно и като Джорджианска епоха. Днешната британска владетелска фамилия, династията Уиндзор е нейно съребрено разклонение.
До 1837 управляват също така първоначалното си владение в Германия – Хановер (отначало като курфюрсти, а после като крале до 1866 г.). Те са клон на стария германски род Велфи, който до началото на 18 век управлява Брауншвайг.
Макар в много отношения представителите на династията да са чужди на английската култура (Джордж I изобщо не говорел английски), Велфите се оказват на британския престол благодарение на Акта за наследяването на престола от 1701 г., който отрязва пътя към британската корона на многочислените католици, свързани кръвно с династията Стюарт. Хановерските владетели произлизат от курфюрстината София Хановерска, чиито родители са английската принцеса Елизабет Стюарт (дъщеря на Джеймс I и Анна Датска) и протестантът Фридрих V, курфюрст на Пфалц.
Джорджианската епоха се характеризира с усилване на парламентаризма, отслабване на кралската власт, укрепване на британската демокрация. По това време започва Индустриалната революция и започва бурно развитие на капитализма. Това е и периодът на Просвещението и революциите в Европа, войната за независимост на американските колонии, завоюването на Индия и Френската революция.
Благодарение на встъпването на Велфите на британския престол някои известни личности от Хановер продължават да работят в Англия и постигат световна слава – композиторът Георг Фридрих Хендел и астрономът Уилям Хершел. В същото време английската външна политика започва да се ръководи и от интересите на Хановерското курфюрство и защитата му от външни посегателства. Това става една от причините за Седемгодишната война.
Според принципите на унаследяване на престола на Обединеното кралство при липса на мъжки наследници тронът се заема от женски наследник, но с кончината на съответната кралица династията се счита за приключена, а нейният наследник е основоположник на нова династия на името на бащата (въпреки че той е принц-консорт, а не властващ владетел). Така с кончината на кралица Виктория е прекратена Хановерската династия във Великобритания, а синът ѝ Едуард VII поставя началото на съвременната властваща династия. Тя е Сакс-Кобург и Гота по името на баща му принц-консорт Алберт, но през Първата световна война Великобритания влиза във война с Германската империя и по политически подбуди за подсилване на морала на нацията и особено на войниците на бойното поле, немското име е заменено с Уиндзор по името на замъка Уиндзор, официална резиденция на кралското семейство, което име се запазва до днес.
Крале на Великобритания (1714 – 1901) Джордж I (1714 – 1727) Династията води началото си от Ернст Август I фон Каленберг (1629 – 1698), четвърти син на херцог Георг фон Брауншвайг-Каленберг. Ернст Август подкрепя германския император Леополд I във войните му срещу Османската империя и Франция, заради което през 1692 г. получава титлата „курфюрст на Хановер“. През 1658 г. той се жени за София (1630 – 1714), дъщеря на пфалцкия курфюрст и претендент за чешката корона Фридрих V и внучка по майчина линия на английския крал Джеймс I. От нея той има седем деца, достигнали пълнолетие: Георг Лудвиг (7.6.1660 – 22.6.1727), курфюрст на Хановер (1698 – 1727) Фридрих Август (1661 – 1691) Максимилиан Вилхелм (1666 – 1726) София Шарлота (1668 – 1705), ∞ 1684 за пруския крал Фридрих I (1657 – 1713) Карл Филип (1669 – 1690) Христиан (1671 – 1703) Ернст Август (1674 – 1728), херцог на Йорк, епископ на Оснабрюк. «Генеалогические таблицы по истории европейских государств» – Таблица 131. Герцоги брауншвейг-люнебургские от Вильгелма, короли Великобритании 1714 – 1760
След смъртта на кралица Анна, курфюрст Георг Лудвиг я наследява в качеството си на неин най.близък роднина, протестант по вероизповедание. Провъзгласен е за крал на Великобритания под името Джордж I (1714 – 1727). По този начин от престолонаследието са отстранени последните представители на династията Стюарти, изповядващи католицизма. Джордж I не успява да си спечели популярност сред своите поданици. Той се интересува предимно от германските си владения и ориентира своята външна политика към съюз с Франция. До края на живота си не научава английски език и оставя вътрешните дела в ръцете на министри от партията на вигите. Още в Хановер, през 1682 г. той сключва брак с братовчедка си София Доротея (1666 – 1726), дъщеря на херцог Георг Вилхелм фон Брауншвайг-Люнебург. Нейното скандално поведение довежда до развод през 1694 г., след който тя завършва живота си в затвор.
Джордж I има от съпругата си две деца: Джордж II (30.10.1683 – 25.10.1760), курфюрст на Хановер (1727 – 1760) Софи Доротея (1687 – 1757), ∞ 1706 за пруския крал Фридрих Вилхелм I (1688 – 1740).
Джордж II (1727 – 1760) След като Джордж I умира, всички негови владения са наследени от сина му Джордж II (1727 – 1760). Подобно на баща си, новият крал покровителства вигите. Все повече нараства ролята на правителството в управлението на страната. Свързан с Германия, той въвлича Великобритания в европейските конфликти, като Войната за австрийското наследство (1740 – 1748), без особена полза за страната. В края на живота си назначава за министър-председател лидера на вигите Уилям Пит Старши, който допринася за победата в Седемгодишната война (1756 – 1763), приключила със завладяването на Канада. По времето на Джордж II Великобритания не само се превръща в най-голямата колониална сила в света, но е и най-добре развитата в индустриално отношение страна в Европа.
Голямо влияние над решенията на Джордж II има неговата съпруга (от 1705 г.) Каролина Вилхелмина (1683 – 1737), дъщеря на маркграф Йохан Фридрих фон Бранденбург-Ансбах. От нея кралят има седем деца: Фредерик Луис (1707 – 1751), принц на Уелс, който умира преди баща си, с когото е във враждебни отношения. Женен (1736) е за Августа (1719 – 1772), дъщеря на херцог Фридрих II фон Саксония-Гота-Алтенбург, която изцяло споделя политическите възгледи на мъжа си и му ражда девет деца, едно от които умира в детска възраст: Августа (1737 – 1813), ∞ 1764 за херцог Карл Вилхелм Фердинанд фон Брауншвайг-Волфенбютел (1735 – 1806) Джордж III (4.6.1738 – 29.1.1820), курфюрст на Хановер (1760 – 1815), крал на Хановер (1815 – 1820) Едуард Август (1739 – 1767), херцог на Йорк (1728 – 1767) Елизабет Каролина (1713 – 1757) Уилям Хенри (1743 – 1805), 1-ви херцог Глостър, ∞ 1766 за Мери Уолпол (1736 – 1807): София Матилда (1773 – 1844) Уилям Фредерик (1776 – 1843), 2-ри херцог Глостър, ∞ 1816 за братовчедка си Мария (1776 – 1857), дъщеря на крал Джордж III Хенри Фредерик (1745 – 1790), херцог на Къмбърленд, ∞ 1771 за Анна Лутрел (1742 – 1808) Луиза Анна (1748/49 – 1768) Каролина Матилда (1751 – 1775), ∞ 1766 (развод 1772) за датския крал Кристиан VII Анна (1709 – 1759), ∞ 1734 за принц Вилем IV Орански (1711 – 1751) Амелия (1711 – 1786) Каролина Елизабет (1713 – 1759) Уилям Август (1721 – 1765), херцог на Къмбърленд Мария (1723 – 1772), ∞ 1740 за ландграф Фридрих II фон Хесен-Касел (1720 – 1785) Луиза (1724 – 1751, ∞ 1743 за датския крал Фредерик V.
Джордж III (1760 – 1820) Джордж III (1760 – 1820), първородният син на уелския принц Фредерик Луис, наследява английския престол след смъртта на дядо си Джордж II. идването му на власт води до отстраняването на вигите от управлението и до заместването им с торите. С тяхна помощ се стреми да възстанови отслабналата кралска власт, без да скъсва връзките с парламента. Неудачният избор на кабинет и неправилното увеличаване на данъците в американските колонии, чиито жители нямат свои представители в законодателната власт, води до нарастване на недоволството сред неговите поданици. В желанието си да запазят своите традиционни свободи, американските заселници започват война за независимост (1775 – 1783), довела до провъзгласяването на САЩ (1776). Този провал, както и зачестилите психически кризи на суверена, окончателно го изместват от ръководството на държавните дела, които са поети от авторитетния министър-председател Уилям Пит Младши (1784). По негово време Англия се превръща в организатор на европейските коалиции срещу републиканска и Наполеонова Франция. През 1810 г. Джордж III ослепява и губи напълно разсъдъка си, затова до края на живота си остава само номинално английски държавен глава. За негов регент през 1811 г. е определен първородният му син, уелският принц Джордж. През 1815 г. Виенският конгрес издига германското владение Хановер в кралство.
През 1761 г. кралят се жени за София Шарлота (1744 – 1818), дъщеря на херцог Карл фон Мекленбург-Щрелиц, която ражда петнадесет деца, две от които умират в детска възраст: Джордж IV (12.8.1762 – 26.6.1830), крал на Хановер (1820 – 1830) Фредерик Огъст (1763 – 1827), херцог на Йорк и Олбъни, ∞ 1791 за Фридерика (1767 – 1820), дъщеря на пруския крал Фридрих Вилхелм II Уилям IV (21.8.1765 – 20.6.1837), крал на Хановер (1830 – 1837) Шарлота Августа (1766 – 1828), ∞ 1797 за краля на Вюртемберг Фридрих I Едуард Огъст (1767 – 1820), херцог на Кент, ∞ 1818 за Виктория (1786 – 1861), дъщеря на херцог Франц Фридрих антон фон Саксен-Кобург-Заалфелд, от която има една дъщеря: Виктория (24.5.1819 – 22.1.1901) Августа София (1768 – 1840) Елизабет (1770 – 1840), ∞ 1818 за ландграф Фридрих VI фон Хесен-Хомбург (1769 – 1829) Ернст Август I (5.6.1771 – 18.11.1851), 1-ви херцог Къмбърленд, крал на Хановер (1837 – 1851), ∞ 1815 за Фридерика (1778 – 1841), дъщеря на херцог Карл II фон Мекленбург-Щрелиц Огъст Фредерик (1773 – 1843), два морганатични брака: 1793 за Августа Мъри (1768 – 1830) и 1831 за Сесилия Содърс Гор (ок. 1785 – 1873) Адолф Фредерик (1774 – 1850), 1-ви херцог на Кембридж, вицекрал на Хановер (1816 – 1837), ∞ 1818 за Августа (1797 – 1889), дъщеря на ландграф Фридрих фон Хесен-Касел, от която има син и две дъщери: Джордж Уилям Фредерик (1819 – 1904), 2-ре херцог на Кембридж, ∞ 1847 за Сара (Луиза) Файрбротер (1816 – 1890) Августа (1822 – 1916), ∞ 1843 за великия херцог Фридрих Вилхелм фон Мекленбург-Щрелиц (1819 – 1904) Мария Аделаида (1833 – 1897), ∞ 1866 за херцог Франц фон Тек (1837 – 1900) Мария (1776 – 1857), ∞ 1816 за Уилям Фредерик (1776 – 1834), 2-ри херцог на Глостър София (1777 – 1848), неомъжена Амалия (1783 – 1810), неомъжена. «Генеалогические таблицы по истории европейских государств» – Таблица 132. Эсте. Короли великобритании 1760 – 1901, короли Ганновера 1815 – 1866
Джордж IV (1820 – 1830) След смъртта на Джордж III на престола се възкачва най-големият му син Джордж IV (1820 – 1830), дотогава регент на кралството. Неговата незаинтересованост и скандалният му начин на живот скоро го правят непопулярен сред народа. още като престолонаследник, той сключва таен брак с вдовицата Мери-Ан Фицхърбърт, а след като се развежда с нея се жени през 1795 г. за своята братовчедка Каролина Амалия (1768 – 1821), дъщеря на херцог Карл Вилхелм Фердинанд фон Брауншвайг-Волфенбютел. Този брак се оказва несполучлив и през 1820 г. кралят започва бракоразводно дело, което губи. При все това кралицата не е допусната на коронацията на своя съпруг на 19 юли 1821 г. Единствената им дъщеря Шарлота Августа (1796 – 1817) се омъжва през 1816 г. за принц Леополд фон Сакс-Кобург-Гота, бъдещ крал на Белгия, но умира при раждане заедно с детето си.
Уилям IV (1830 – 1837)