+ Хронологична таблица за откриване и изследване на Европа (XIX в.) Години Име на откривател, изследовател Направени открития и изследвания Изследванията засягат следните съвременни държави 1801 – 1818 Ханс Якоб Шеел, Ханс Фрисак (1773 – 1834) Топографски дейности в Исландия. Картиране на п-ов Снайфедлснес с ледника Снайфедлсйокудъл Исландия началото на XIX в. Карл Раумер (1783 – 1865) Геоложки изследвания в Долна Силезия, Судетите и Рудните планини Германия, Чехия началото на XIX в. Йохан Карл Фрайслебен (1774 – 1846) Физикогеографски изследвания на Тюрингския Лес и хълмистата местност на север от планината до 51º с.ш. Германия 1803 – 1804 Василий Севергин (1765 – 1826) 1803: Минераложки изследвания в Прибалтика, в т.ч. възвишението Отепя (на югозапад от Чудското езеро) и Видземското възвишение (покрай левия бряг на река Гауя). От устието на Гауя придвижване на юг по 24ºи.д., пресичане на Балтийското възвишение и достигане до река Западен Буг (десен приток на Висла). Откриване на Новогрудското възвишение, а на североизток от него, в горните басейни на реките Птич и Свислоч – Минското възвишение.1804: Минераложки изследвания във Финландия Естония, Латвия, Литва, Беларус 1805 Николай Озерецковски Физикогеографски изследвания на езерото Илмен Русия 1806 – 1807 Кристиан Леополд фон Бух Установяване геоложкия строеж на Феноскандия. Изследване на областта Гудбрандсдал (долината на река Логан), платото Доврефел, областта Нурлан, Лофотенските о-ви, островите Хинньо и Сеня, района на нос Нордкап, Порсангер фиорд и пресичане на Лапландия от север на юг до Ботническия залив Норвегия, Швеция 1808 – 1812 Жан дьо Шарпантие Детайлни геоложки изследвания в Пиренеите и в горните течения на всички реки извиращи от планината Франция, Испания 1809 Василий Севергин Минераложки изследвания по цялото крайбрежие на Финския залив Естония, Русия, Финландия 1809 Ханс Фрисак Изследване на ледника Драунгайокудъл в най-северозападната част на Исландия Исландия 1810 – 1815 Карл Раумер Геоложки изследвания в долния басейн на Рейн и „откриване“ на Рейнските Сланцеви планини Германия 1810 – 1816 Евграф Петрович Ковалевски (1790 – 1867) Откриване и изследване на Донецкия кряж Украйна 1810 – 1817 Уилям Скорсби Картира западните и северните брегове на двата големи острова в архипелага Шпицберген и слагане началото на всестранното му научно изследване. Достигане до 81º 40` с.ш., рекорд за времето си за свободно плаване на север. Извършване на метеорологични, хидрографски и магнитни изследвания Норвегия 1811 Томас Уебстър (1773 – 1844) Геоложки изследвани по южното крайбрежие на Англия между 1º и 3º з.д. и на остров Уайт Великобритания 1813 О. Олсен Картиране на вулкана Хекла в Исландия и о-вите Вестманаейяр, в т.ч. остров Хеймаей () Исландия 1813 Ханс Фрисак Първо изкачване на най-високата точка на Исландия – връх Хванадалсхнукур (2119 м) Исландия 1814 Николай Озерецковски Физикогеографски изследвания в горното течение на Волга и езерото Селигер Русия 1814 – 1815 Ебенезер Хендерсън (1784 – 1858) Двойно пресичане на Исландия от юг на север, изследване на езерото Миватън и северната част на ледника Лаунгийокудъл Исландия 1818 Дейвид Бахан (1780 – 1838) Търсене на северозападния проход и достигане на запад от Шпицберген до 80º 34` с.ш Норвегия 1820 Едуард Фридрих Еверсман Изследване на планината Мугоджари и установяване, че тя е най-южното продължение на Урал Казахстан 1820 Фридрих Хофман Геоложки изследвания в низините на север от 52º 20` с.ш., особено детайлно Люнебургската пустош Германия 1821 – 1822 Иван Никифорович Иванов (1784 – 1847) Хидрографски изследвания и картографски дейности в делтата на река Печора Русия 1821 – 1822 Карл Фридрих Науман Изследване на леденото плато Йостедалсбрее (855 кв. км), най-големия ледник в континентална Европа (на север от Согне фиорд) Норвегия 1821 – 1824 Фьодор Литке, Михаил Андрианович Лаптев Изследване и картиране на западното крайбрежие на Нова Земя, от протока Карски Врати (70º 25` с.ш.) до нос Насау (76º 18` с.ш.), в т.ч. заливите Молер (72º 08` с.ш.), Кръстов (74º 10` с.ш.), Южен Сулменев (74º 20` с.ш.) и Северен Сулменев (74º 30` с.ш.) и о-вите Панкратев (76º08`с.ш.) и протока Маточкин Шар (1823, Михаил Андрианович Лаптев) Русия 20-те – 40-те години на XIX в. Балтазар Кейлхау (1797 – 1858) Геоложки изследвания на платата Ютунхеймен, Халлингскарвет на 59º 30` с.ш. и Хамседалсфеллене на 61º с.ш. и няколко масива в района на езерото Лиминген, близо до 65º с.ш. Изследване на остров Западен Шпицберген (в района на Ис фиорд), остров Земя принц Карл и остров Едж (1827 г.) Норвегия 1822 – 1830 Фридрих Хофман Геоложки изследвания във възвишенията между реките Вера (от басейна на Везер) и Заале (ляв приток на Елба) около 51º с.ш.: платото Хайних, Тевтобургския Лес и платото Фине Германия 1824 Григорий Карелин Топографска снимка по маршрута Оренбург – Симбирск – Екатеринбург Русия 1824 Йохан Фридрих Лудвиг Хаусман 1782 – 1859) Геоложки изследвания на планинските масиви в горното течение на река Везер и платото Золинг Германия 1824 – 1829 Иван Никифорович Иванов, Иля Бережни (1800 – 1839) Хидрографски изследвания и топографски заснемания по източното крайбрежие на Печорско море от Печорска губа до протока Югорски Шар, Карския бряг до 66º и.д. (всъщност целия Югорски полуостров) и остров Вайгач. Изследване на о-вите Гуляеви Кошки, заграждащи от изток Печорска губа, п-ов Руский Заворот (54º и.д.), цялото протежение на Тиманския бряг и северния бряг на п-ов Канин Русия 1825 Фридрих фон Алберти (1795 – 1878) Геоложки изследвания в Шварцвалд Германия 1825 Кристиан Леополд фон Бух Геоложки изследвания във възвишението Франконски Алб между 11° и 12° и.д. в Германия, на север от горното течение на Дунав Германия 1825 Пиер Арман Дюфренуа (1792 – 1857) Геоложки и физикогеографски изследвания във Вогезите, междуречието на реките Марна и Мозел, Ардените, възвишенията Морван, Кот д`Ор, Лангр, френските части на Юра и Алпите, централната и западната част на Централния Френски масив, Севените, Гатин (южната част на Парижкия басейн), възвишенията в Нормандия и Бретан и низините в долните течения на реките Гарона и Лоара Франция 1825 – 1826 Родерик Мърчисън Геоложки изследвания във възвишенията Норт Даунс и западната част на Саут Даунс и южното крайбрежие на Англия между 1º 30` и 3º з.д. Великобритания 1826 – 1827 Григорий Карелин Мащабно топографско картиране на части от северозападната част на Казахстан, между реките Урал и Волга Казахстан 1827 – 1832 Михаил Рейнеке Картографски и хидрографски дейности по северното крайбрежие на Колския п-ов от Седемте о-ва () до залива Свети Нос () и цялото крайбрежие на Бяло море. Изследване на Мурманския бряг, в т.ч. Колския залив (), остров Килдин (), п-ов Рибачи () и около 300 км от течението на река Тулома до езерото Нотозеро Русия 1827 Уилям Едуард Пари Първия опит да достигне до Северния полюс с шейни-лодки от Шпицберген и достигане до 82º 45` с.ш. Норвегия 1828 Кристиан Леополд фон Бух Геоложки и физикогеографски изследвания по северните склонове на Алпите, пресичани от десните притоци на Дунав Германия 1828 Адолф Теодор Купфер (1799 – 1865) Изследване на северната част на Южен Урал и почти цялата част на Среден Урал и картиране на хребетите Юрма, Уренга, Голям Таганай и Уралтау и Илменските планини Русия 1828 Евграф Петрович Ковалевски Откриване на Донецкия въглищен басейн Украйна 1828 Михаил Вронченко (1802 – 1855) Триангулачни измервания, астрономически определения на координатите на редица пунктове и топографски картирания в Молдавия и България Молдавия, България 1828 – 1829 Ернест Хофман, Григорий Хелмерсен Изследване на Южен Урал между 51º и 56º с.ш., на протежение около 660 км. Откриване на три меридионално простиращи се хребети: западен – най-висок до 1200 м; среден – Уралтау; източен – на север от Илменските планини, на юг – Джабик-Карагай. Между източния и средния хребет, на 51 – 55º с.ш. е открита плоска равнина. В междуречието на реките Белая (от басейна на Кама) и Сакмара (от басейна на Урал) откриване на друга равнина, а на юг, покрай десния бряг на Урал – Губерлинските планини. Изследване на планината Иремел, хребетите Нари и Зигалга и масива Ямантау Русия 1828 – 1830 Родерик Мърчисън, Чарлз Лайъл Геоложки изследвания във вулканичните региони в Южна Франция, Северна Италия, Тирол и Швейцария Франция, Италия, Швейцария, Австрия 1830 – 1834 Никифор Илич Стражевски Топографско картиране на източния склон на Урал между 60º 40` – 64º 10` с.ш. (около 430 км), в т.ч. горните течения на реките Лозва, Северна Сосва, Вол и др. Русия началото на 30-те години на XIX в. Иван Иванович Шанц (1802 – 1879) Топографско картиране на шхерите покрай югозападното крайбрежие на Финландия, в т.ч. Аландските о-ви Финландия 1831 Александър Борисович Иваницки (1811 – 1872) Изследване на вододела между реките Калмиус и Калчик (приток на Калмиус) и около 100 км от Приазовското възвишение, явяващо се вододел на реките вливащи се в Азовско море и Днепър Украйна 1831 – 1832 Родерик Мърчисън Геоложки изследвания в източните части на Уелс и Камбрийските планини Великобритания 1831 – 1843 Бьорн Гунльойсон Първо изследване на релефа на Исландия. 1833 – 1835: Изследване на югозападната част на вътрешното плато и определяне сравнително точното местоположение на върховете на запад и юг от ледника Лаунгийокудъл, в т.ч. Ейрихсийокудъл, Ок, Хльодуфедъл, Блауфедъл и др. 1839: Пресичане на Исландия от югозапад на североизток и първо преминаване през централната част на вътрешното плато и през лавовата пустиня Оудаудахрьойн Исландия 1832 – 1833 Пьотър Пахтусов Изследване и картиране на целия източен бряг на Южния остров на Нова Земя и откриване на редица заливи, носове и острови, в т.ч. заливите Рейнеке (), Савин (), Литке () и Шуберт () Русия 1832 – 1865 Гийом Анри Дюфур (1787 – 1875) Топографско заснемане и картиране на цялата територия на Швейцария Швейцария 1834 – 1835 Григорий Хелмерсен Геоложки изследвания в Московския, Донецкия и Домбровския въглищни басейни, солените езера, калните вулкани и нефтените находища на Керченския полуостров, торфените находища в Курляндия, находищата на кафяви въглища в Киевска, Херсонска, Гродненска и привисленските губернии, находищата на железни и медни руди в Подмосковието, Олонецка и Петербургска губернии и находищата на янтар по крайбрежието на Балтийско море и Псковското езеро Русия, Украйна, Беларус, Полша, Естония 1833 – 1841 Андреас Вибе Топографско заснемане и картиране на атлантическите брегове на Норвегия между 59º 10` – 63º 40` с.ш., в т.ч. островите: Кармьо – на запад от Букна фиорд; Стур и Тюснесьо – във входа на Хардангер фиорд; Сотра, Аскьо и Остерьо – около Берген; групата о-ви Сулун (най-голям о. Инре Сулун) – във входа на Согне фиорд; Гурскьо и Харейдлан – на югозапад и запад от Стур фиорд; Смьола, Фрьойя и Хитра – във входа на Тронсхейм фиорд. Между 65º и 69º с.ш. – островите Торгет (65º 25` с.ш.), Вега и Алстен, о-вите Трена (66º 33` с.ш.) и на изток от тях – о-вите Хестманьо. Хидрографски изследвания в протока Вест фиорд, отделящ Лофотенските о-ви от полуострова, някои от Лофотенските о-ви и о-вите Вестеролен, в т.ч. най-големия остров Анньо и остров Хинньо – най-големия по норвежкото крайбрежие Норвегия 1834 Николай Василиевич Широкшин (1809-неизв.) Изследване на югозападното крайбрежие на Колския п-ов. Тръгване от Кандалакша на север към езерото Имандра, изследване на югозападната част на планината Хибини, продължаване на югоизток през езерото Канозеро, достигане до устието на река Варзуга и изследване на западния бряг на Бяло море от Кандалакша на юг до устието на река Кем (65º с.ш.) – около 300 км Русия 1835 Пьотър Пахтусов, Август Циволка Описание на южния бряг на протока Маточкин Шар и изследване и картиране на части от западния и източния бряг на Северния остров на Нова Земя, в т.ч. о-вите Панкратев (), о-вите Горбов (), Южните Крестови о-ви () и откриване на о-вите Пахтусов () Русия 1836 Родерик Мърчисън Геоложки изследвания в областите Корнуол и Девън Великобритания 1836 – 1839 Ами Буе, Огюст Викенел (1800 –