Епикур () е древногръцки философ, основоположник на епикурейството. В него са обособени 3 основни области: физика, логика и етика.

Дълбоко хуманистично по своята същност, учението на Епикур оказва изключително положителна роля в историята на философската мисъл.

Живот Епикур е роден в селището Гаргет, близо до Атина, през 341 пр.н.е.. Заедно с една атинска колония родителите му се преселват на остров Самос, където баща му упражнява известно време професията на учител. През 324 или 323 пр.н.е. той се завръща в Атина. Образованието му започва при платоника Памфил. От Навистан – последовател на Демокрит, се запознава с атомистичното учение. Установява близки отношения с Ксенократ и Теофраст, чрез които се запознава с идеите на Платон и Аристотел. След това е преподавател в различни селища в Мала Азия (Колофон, Митилена, Лампсак), където спечелва привърженици за атомизма.

През 306 пр.н.е. се завръща отново в Атина, където прекарва останалата част от живота си. Основава философска школа, известна под името „Градината на Епикур“, на входа на която стоял надписът: „Гостенино, тук ще прекараш добре времето си; тук е върховното благо – удоволствието“. Тя е организирана на демократичен принцип: в нея се допускат представители на различни прослойки, а също и жени.

Епикур умира през 270 пр.н.е.

Идеи и творчество Епикур продължава и доразвива учението на Демокрит, като го налага за основна насока в античната философска мисъл, но противно на него подчертава значението на свободата и на духовните прерогативи на личността. Благодарение на това материализмът на Античността оставя дълбоки следи в културната история на човечеството. Приписва му се авторството на около 300 трактата, някои от които озаглавени „За телата и пустотата“, „За образите“, „За боговете“ и пр. Главното му произведение е „За природата“ и обхваща 37 книги.

Физика на Епикур Като основни принципи на епикурейската физика се приемат т.нар. „прости тела“, т.е атомите, и пустотата, в която и чрез която се осъществяват движението и многообразието в действителността. Възгледът за елементарните частици подчертава материалното единство на света. Специфичен елемент от учението на Епикур е предположението за отклонението, като най-съществено свойство на движението на атома.

Природата, според него, е ръководена от случайността, разбирано като отсъствие на случайност. Само така е възможна свободата, без която хедонизмът няма смисъл да съществува.

Логиката на Епикур В логиката Епикур отстоява принципите на материалистичната гносеология, подчертава обективния смисъл на познанието. Нейна специфика е ясно подчертаният сенсуализъм, изразен по-късно в прочутото положение: „Няма нищо в разума, което по-рано да не е било в усещането.“. Усещането, общото понятие и чувствата са трите главни критерия за истината и за вярното насочване на практическата дейност на човека. Проповядва учение базирано върху търсенето на удоволствие, което да е съпроводено от умереност и благоразумие.

Епикур дефинира удоволствието, като задоволяване на нуждите на тялото и спокойствието на душата. Твърди, че добро е всичко, което води до удоволствие (доколкото то е умерено, контролирано и разумно), а удоволствието е началото и края на щастливия живот. Той смята, че философията трябва да бъде инструмент в полза на хората и че самоопознаването няма смисъл, ако не се използва за търсене на щастието.

Той критикува религиозните митове, които според него винаги само са вгорчавали живота на хората. Той обосновава рационалистичния етически атеизъм, поставящ под съмнение вярата във всемогъществото на боговете, считайки че премахването на страха пред боговете и смъртта засилва стремежа на индивида към самоусъвършенстване и самоутвърждаване. Обявява се срещу съдбата и нещастието. За разумна цел на човешкия живот счита умереният стремеж към удоволствията и избягване на болката (стремеж към апония) – без крайностите, които предизвикват страдания. Смята удоволствията на душата за по-висши от тези на тялото и че те трябва да се задоволяват разумно, с оглед едно благополучно, телесно и душевно състояние, наречено атараксия. Той критикува отричането на телесните удоволствия, аргументирайки се, че трябва да се търси метод, чрез който да се постигнат плътските наслади, без това води до страдание. Нравствено-етичната цел, според него, предполага висока интелектуалност на духа, а животът може да бъде наистина приятен, само ако е разумен.

Етиката на Епикур Епикурейската етика, с която по традиция най-често се свързва творчеството на мислителя, е отрицание на фатализма на стоиците и на мистичните тенденции, на прекомерния аристократизъм, апатията на скептицизма и отчуждението на кинизма. Тя сочи основанията на разумното съществуване, съобразно с непоклатимите закони на света – безкраен във времето и пространството и подчинен на обективните закони на „природната необходимост“ – и с коренните интереси и естествените потребности на индивида.

Според Епикур удоволствието е оправдано, ако премахва страданието, а двете са относителни определения на моралното съзнание: не всяко удоволствие осмисля адекватно човешкото битие и не всяко страдание трябва да се избягва. В този смисъл смята, че удоволствията са елемент от щастието на човека, ако са природосъобразени и биологично абсолютно необходими.

Епикурейската етика е далеч от грубоматериалистичните и натуралистични разбирания за смисъла на човешкото битие и живота изобщо. Пред фактите на сетивността атомистът придава предпочитание на духовните мотиви. Той апелира към умереност, схваната като хармоничност в поведението, единство между личностните мотиви и обективните условия. Според Епикур знанието е най-дълбоката и трайна основа на нравствения идеал.

Вижте също

Академията на Платон (мозайка) Софист Радост Филодем Корелация Метафизика Емпедокъл Тит Лукреций Кар Спин Космическо пространство Аристип Комфорт

Библиография Шакир-Заде А. С. Эпикур. М., Соцэкгиз, 1963 (Мыслители прошлого). Радев, Ради. Епикур. С., 1976. Шахнович М. М. Парадоксы теологии Эпикура. СПб., 2000. Шахнович М. М. Сад Эпикура. Философия религии Эпикура и эпикурейская традиция в истории европейской культуры. СПб., Изд. СПбГУ, 2002. Шахнович, М. М. Христианизация эпикуреизма в эпоху Возрождения и раннего Нового времени. – В: Христианская культура на пороге третьего тысячелетия. Материалы научной конференции. 12 – 14 юни 2000 г. СПб.: Санкт-Петербургское философское общество, 2000, 21 – 28 (Symposium, 5); Тер-Аракельянц, Владимир, прот. Критика русскими религиозными философами XIX-XX ВВ. принципов этики Эпикура. – Культура и религия, 2011, № 1(01)

Външни препратки

Epicurus.info Epicurus.net Епикур в Станфордска енциклопедия по философия

Категория:Древногръцки философи Категория:Метафизици Категория:Хора от Самос Категория:Починали в Атина