Миграцията на птиците представлява извършване на редовни прелети от много видове птици, които се осъществяват в резултат на сезонни или периодични премествания на птиците, дължащи се на настъпили промени в средата на обитание, наличността на хранителните ресурси или метеорологични промени. В някои случаи птичите прелети не могат да се категоризират като същинска миграция, тъй като те са нередовни в резултат на номадство или се извършват само в една посока без птиците да се връщат. В огромна част от случаите миграцията на птиците е белязана от редуването на годишните сезони. Птиците, които не мигрират, а водят уседнал начин на живот се наричат резидентни. Около 1800 от десетте хиляди вида птици в света извършват миграции на дълги разстояния.
Общи понятия
Много от птичите популации мигрират на дълги разстояния като ползват т.нар. миграционни маршрути. Най-често срещаният модел представлява прелет през пролетта на север, където птиците се размножават в умерените или арктични области, с връщане през есента на юг към по-топлите райони. Аналогично в южното полукълбо посоките са разменени. В тази част обаче земната повърхност е значително по-малък процент и миграциите на птиците са по-малко.
Основният мотив птиците да извършват миграция е възможността да откриват достатъчно количество храна. Пример за това са някои видове колибри, които не мигрират, ако успяват да си набавят достатъчно храна през зимата. Друг фактор, определящ миграцията на птиците, е продължителността на деня. Така на север през лятото се осигурява продължителен период за размножаване и възможност да откриват и набавят прехрана за малките през светлата част на денонощието. Това помага на дневните мигриращи птици да произвеждат по-големи люпила от птиците, които не мигрират, а остават в тропиците. Поради съкращаването на деня през есенните месеци птиците се връщат към топлите райони, където наличното предлагане на хранителни ресурси е относително по-голямо през тази част на годината.
Тези предимства компенсират големия стрес, физическото усилие и други рискове на миграцията, като хищничеството. Хищничеството може да бъде повишено през периодите на миграция, когато в определени месеци през дадена територия преминават мигриращи птици. Така например средиземноморският сокол, който гнезди по островите в Средиземно море, има сравнително късен размножителния сезон, синхронизиран с есенната миграция на юг на врабчоподобни мигранти. Подобна стратегия е приета и от прилепа голям вечерник, който сезонно се прехранва с улавянето на нощни врабчоподобни мигранти. Високите концентрации на мигриращи птици на местата за почивка ги прави податливи на паразитни и инфекциозни заболявания, които изискват и повишен имунен отговор от тяхна страна.
От представителите на даден вид не всички популации могат да бъдат мигриращи. Този феномен се нарича „частична миграция“. Характерна е предимно за южните континенти. Така например в Австралия 44% от неврабчовите 32% от врабчовите птици са частично мигриращи. При някои видове, които обитават по-високи географски ширини, през лятото мигрират към по-ниски през зимата. Мигриращите птици обаче заобикалят географски ширини, в които немигриращите от този вид са ги заели целогодишно. Това е пример за т.нар. „заобикаляща миграция“ или „миграция тип прескочикобила“. Много видове, които имат дълги миграционни пътища, извършват точно такъв тип миграция. Те гнездят на север при малки географски ширини, а зимуват на юг при по-високи ширини.
Наблюдават се и вътревидови разлики по отношение на мигриращите представители в популацията. Тези разлики биват възрастови или полови. Така например мигрират само женските обикновени чинки, обитаващи Скандинавия, докато мъжките са целогодишни обитатели на полуострова.
Повечето миграции при птиците започват от широк фронт, който постепенно се стеснява, като птиците се събират на ята, които следват определени миграционни пътища. Тези маршрути обикновено следват планински вериги, брегова линия, реки. Птиците могат да се възползват от въздушни течения от затоплен въздух или да използват естествени климатични явления. Много често при движението си избягват големи географски бариери каквито са например големи морета. Специфичните маршрути могат да бъдат генетично програмирани или птиците да са ги научили в различна степен. В отделни случаи е възможно маршрутите при миграция в двете посоки да са различни. Например в Северна Америка миграционните посоки при някои птици се извършват по посока на часовниковата стрелка. През пролетта при полетите си на север птиците държат маршрут, който се движи по западната част на континента, а наесен, когато поемат на юг, се изместват към източните му части.
Почти всички птици мигрират съвместно в ята. За по-едрите птици е характерно, че при полета си се подреждат в ято с форма наподобяваща латинската буква V. Патиците например, летейки по този начин, могат да пестят 12 – 20% от собствената си енергия в сравнение с тази ако бяха летели сами.Hummel, D. & Beukenberg, M. (1989). „Aerodynamische Interferenzeffekte beim Formationsfl ug von Vogeln“, J. Ornithol. 130: 15 – 24. При засичане с радарно устройство е установено, че ятата на големия и тъмногръдия брегобегач се движат с около 5 km/h по-бързо отколкото ако индивидите се движеха сами.
Миграционните пътища при някои видове птици преминават през екстремни височини. Така например при експедиции на връх Еверест са открити скелети от шилоопашата патица и черноопашат крайбрежен бекас на надморска височина около 5000 m в района на ледника Кумбу. Гъски от вида Anser indicus са наблюдавани да прелитат в района на хималайските осемхилядници. Морските птици летят ниско до водата и се издигат на височина, когато са над сушата. Въпреки огромните разлики във височината на полетите повечето птици прелитат на височина от 150 до 600 m. Като потвърждение на това говори и фактът, че повечето сблъсъци на самолети с птици се случват на височина около 600 m и почти никога над 1800 m.
Миграцията на птиците при някои от видовете не се ограничава от основния начин на привдижване – полет. Повечето видове пингвини мигрират като плуват в океанските води. По този начин могат да се придвижат около 1000 km. Фазановата птица Dendragapus obscurus например мигрира на различни височини основно чрез ходене. Птиците ему в Австралия могат да се движат на далечни разстояния отново пеша.
Исторически сведения Сведения за птичи миграции има още от Древна Гърция преди около 3000 години. Хезиод, Омир, Херодот и Аристотел описват сезонните прелети на птици. В Библията също се посочва за миграциите на определени видове птици. Аристотел отбелязва, че жеравите летят наесен от степите в Скития към блатата от делтата на река Нил (виж Виа Аристотелис). В „Естествена история“ Плиний Стари повтаря съмненията на Аристотел. Аристотел обаче е вярвал, че лястовиците и други видове птици изпадат в хибернация през зимата. Това вярване съществува. През 1878 г. Елиът Куес описва, че изчезването на някои видове през зимата не се дължи единствено на хибернация. Така миграцията дава обяснение къде изчезват много видове птици през студената зима.
Миграции на дълги разстояния
Типичен пример за миграция на дълги разстояния от северните птичи гнездовища към тропическите райони на планетата е тази на лястовиците и хищните птици. Много птици, които гнездят на север, каквито са различните видове патици, също извършват големи миграционни преходи на юг с цел да избегнат замръзването на водните басейни на север. Повечето холарктични видове патици от Северното полукълбо се изместват към страни с по-мек климат, където да презимуват. Пример за такава миграция е късоклюната гъска, която извършва прелет от Исландия към остров Великобритания и съседни на него страни. Миграционните маршрути и местата за зимуване са постоянни за вида, а младите птици се научават за тях от своите родители. Някои патици, като лятното бърне например, прелитат изцяло или частично до тропиците.
Поради съображения от наличието на естествени бариери като обширни водни басейни или континентални територии, които не предлагат условия за почивка или нормален преход на птиците, се наблюдава удължаване на миграционния път. Така, макар и разстоянието да е по-кратко, птиците ползват обиколни маршрути, които го удължават. Пример за такъв вид на удължаване на миграционния маршрут е този на черната гъска. Тя мигрира от полуостров Таймир до фризийския бряг на Северно море. Вместо да прелитат по прав път през Северния ледовит океан и Скандинавия гъските поемат по маршрут покрай бреговете на Бяло и Балтийско море.
Подобна е ситуацията с много видове мигриращи блатни птици в Северна Америка. Видове като тъмногръд брегобегач и са натоварени с дълги преходи от летните си гнездовища към по-топли места, но отново в Северното полукълбо, докато малкият ципокрак брегобегач (Calidris pusilla) мигрира до тропическите райони на Южното полукълбо. Подобно на големите и силни пернати, блатните птици са добри летци. Тази им способност помага например на видове, които зимуват в умерените ширини, в случаи когато се влошат климатичните условия в района да извършат по-кратки миграции към по-благоприятни места.
За някои видове блатни птици успехът на миграционния преход зависи особено много от наличието на особени спирки, където те да починат и заредят сили за следващия етап от прехода. Примери за такива важни спирки са заливите Фънди и Чесапийк. Примери за такива спирки по пътя на Виа Понтика в България са езерата Дуранкулашко и Мандра, а по Виа Аристотелис районът на Кресненското дефиле.
Някои от популациите на пъстроопашатите крайбрежни бекаси извършват най-дългата известна за блатните птиците миграция. Те летят около 11 хил. километра от гнездовите местообитания в Аляска до Нова Зеландия. Преди да започнат прелета те натрупват мазнини, които съставят около 55% от теглото на птицата. Същите са нужни като енергиен източник за осъществяване на дългия преход.
Морските птици мигрират по подобен на блатните птици начин. Някои видове, като чистик и чайки, водат сравнително уседнал начин на живот. Други обаче, като и , се размножават през топлите месеци в Северното полукълбо и се придвижват на юг през по-студената част на годината. Полярната рибарка извършва най-дългата птича миграция, известна до момента. Тя е и животното, което прекарва по-голяма част от живота си на дневна светлина. Това се дължи на факта, че мигрира от гнездовите си местообитания в Арктика на юг към Антарктида, където не гнезди. Пиле от вида, опръстенено на островите Фарне, разположени по източното крайбрежие на Британия, е намерено в Мелбърн, Австралия само три месеца, след като се е оперило. Така птицата е прелетяла около 22 хил. километра за такъв кратък период. Други видове морски птици, като и , гнездят по антарктическите брегове, като през периода на зима в Южното полукълбо мигрират в Северното.
Повечето пелагични видове, каквито са представителите на Буревестникоподобните, са изключителни летци. Албатроси от южните части на Световния океан могат да обикалят планетата извън периода на размножаване, като се възползват от ветровете в „ревящите четиридесет“. Тези представители са способни да летят над открити океани, като се събират на места в тях, където храната е обилна. Повечето от тях са и мигранти на дълги разстояния. гнезди на Фолклъндските острови мигрира около 14 хил. km между гнездовищата си до Северния Атлантически океан до бреговете на Норвегия. Някои от представителите на обикновения буревестник извършват миграция в обратна на сивия буревестник посока. Тъй като тези птици са и изключително дълголетни е установено, че е напълно възможно един обикновен буревестник да прелети около 8 милиона километра през 50-годишния си живот.