Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (от древността до XVI в.)

+ Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (от древността до XVI в.) Години Име на откривател, изследовател Направени открития и изследвания Изследванията засягат следните съвременни държави ок. 3000 пр. Хр. шумери Откриване на централната част на Анадола в района на река Къзълърмак (вероятно едновременно с еблаитите) и разработване на сребърни рудници и Сирийската пустиня Турция, Сирия XXX – XXV в. пр. Хр. еблаити Достигане до река Ефрат, централната част на Анадола в района на река Къзълърмак (вероятно едновременно с шумерите), планините на Ливан и Сирия, река Йордан, Тивериадското езеро, Мъртво море (вероятно едновременно с египтяните), остров Кипър (вероятно едновременно с финикийците) и около 800 км от южното, средиземноморско крайбрежие на Мала Азия Ирак, Турция, Сирия, Ливан, Израел, Йордания, Кипър XXX – XXV в. пр. Хр. шумери Откриване северните брегове на Арабско море и Персийския залив (вероятно едновременно с харапанците), западните и южните брегове на Персийския залив и южните на Оманския залив и достигане до делтата на река Инд Иран, Пакистан, Ирак, Кувейт, Саудитска Арабия, Бахрейн, Катар, ОАЕ, Оман XXIX – XXVIII в. пр. Хр. египтяни Пресичане на Суецкия провлак, откриване на горчиво-солените езера Тимсах, Голямо и Малко Горчиво езеро, достигане до върха на Суецкия залив и завладяване на целия Синайски п-ов Египет XXVIII в. пр. Хр. еламити Пресичане на планината Загрос и проникване в западната част на Иранската планинска земя. Откриване на соленото езеро Дерячей Немек, планината Елбурс, река Сефидруд, вероятно Каспийско море, планината Кухруд, пустинята Деще Кевир (Голяма Солена пустиня) и солончака Джазмуриан (27° – 28° с.ш., 58° – 60° и.д.} Иран XXVII в. пр. Хр. египтяни Откриване източните брегове на Средиземно море Израел, Ливан, Сирия XXVI в. пр. Хр. египтяни Откриване бреговете на Суецкия залив, западните брегове на Арабския п-ов, Баб ел Мандебския проток и Аденския залив Саудитска Арабия, Йемен XXIV в. пр. Хр. египтяни Преминаване през сухата долина Ел Ариш и достигане до Мъртво море и залива Акаба Израел, Йордания ок. 2305 пр. Хр. Саргон I Откриване горното течение на река Ефрат, планината Централен Тавър и северната част на планината Загрос между реките Дияла и Малък Заб (леви притоци на Тигър) Турция, Ирак, Иран 2260 – 2230 пр. Хр. акадски царе Около 2260 пр. Хр. – Римуш – Навлизане в долината на река Керхе, проникване в централната част на планината Загрос и завладяване на областта Фарс; Около 2240 пр. Хр. – Манищусу – Завладяване на Бахрейн и вторично откриване и превземане южното крайбрежие на Персийския залив и п-ов Мусандам между него и Оманския залив; Около 2230 пр. Хр. – Нарам Суен – Нахлуване в южните части на Арменската планинска земя, в горните течения на реките Голям и Малък Заб и достигане изворите на река Тигър Иран, Бахрейн, ОАЕ, Оман, Ирак, Турция края на 3-то – началото на 2-рото хил. пр. Хр. харапанци На север: Откриване на 1500 км от течението на река Инд, Сюлеймановите планини, хребета Китхар; На запад: Северния бряг на Арабско море до около 60° и.д., в т.ч. залива Сонмияни и долните течения на многочислени реки, вливащи се в Арабско море и Оманския залив; На изток: пустинята Тар, Пенджаб с реките Джелам, Чинаб, Рави, Сатледж и Инд, пустинята Тхал, южните склоновета на планината Шивалик, средното течение на река Ганг с притока ѝ Джамна, солончаците Голям и Малък Качки Ран, п-ов Катхиявар, планината Аравали, басейна на река Чамбал, платото Малва и планините Виндхия и Сатпура, разположени покрай двата бряга на река Нармада; На юг: Западното крайбрежие на п-ов Индостан до 20° с.ш., в т.ч. заливите Къч и Камбейски, устията на реките Нармада и Тапти. Пресичане на Западните Гати, горното течение на река Годавари, горното и средно течение на река Кавери и по река Кришна достигане до Бенгалския залив. Вероятно откриване на югозападните брегове на Индостан и остров Шри Ланка Пакистан, Индия, Шри Ланка началото на XVII в. пр. Хр. хетски царе Цар Лабарна I – Откриване и завладяване на Централен и Западен Тавър, бреговете на залива Анталия, басейна на река Голям Мендерес и достигане до бреговете на Егейско и Черно море Турция началото на XVI в. пр. Хр. царе на Митани Придвижване на север през Карското плато, откриване на горното течение на река Кура, изкачване по долината на река Аракс и откриване на изгасналия вулкан Голям Арарат и Араратската долина Турция, Армения, Иран 1530 пр. Хр. Тутмос I Завладяване на Сирия и достигане до река Ефрат Сирия, Ирак 1517 пр. Хр. египтяни Откриване югоизточните брегове на Арабския п-ов до 19° с.ш. Йемен, Оман XVI – XV в. пр. Хр. минойци Откриване западните брегове на Мала Азия, протоците Дарданели и Босфор, Мраморно и Черно море Турция ок. 1360 – 1330 пр. Хр. хетски царе ок. 1360 пр. Хр. – цар Супилулиума I – Откриване и завладяване на около 300 км от крайбрежието на Черно море, между Самсунския залив и 39° и.д., достигане до река Келкит (десен приток на Ешил Ирмак), навлизане в Арменската планинска земя и откриване на хребета Бингьол (41° – 42° и.д.), разположен покрай десния бряг на река Мурат (горното течение на Ефрат); ок. 1360 – 1330 пр. Хр. – цар Мурсили II – Откриване и завладяване на почти целия полуостров Мала Азия от 27° до 42° и.д. Турция XIV – XIII в. пр. Хр. индоарийци Първо пресичане на западната част на Хималаите, проникване в подножието на Каракорум, в горното течение на река Инд и неговите притоци – Заскар, Шинго, Джелам и др. и достигане до Хиндукуш по Инд и притока му Гилгит. Усвояване междуречието Ганг-Джамна и проследяване цялото течение на Ганг, като по този начин откриват огромната Индо-Гангска равнина. Пресичане на юг на платото Малва и достигане до планината Виндхия Пакистан, Индия, Афганистан, Бангладеш XIV – XI в. пр. Хр. владетели на династията Шан (Ин) на север: Откриване на планините Тайханшан и Яншан и река Байхе; на изток: Залива Бохайван на Жълто море и Шандунския п-ов; на юг: Долното течение на река Яндзъ (от 110° и.д. до делтата ѝ), северните и южните склонове на планината Цинлин, езерата Поянху, Дунтинху и Тайху, северните склонове на планината Нанлин и достигане до бреговете на Източнокитайско море; на запад: Долината на река Вейхе, Льосовото плато, пустинното плато Ордос, големия завой на река Хуанхъ и планината Иншан Китай ок. 1280 – 788 пр. Хр. царе на Асирия ок. 1800 пр. Хр. – цар Салманасар I – Пълно откриване и завладяване на Арменската планинска земя; 1112 – 1111 пр. Хр. – цар Тиглатпаласар I – Пресичане на цяла Армения и достигане до брега на Черно море при устието на река Чорох; 843 – 834 пр. Хр. – цар Салманасар III – Поход в басейна на река Джагату (вливаща се от юг в езерото Урмия (Резае)) и в изворните области на реките Джагату и Къзълузен; 821 – 821 пр. Хр. – цар Шамшиадад V – Достигане до южните брегове на Каспийско море и склоновете на планината Елбурс; 802 – 788 пр. Хр. – цар Ададнерари III – Проникване на изток до реките Херируд (Теджен) и Мургаб Турция, Иран, Армения, Афганистан, Туркменистан XI – VIII в. пр. Хр. владетели на династията Джоу Проникване на запад до р. Таохе, до 104° и.д. (десен приток на Хуанхъ), завършване откриването на Льосовото плато, на юг до река Ханшуй (ляв приток на Яндзъ) и достигане до източните части на Кунлун. Достигане до езерото Кукунор, източните части на Тибет и горното течение на Хуанхъ. Откриване на Ляодунския залив, п-ов Ляодун, п-ов Корея, Корейския проток и вероятни посещения на Япония Китай, Корея, Япония X – IV в. пр. Хр. индоарийци Проникване на юг до река Годавари, спускане по нея до Бенгалския залив и откриване на източното крайбрежие на п-ов Индостан на север до устието на река Маханади, а на юг – до устието на Кавери Индия IX – VIII в. пр. Хр. южноарабски търговци Откриване на западните, планински части на Арабския полуостров, пустинята Голям Нефуд и Сирийската пустиня Йемен, Саудитска Арабия VIII – VII в. пр. Хр. древни гърци Проникване в Черно море и колонизация на южните му брегове. Основавене на градовете Византион (Константинопол, Цариград, Истанбул, 660 пр. Хр.), Синоп (631 пр. Хр.) и Трабзон (Трапезунд, ок. ср. на VII в. пр. Хр.) Турция VII в. пр. Хр. владетели на династията Чу Завършване откриването на бреговете на Източнокитайско море и откриване на Тайванския проток, остров Тайван и цялите северни и част от западните брегове на Южнокитайско море до 17° с.ш., в т.ч. п-ов Лейджоу, остров Хайнан и залива Бакбо (Тонкински) Китай VII – III в. пр. Хр. индийски търговци Откриване на 1200 км от източното крайбрежие на Бенгалския залив, Араканските планини, делтата на река Иравади, залива Моутама (Мартабан), Андаманските и Никобарските о-ви, западното и източното крайбрежие на п-ов Малака, западните, северните и източни брегове на Сиамския залив, делтата на река Меконг и източното крайбрежие на п-ов Индокитай до 17° с.ш. Мианмар, Тайланд, Малайзия, Камбоджа, Виетнам ок. 673 – 590 пр. Хр. царе на Мидия 673 пр. Хр. – цар Хшатрита – Завладяване областите покрай югоизточното крайбрежие на Каспийско море и откриване на Туркмено-Хорасанските планини; 625 – 590 пр. Хр. – цар Киаксар – Завладяване на цялото южно крайбрежие на Каспийско море и достигане на североизток до планината Копетдаг и Туранската низина. Навлизане в долината на река Херируд (Теджен), придвижване на юг и откриване на езерото Хамун, вливащата се в него река Хилманд, пясъчната пустиня Регистан, солончака Гауди Зира, южната част на пустинята Деще Лут със солончака Немекзар и източните склонове на планината Кухбенан. Откриване на платото Серхед и Мекранските планини и достигане на юг до бреговете на Арабско море, а на изток – пустините на Източен Белуджистан Иран, Туркменистан, Афганистан, Пакистан VI в. пр. Хр. царе на Магадха и Аванти Завършване откриването на планината Виндхия, цялото течение на река Сон, откриване на платото Чхота-Нагпур, проникване по долината на река Багмати в Непалската котловина и завладяване на най-голямата делта в света на Ганг и Брахмапутра Индия, Непал, Бангладеш ок. 545 – 515 пр. Хр. царе на Персия, Скилак Кариандски 545 – 539 пр. Хр. – цар Кир II – Завладяване на областите Бактрия (между средното течение на север и склоновете на Хиндукуш на юг) и Дрангиана (в югозападната част на днешен Афганистан), долината на река Аргендаб (ляв приток на Гилменд) и лените ѝ притоци, в т.ч. река Газни. Спускане в долината на река Кабул, завладяване на областите Нуристан и Кохистан и достигане до река Инд на . Завоюване долината на река Гумал (десен приток на Инд) и продължаване откриването на Мекранските планини; 517 – 514 пр. Хр. – Скилак Кариандски – Проследяване на 1500 от течението на Инд и 7500 от бреговете на Азия и Арабския п-ов и достигане до Суецкия залив; 515 пр. Хр. – цар Дарий I – Завладяване на цяла Мала Азия и достигане до протоците Дарданели и Босфор и Мраморно море Таджикистан, Туркменистан, Афганистан, Узбекистан, Пакистан, Оман, Йемен, Саудитска Арабия, Турция VI – I в. пр. Хр. индийски търговци, будистки монаси VI-V в. пр. Хр.: Откриване на търговски пътища от Индия до Китай през източната част на Хималаите, планините на Бирма и Сино-Тибетските планини. Откриване на Лакадивските и Малдивските о-ви; V-I в. пр. Хр.: Откриване на търговски пътища и разпространяване на будистката религия от Индия в Китай покрай планината Хиндукуш, проходите на Памир, Каракорум и Западен Тибет, достигане до Кашгария и запознаване с пустинята Такламакан, реките Хотан и Тарим и езерото Лоп нур (Лобнор) Индия, Непал, Мианмар, Пакистан, Китай, Афганистан, Таджикистан V в. пр. Хр. китайски пълководци Проникване и завладяване на плодородната Съчуанска котловина и откриване и опознаване на източните части на Сино-Тибетските планини и горните течения на реките Яндзъ, Меконг и Салуин Китай ср. V в. пр. Хр. Херодот Пътешествия в басейна на река Ефрат, Мала Азия и Причерноморието. Географски сведения за Предна Азия и средиземноморските страни Турция, Ирак, Сирия, Ливан V – IV в. пр. Хр. царе на Магадха Цар Аджаташатру: Завоюване лявото крайбрежие на Ганг между 80° и 90° и.д., откриване на многобройните ѝ притоци, в т.ч. Гхагхра; Цар