Панайот (Пане) Кръстев Гиновски е български зограф, представител на Дебърската художествена школа, фолклорист.
Биография Панайот Гиновски е роден в дебърската паланка Галичник, Западна Македония. Син е на Кръсте Петров Гиновски и брат на Васил, Теофил и Алексо Гиновски. Учи при баща си Кръсте, а на 14 години започва да учи зографство при прочутия Гюрчин Фръчковски, при който се обучава три години. По време на престоя си в България, в Карлово, си ранява крака. След безуспешно лечение в продължение на три години, баща му идва и го прибира в Галичник. Там още 17 години е прикован на легло. През това време се отдава на четене на книги и записване на народни мияшки песни (около 30 от тях са му изпяти от баба му Петревица, починала в 1873), описване на обичаи, носии и др. В записките му има и географско-топографски материали. Съставя и речник на мияшкия диалект. Не е женен и няма деца, поради продължителното си боледуване, прикован на легло.
В 1876 година Васил, Теофил, Алексо и – според Асен Василиев, и Панайот Гиновски правят иконостаса на църквата „Свети Никола“ в Нови пазар (1871). Колективното авторство е потвърдено от надпис на иконата на Иисус Христос на владишкия трон, който казва, че в 1876 година при Мелетий архиепископ Печки и митрополит Рашко-Призренски и Скендерийски е изписан иконостасът и архиерейският престол от „Браћа Кр. Даскаловићи Ђиноски од с. Галичника Нахје Дибарске“. Братя Гиновски изрисуват обширна програма от икони. Иконостасът е замислен като висока триредова олтарна преграда с монументални размери. Това е и най-обемното и най-комплексно художествено дело на Братя Гиновски и е една от най-сложните олтарни предгради в сръбските църкви от XIX век. Състои се от 107 икони с неравностойно качество, като най-успешните произведения са тронните икони и няколко старозаветни сцени върху парапетни плочи.
В 1881 година семейството, с изключение на Теофил, се преселва във Враня, Сърбия. Там Панайот започва да посещава гимназията, готвейки се за учител в Галичник. Според Василиев там работи заедно с по-малкия си брат Васил. Умира на 6 август 1886 година във Враня, преди да успее да осъществи желанието си да стане учител. Майка му умира 16 месеца, а баща му 22 месеца след него.
Записаните от Панайот материали са предадени от по-малкият му брат Алексо на руския консул в Черна гора Павел Ровински, който ги издава заедно с биографията на Панайот, написана от Алексо, в петербургското списание „Жива старина“ (Х-ХІV, 1899 – 1905). Те са преведени и публикувани в Скопие (1995).
Родословие
Литература "Сборник Панаiота Дьинавскаго изь села Галичника (въ Дебрахъ) – песни, обичаи и разный мелкiй матерiалъ", публикувано в сборник „Живая Старина“, Санкт Петербург, 1899 година,
Бележки
Категория:Български творци от Македония Категория:Представители на Дебърската художествена школа Категория:Родени в Галичник Категория:Български фолклористи от Македония Категория:Починали във Враня Категория:Гиновски Категория:Български иконописци