Циганите в Република България са третата по численост народност след българите и турците, а според някои сведения и втората – след българите и преди турците. Според най-разпространеното мнение циганите са проникнали в България от Анадола през XI-XII век, когато страната е част от Византия. Някои автори, като Найден Шейтанов, Елена Марушиакова и Веселин Попов, приемат, че още в началото на IX век циганите са се заселили в Тракия заедно с павликяните от Мала Азия.
Значителна част от циганите в България се идентифицират и като роми, като това наименование често се използва и за циганите като цяло.
Названия
Традиционното название цигани, ползвано в различни европейски езициНапример: Zigeuner (немски), zingari (италиански), cigányok (унгарски), cikáni (чешки), ciganos (португалски), Çingeneler (турски)., може да произхожда от гръцкото αθίγγανοι (асингани),Crowe, David M. (1996). A history of the gypsies of Eastern Europe and Russia. Palgrave Macmillan, ISBN 0-312-12946-7. което означава 'недосегаеми', от α (не-) + θιγγάνω (докосвам).Ιστορία των Ρομά („История на ромите“ – гръцки) Посетен на 22 април 2012.Chapman, J. (1911). Melchisedechians. In The Catholic Encyclopedia. New York: Robert Appleton Company. Посетен на 2 януари 2012 from New Advent Така византийците наричали фригийската монархическа ерес на мелхиседекяните. Вероятно причината тези чергарски племена да бъдат наречени от византийците с това понятие е асоциацията между циганския закон относно не-циганите (гаджé) и доктрината за ритуална чистота на мелхиседекяните, част от която било това да не се докосват до другиго. Понятието „цигани“ не се отнася само до ромите, но и до други чергарски племена, които стъпили в Европа, идвайки от Персия, някъде през 11 в.
Роми е българизирана форма на ромá – дума на романи, която е самоназванието на част от циганите. На романи ромá означава човек от ромската етническа група или мъж, съпруг (в противовес на гаджé, всички нероми). Думата, на хинди – रोमा „рома“, вероятно идва от санскритското „дом(б)а“, което означава „музикант от низша каста“."Gipsies (Gypsies") – Енциклопедия Британика (10-о издание, 1902 г.). Посетен на 22 април 2012. На цигански думата ром означава „мъж, съпруг“ и произлиза от древната индийска дума ḍomba, с която са назовавани някои касти на ковачи и музиканти, все дейности, свързани с пътуване, с които са се препитавали в чергарския си живот циганите.
От края на XX век формата роми, смятана за политически коректна, се налага в официалните документи, медиите и научните изследвания. В същото време в ежедневието названието цигани остава по-широко използвано, както от българите, така и от самите цигани. Етнолози като Елена Марушиакова и Веселин Попов използват „цигани“, за да означат цигански общности, които не са роми, но са определяни като „цигани“ от околното население, докато самите те предпочитат да се идентифицират другояче.Marushiakova, E., Popov, V. (2001). Historical and Ethnographic Backgraund. Gypsies, Roma, Sinti. В: Guy, W. (Ed.) Between Past and Future: the Roma of Central and Eastern Europe. Hatfield: University of Hertfordshire Press, ISBN 1-902806-07-7, pp. 33 – 53; Марушиакова, Елена & Веселин Попов. 1993. Циганите в България. София: Клуб ‘90. Същото смятат и други учени (Томова, Пампоров, Стоянова) които приемат, че цигани е академично по-коректен термин, тъй като обхваща както ромите, така и подобните на тях общности,Пампоров, А., Колев, Д., Крумова, Т., Йорданов, И. Ромите в България. Информационен справочник . 2008, Институт „Отворено общество“ – София, ISBN 978-954-9828-61-0, стр. 11 – 12 или заради анахроничността на „роми“ в исторически контекст.
Друго разпространено название в югозападните български диалекти е гюпци или егюпи, (на гръцки γύφτος хиптос) което идва от погрешната представа, че циганите произхождат от Египет. Това е коренът на думата и в много европейски езици.Например: gipsy/gypsy (английски), gitani (италиански), gitans (френски), gitanos (испански). Среща се и формата арапи (от Арабия).
В българския разговорен език думата мангал представлява обидно или пренебрежително обръщение към циганите.Rechnik na chuzhdite dumi v bŭlgarskia ezik s prilozhenia, Ivan Gaberov, Gaberoff, 2002, str. 452.
Демография Численост на циганите
Действителният брой на циганите е труден за установяване както поради вътрешното разнообразие в тяхната общност, така и поради факта, че техни представители се определят като етнически българи или етнически турци.Безлов, Т., Мартин Димов, Николета Йорданова и Филип Гунев. Полицейски проверки и използване на етнически профили в България. Център за изследване на демокрацията. Стр. 18. ISBN-10 954-477-141-7.Kontaktlinguistik / Contact Linguistics / Linguistique de contact. 2. Halbband edited by Hans Goebl Page 1490 Комунистическият режим провежда политика на умишлено занижаване на броя на циганите в публичните документи, в резултат на което на преброяването през 1975 година като цигани са отчетени едва 18 хиляди души. В същото време през 1980 година вътрешното министерство провежда мащабно проучване, базиращо се не на самоопределение, а на възприемането от околните жители, достигайки до численост от 524 хиляди души. По оценки на вътрешното министерство броят на циганите през 1989 година е около 577 хиляди души.
Преброяванията на населението през следващите години, които се базират на самоопределянето на анкетираните, броят на ромите и делът им в общото население е 313 396 души (3,7%) през 1992 година, 370 908 души (4,68%) през 2001 година, 320 761 души (4,9%) през 2011 годинаНаселение по етническа група и майчин език, окончателни данни от преброяването през 2011, от сайта на НСИ и 266 720 души (4,1%) през 2021 година.Инфостат На преброяването през 2011 година 57% от определилите са като роми се определят и като православни, 13% като мюсюлмани, 9% като нерелигиозни, 7% като протестанти, а 15% отказват да посочат религия. Тези стойности не включват циганите, самоопределили се в преброяването като българи, турци, татари, румънци или власи, както и незаявилите етническа принадлежност.
В свое изследване за България от началото на 90-те години Библиотеката на Конгреса на САЩ посочва, че през 1990 г. числеността на циганите в България е около 450 000.Curtis (1993), стр. 86. Според Програмата на ООН за развитие (ПРООН), позоваваща се на приблизителни изчисления на експерти, в началото на XXI век броят им е между 600 000 и 750 000 души. Според други данни те са между 700 000 и 800 000души,Ivanov & Collins. (2006). Виж тук с. 12 на изследването . включително тези, които не се идентифицират като цигани и предпочитат да се идентифицират като етнически турци или етнически българи.Kontaktlinguistik / Contact Linguistics / Linguistique de contact. 2. Halbband edited by Hans Goebl Page 1490
Географско разпределение
Циганите обитават всички области, а най-висок делът им сред населението на областите Монтана (12,5%) и Сливен (12,3%). Най-нисък е делът им в област Смолян. В 138 общини делът им е по-висок от средния за страната. В 57 от тях относителният дял на циганите е над 10%, а в 6 общини надхвърля 20%. През 2001 г. в сравнение с 1992 г. се увеличава броят на населените места, в които циганите са преобладаващ етнос с дял над 50%. Не е регистрирано населено място с изцяло циганско население.
Динамика и възрастова структура Циганите в България се отличават с висока раждаемост, висок дял на лицата под 15-годишна възраст, а това са всъщност малолетните представители на общността, и нисък дял на лицата над 60 години, които всъщност са лицата, на които след кратък период предстои да се пенсионират и най-вероятно да напуснат пазара на труда.
Преброяването от 2001 г. показва, че 36% от циганите са под 15-годишна възраст, 59% са на възраст между 15 и 60 години, а 5% са на възраст над 60 години. За сравнение разпределението при етническите българи е 14:61:25 в проценти.Безлов, Т., Мартин Димов, Николета Йорданова и Филип Гунев. Полицейски проверки и използване на етнически профили в България. Център за изследване на демокрацията. Стр. 19. ISBN-10 954-477-141-7.
През изминалия XX век делът на циганите в населението нараства с 281 359 души или 4,1 пъти, докато цялото население на България се увеличава 2,2 пъти от 3 744 283 през 1900 до 8 149 468 през 2000 година. В началото на XXI век циганите в сравнение с 1992 г. се увеличават с 57 512 души, или с 18,4%. През 1910 г. циганите са 2,8%, през 1920 са 2,0%.
Относителният дял на циганите се задържа на равнище около 2,5% до 1956 г. включително. Преброяването през 1975 г. ще остане в историята със силно изкривените данни за техния брой – регистрирани са едва 18 323 души. Преброяването в края на 1992 г. бележи увеличение на броя – 313 396 души, и на дела на циганите – 3,7% от общия брой на населението.
Според министъра на образованието от второто правителство на Борисов Меглена Кунева една четвърт от тепърва навлизащите на пазара на труда в България през 2020 г. ще бъде от ромски произход.Кунева: Една четвърт от новите работници през 2020 г. ще са роми. mediapool.bg, 18 юни 2015. Сайтът е посетен на 25 октомври 2016 г.
История Произход Според генетичните свидетелства циганите са произлезли от Индия.
Циганската етническа общност вероятно произлиза от северозападните части на Индийския субконтинент, по специално от северна Индия,books.google.cabooks.google.ca вероятно от Раджастанbooks.google.cabooks.google.ca и Пенджаб,books.google.ca и се самоназовава като रोमा, romá. На цигански език тази дума означава „мъж“ и „човек“. На български думата е от мъжки род и в ед. ч. е „ром“, а в мн. ч. е „роми“. Предполага се, че произлиза от санскритската ḍomba, което означава „музикант от низша каста“.
Изселванията на циганите от Южна Азия протичат на няколко вълни, първата от която е през V – VI век и се свързва с нашествията на ефталитите.
Заселване на Балканския полуостров
Смята се, че циганите започват да се заселват на Балканите през XI век, пристигайки от Мала Азия. След пристигането си в Източната Римска империя те са покръстени и се занимават с различни занаяти. За разлика от Западна Европа няма сведения те да са подложени на системни преследвания.
В Османската империя (1396 – 1878)
Сведенията за циганите през по-голямата част от Османския период са ограничени и идват главно от документи на държавната администрация и споменавания в пътеписни текстове. През XVII век Евлия Челеби пише за тях: „Румелийските цигани празнували заедно с неверниците злощастния празник на червените яйца, заедно с мюсюлманите – празника на жертвоприношението, а заедно с евреите – празника на тръстиката, без да приемат нито едно от вероизповеданията. Поради това при тяхното погребение нашите имами не четат молитви, а при Кривата порта има дадено едно отделно място за гробище на циганите“ (Евлия Челеби, 1972: 111).Ромите на балканите по време на османската империя Цигани се споменават и в бележките на Феликс Каниц и Александър Паспати. Първият български текст, посветен на циганите е статия на Петко Славейков във вестник Гайда от 1866 година.
Циганите не са системно подлагани на кръвен данък и властите дори се борят, включително със заплахи от смъртно наказание, с практиката за предаване като кръвен данък на откупени цигански деца. Османски документи от различни периоди изрично предписват цигани да не се взимат на военна служба, но забраните изглежда не са спазвани строго и има сведения за цигани, които са спахии, тимариоти, мюселеми и на различни други военни длъжности.
Цигани участват в събитията, предшестващи Освобождението – Априлското въстание и Руско-турската война. Цигани мюсюлмани се включват в башибозушки отряди, а други стават жертва на избиването на мюсюлманско население. Има свидетелства и за цигани, които участват в Априлското въстание и във войната.
След Освобождението (1878 – 1944)