Индия, официално Република Индия ( Bhārat Gaṇarājya), е държава в Южна Азия. Страната е известна предимно под 2 имена, ползвани като официални (присъстващи в Конституцията на Индия) – традиционното Бхарат, което произлиза от санскритското име на древноиндийски цар, чиято история е описана в епоса „Махабхарата“ и по-популярното сред чужденците Индия, произлизащо от древноперсийската дума синдху – историческото название на река Инд. Трето име – Хиндустан – се използва за название на страната по времето на Империята на великите моголи, но не се ползва с официален статут.
Индия е разделена на 28 щата и 8 съюзни територии, те имат свои столици, а столица на цялата държава е Делхи. Тя е седмата по площ страна в света и първа по население. Разположена е на полуостров Индостан – на юг от Хималаите, на изток от Арабско море, на запад от Бенгалския залив и на север от Индийския океан. Граничи с държавите Пакистан, Китай, Непал, Бутан, Бангладеш и Мианмар (Бирма) и има обща дължина на бреговата линия от 7517 km. По тези земи (в района на Индийския субконтинент и най-вече – по долината на река Инд) през вековете се зараждат и развиват редица влиятелни и плодовити цивилизации, Oldenburg, Phillip. 2007. „India: History“. Онлайн енциклопедия Microsoft Encarta 2007. Посетен на 1 ноември 2009. както и 4 от най-изповядваните религии – значимите в световен мащаб будизъм и индуизъм, както и важните в регионален план сикхизъм и джайнизъм. Индийската култура се обогатява и от зороастризма, християнството, юдаизма, исляма. Управляваната основно от владетели, изповядващи последния, Моголска империя (основана от Бабур и просъществувала на Индийския субконтинент от 1526 до 1858 г.) се прочува по света със своята мощ. Индустан е обект и на европейския колониализъм, но през 1947 г. Индия успява по мирен път да постигне своята независимост, отначало, като Индийски съюз, а по-късно – като Република Индия. Впоследствие тя е парламентарна демокрация в рамките на федерална република. Индия е забележима в световен мащаб технологична сила със собствена космическа програма. Разполага с ядрено оръжие и има третата по големина армия в света. Икономиката ѝ е 6-ата най-голяма по отношение на номинален БВП, и 3-та по паритет на покупателната способност, макар че голяма част от индийците са неграмотни и недохранвани, а страната страда и от широко разпространение на болести и корупция. Corruption in India . IndianChild.com. септември 26, 2007.
География
Релефът на Индия е изключително разнообразен – високи планини, обширни равнини и плата, заблатени низини и сухи пустинни райони. Страната е разположена на големия и дълбоко вдаден в Индийския океан – между Арабско море и Бенгалския залив азиатски полуостров Индостан (наричан още Индийски субконтинент, но всъщност неизчерпващ го).
С изключение на планините и пустинните райони, в Индия доминира субекваториалният, мусонен климат. В Североизточна Индия, в платото Шилонг (1300 m н.в.), се намира селището Черапунджи – най-дъждовното място на Земята, където средните годишни валежи достигат 12 000 mm. Голяма част от Индия заемат най-високите планини на Земята – Хималаите. Величествените им хребети са масивна геоложка и климатична преграда, която минава почти през цяла Северна Индия, по протежение на 2300 km (в най-северния край на страната се издигат част от хребетите на високата низина Каракорум). Хималаите са младонагънати планини, които продължават да се издигат в резултат на мощното тектонско движение (в северна посока) на Индустанската литосферна плоча. В Хималаите се намира най-високата точка на Индия – връх Кангчендзьонга (8598 m). На юг от Хималаите се простира обширен район от ниски земи, наречени Индо-Гангска равнина, голяма част от която заемат долините на реките Ганг и Брахмапутра. Заливните им тераси и общата им делта (най-голямата в света – около 80 000 km2) са покрити с дебели наносни пластове, върху които са се развили плодородни алувиално-ливадни почви. Повечето реки, които прорязват равнините, извират от Хималаите (например Гхагхара). Сред тях е и най-голямата индийска река – широката и бавно течаща Ганг, чиито води напояват част от територията на Индия. Тя е дълга 2500 km и оформя обширна плоска низина, разположена на територията на Индия и Бангладеш. Низината на Ганг е най-гъсто населеното място в страната. Районът често е подложен на катастрофални наводнения и силни тайфуни. Пълна противоположност на Гангската низина е сухата пясъчна пустиня Тар на северозапад, пресечена от границата между Индия и Пакистан. На юг от Северните равнини почти целият полуостров Индустан е зает от платото Декан (около 600 m ср. н.в.) От двете му страни се издигат крайбрежните хорстови планини Източни и Западни Гхати, които завършват със стръмни стъпаловидни склонове към брега, където се простират тесни равнини.
История
Ранните цивилизации в долината на река Инд и в Южна Индия (Индска цивилизация – вероятно от 10 – 9 хил. пр.н.е. до около средата на 1 хил. пр.н.е.) са свързани с племенната група на дравидите, но и тази на ариите отрано представлява значителен фактор в региона. От ариите са останали ведическите знания и традиции, разделянето на обществото на касти (което законово отпада със съвременната Конституция на Индия), учението за кармата и езикът санскрит. Към 500 г. пр.н.е. някои по-големи образувания се раздробяват и се формират редица малки държави, известни като махаджанапади. Към 4 – 3 век пр.н.е. (след смъртта на Александър Македонски, чиито походи достигат до някои от тях – по-точно до страната на цар Пор) дребните държави на територията на почти цяла днешна Индия се обединяват под контрола на Маурийската империя, чийто разцвет е при управлението на Ашока Велики. След това особено влиятелна става династията Гупта, благодарение на която Индия навлиза в своя златен век. Heitzman, James. (2007). „Gupta Dynasty “, Онлайн енциклопедия Microsoft Encarta 2007. 31 октомври 2009. По същото време в Южна Индия се появяват и други империи – тези на Чалукя, Чола и Виджаянагара. Във всички тях се развиват философията, математиката, литературата, астрономията, медицината, изкуството и религията, които играят значима роля в течение на цялата история на Индия. В края на Античността и през Средновековието Индия преживява редица войни и нашествия, свързани както със съперничества между местни народи и династии, така и с развитието на тези на Средна Азия и Източна Азия; в 10-и и 12 век те вече са свързани с настъплението на исляма. Кулминацията е създаването на изключително силната Империя на великите моголи (Моголска империя), индийското разклонение на Монголската империя, създадено от Бабур, потомък на завоевателя Тимур Ленк (Тамерлан). Император Акбар Велики (1542 – 1605 г.) превръща държавата в мощна икономическа и културна сила, като същевременно успява да запази мира между стотиците различни народи и религии вътре в нея. Съставена от трибутарни кралства, управлявани от махараджи, раджи, такури и набоби, империята е производител на 1/4 от световното производство докъм XVIII век, но след това е обхваната от упадък и постепенно завзета от противниците си, сред които Маратхската империя и Великобритания.
Междувременно (от 16 век нататък) европейци от различни държави създават в Индия свои търговски компании, бази (фактории) и мрежи (заформят се няколко комплекса от територии: Португалска Индия, Френска Индия, Нидерландска Индия, Датска Индия, Британска Индия – последната постепенно поглъща останалите или заема доминиращо положение, спрямо тях). Те снабдяват европейския пазар с индийски стоки, най-вече – чай и подправки. Около средата на 19 век Британската източноиндийска компания успява да наложи монопол върху търговията в Индия. През 1857 година избухва въстание (т.нар. Сипайски метеж) срещу британците и макар да не премахва контрола им върху местната търговия, но до известна степен разклаща позициите на компанията, в резултат на което е образуван Британския радж, а английската кралица Виктория се обявява за императрица на Индия. Към началото на 20 век се оформят няколко движения за независимост, като най-силен след 1900 година се очертава Индийският национален конгрес. Махатма Ганди повежда милиони индийци на мирни шествия (в израз на гражданско неподчинение) срещу чуждото управление. На 15 август 1947 г. Индия получава своята независимост, но от нея са отделени населените с мюсюлмани територии, като по този начин се образува държавата Пакистан. На 26 януари 1950 г. страната е обявена за република и в сила влиза първата ѝ конституция. Впоследствие Индия води войни срещу религиозни екстремисти на своя територия, воюва с Пакистан (войни през 1947, 1965, 1971 и 1999 г.) и Китай (1962 г.), опитва се да установи контрол върху спорната територия Джаму и Кашмир и претърпява редица терористични атаки, организирани от различни групировки. През 1971 г. Индия изпраща войски, които да помогнат на Източен Пакистан (днешен Бангладеш) да обяви своята независимост от Пакистан. Три години по-късно (1974 г.) индийската армия провежда първия за страната ядрен опит (известен като Усмихнатия Буда), което засилва влиянието на Индия на международната политическа сцена. Знаменателно събитие от това време е и убийството на министър-председателката Индира Ганди (31 октомври 1984 г.) от привърженици на сикхския сепаратизъм. Синът ѝ Раджив Ганди – следващият премиер на Индия – е също убит, но от тамилка – през 1991 г. След тази година са предприети някои икономически реформи, които превръщат страната в една от най-бързоразвиващите се в света. Настоящият (2025 г.) министър-председател на страната е Нарендра Моди (на поста от 26 май 2014 г.), предшестван от Манмохан Сингх, а президент – Драупади Мурму (от 25 юли 2022 г.), предшествана от Рам Натх Ковинд.
Държавно устройство
Държавни органи Индия е федерална република. Глава на държавата е президентът на Индия, избиран за 5 години. На него принадлежи и изпълнителната власт. Висш законодателен орган е двукамарният парламент: Долната камара – Лок Сабха (Народната палата) се избира от населението за 5 години; Горната камара – Раджа Сабха (Съвет на щатите) се избира от представителите на щатите за 6 години; 12 депутати се назначават от президента; 1/3 от депутатите се преизбират всеки 2 години. Правителството (начело с министър-председател) се назначава от президента и отговаря пред Народната палата. Начело на всеки щат стои губернатор, назначен от президента. Всеки щат има свое законодателство, събрание и правителство.
Дипломатическа мисия на Индия в България От 2009 до 2014 г. посланик е Дивябх Манчанда От 2014 до 2017 г. извънреден и пълномощен посланик е Н. Пр. Раджеш Сачдева От 2017 г. извънреден и пълномощен посланик е Н. Пр. г-ца Пуджа Капур.
Въоръжени сили
Индия поддържа третата по големина войска в света (с численост над 1,3 милиона души), чийто основни клонове за сухопътни войски, военновъздушни сили и военноморски флот. През Студената война страната поддържа добри отношения със Съветския съюз, а след разпада му – и с Русия, което ѝ позволява както да се оборудва с военна техника, така и да развие силен военно-промишлен комплекс, така че Индия става производител на високотехнологично военно оборудване – изтребители, танкове, балистични и други видове ракети, бронирани бойни машини и други. От 1974 г. Индия е сред т.нар. ядрени сили. Военнопромишленият ѝ комплекс поддържа програми за разработка и производство на ядрено, биологическо и химическо оръжие. + Официални национални символи на Република Индия Национално животно Национална птица Национално дърво Национално цвете Животно от национално наследство Национален морски бозайник Национално влечуго Бозайник от национално наследство Национален плод Национален храм Национална река Национална планина
Административно деление на Индия
Индия има 28 щата и 8 съюзни територии. Всеки щат има собствено правителство и губернатор. Съюзните територии се администрират от президента чрез посочен от него представител. Андра Прадеш Аруначал Прадеш Асам Бихар Чхатисгарх Гоа