Македонизацията в Пиринска Македония е процес, при който от страна на комунистическите власти в България и Югославия се провежда политика по зараждане на общност в Пиринска Македония с изявено македонско национално самосъзнание. На преброяванията преди 1945 година в България няма регистрирани етнически македонци, но според преброяванията от 1946 и 1956 година в България живеят 160 541, съответно 178 862 етнически македонци. Тази статистика е резултат от процеса на македонизация в Пиринска Македония, който протича между 1944 и 1958 година като социално-политически експеримент за промяна на националното самосъзнание на населението от българско към македонско и като стъпка към създаването на Обединена Македония в рамките на Балканска федерация. Този процес е следствие на установяването на комунистическия режим в България след края на Втората световна война и промяната на геополитическите условия. След като Тито и Сталин влизат в открит конфликт през 1948 г., идеята за Балканска федерация пропада, а политиката на т. нар. културна автономия е частично изоставена от БКП. Въпреки това македонизацията продължава с намаляваща интензивност до 1958 г. и дава известен резултат, като малка част от населението в Пиринско приема или запазва трайна македонска национална идентичност.
История Предистория През 1934 година е приета резолюция на Коминтерна по македонския въпрос, с която за първи път в историята авторитетна международна организация дава насока за признаване съществуването на отделен македонски народ и македонски език. Макар мнозинството от българските комунисти в Москва да не са съгласни с коминтерновското решение, те се подчиняват на новата политическа линия. Така политиката на Коминтерна постепенно се налага и БКП (т.с.), ЮКП и ГКП започват да работят за формиране на ново национално съзнание сред българите в Македония. Показателен е процесът срещу про-комунистическата ВМРО (обединена) от 1936 година, на който 9-а от обвиняемите се обявяват за „македонци“, а 5-а за „българи“. В тази връзка през 1938 г. в България се създава т. нар. македонски литературен кръжок с цел формиране на отделен македонски език. Въпреки това, тенденцията към „македонизиране“ на славянското население в Македония не расте със забележима сила до 1945 г. Дотогава тя обхваща предимно по-голямата част от малобройните местни участници в комунистическата съпротива във Вардарска Македония и някои левичари в Гърция и България. Процесът е интензифициран особено след войната и изтеглянето на българската администрация от региона, последвано от идването на комунистическите партии в България и Югославия на власт. Същото се отнася и за Северна Гърция контролирана по време на Гражданската война от ГКП. За разлика от България и Гърция, където процесът спира през 50-те години на миналия век и няма траен успех, във ФНРЮ се създава Народна република Македония, дава се началото на македонската историография и се работи за формиране ново национално съзнание и нов език.
Политика на „културна автономия“
Още в края на 1941 г. Сталин, на среща в Москва с британския пратеник Антъни Идън, изразява позиция, че българо-югославската граница след войната „трябва да пострада“ в ущърб на България. През 1943 г. т.нар. „Комисия Литвинов“, създадена в Москва за ревизия на следвоенните граници в Европа, предлага създаването на „единна македонска държава“. Посланикът на Кралство Югославия в Москва Станое Симич реагира негативно на идеята за „македонска нация“, като обяснява на заместник-комисаря по външните работи Александър Корнейчук, че самостоятелен македонски народ не съществува, а хората, които населяват Вардарска Македония, са основно българи и сърби.
След преврата от 9 септември 1944 г. и края на българско управление в Македония, комунистическа България поема политика на тясно сближение с Югославия. На 15 и 17 септември в Москва се провеждат срещи между Георги Димитров и Тито, на които се постига споразумение по въпросите, засягащи взаимоотношенията между двете партии, но има трудности при провеждането на набелязаната линия за създаването на федерация между двете страни. Димитров отклонява натиска на Тито за незабавно откъсване на Пиринския край и присъединяване на страната към Югославия. Ролята на политически арбитър в случая играе Сталин. Той приема българския възглед за поетапно изграждане на южнославянска федерация на паритетни начала.
В есента на 1944 г. българското комунистическо ръководство се споразумява с ЮКП и КПМ да пропагандира обединението на македонския народ, да съдейства за събуждането на македонското национално съзнание в Горноджумайска област и да признае населението ѝ за македонско. Това се разглежда като първа стъпка за присъединяването на областта към бъдеща Обединена Македония в рамките на Балканска федерация, част от която да стане и България. През 1945 г. в опозиционния печат излизат тревожни съобщения за македонистките намерения на комунистическата партия. Остро критични срещу ръководството на БРП (к.) са предупрежденията, че то се готви да денационализира населението в Пиринска Македония. От началото на 1946 г. в Пиринска Македония започва много по-добре организирана и направлявана пропаганда, която има остро настъпателен характер. Тя намира съюзници в средите на областната организация на БРП (к.), чиито функционери изпадат изцяло под югославско влияние.
Така през лятото на 1946 г. на обща българо-югославска среща в Москва, Сталин одобрява югославски план за даване на културна автономия на Пиринска Македония, а БРП (к.) дава своето съгласие за него.СТАЛИНЪ И МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОСЪ, в. 168 часа, 17 юли 1997, с. 30 Сталин също изисква от България много по-интензивно да развива „македонско съзнание“ сред българите в Пиринския край, заявявайки: „Че нямало развито още македонско съзнание у населението, това нищо не значи. И в Белорусия нямахме такова съзнание, когато я обявихме за съветска република. А сетне се оказа, че действително има беларуски народ.“
В резултат на Августовския пленум на ЦК на БРП (к.) от 1946 година е взето решение за отваряне на училища, в които да се преподава на новосъздадената македонска езикова норма и „македонска“ история през прочита на зараждащата се македонска историография. В резултат решенията на пленума любителският Горноджумайски театър е преименуван на Македонски народен театър (септември 1947Ангелов, Веселин. Сезонът на партийните решения, в. Македония, година II, бр. 45, 6 декември 1991, с. 4.), създава се Македонска пътуваща книжарница, като започват да се провеждат и други македонистки мероприятия в пряко сътрудничество с Народна република Македония. Сред главните идеолози на процеса е комунистическият активист Васил Ивановски. За целта в Пиринска Македония пристигат 93 учители от НР Македония, които подготвят училищната програма в местните училища, разпределени по следния начин: 22 учители в Горноджумайска околия, 22 в Неврокопска, 19 в Светиврачка, 16 в Петричка и 14 в Разложка.Македонска енциклопедия, Том I, МАНУ, 2009, с. 773 – 774.
Започва издаването на „Пиринско дело“ и се отваря издателство „Македонска книга“. Населението принудително е абонирано за различните печатни издания и е принуждавано да участва в културно-образователните срещи.№ 4 Из резолюцията на 16-ия пленум на ЦК на БРП (к.) „По положението в Пиринския край“, 12 юли 1948 г. Българското правителство реорганизира или разпуска традиционно силните сред македонските българи научни и културно просветни организации Македонски научен институт, Илинденска организация и Съюз на македонските емигрантски организации. Предава голяма част от наличните им книги и етнографски артефакти, включително останките на Гоце Делчев, на Народна република Македония.Center for Documentation and Information on Minorities in Europe – Southeast Europe (CEDIME-SE), MINORITIES IN SOUTHEAST EUROPE, Macedonians of Bulgaria, с. 8
През август 1947 година Георги Димитров подписва Бледската спогодба, която реално дава възможност за обединение на Пиринска Македония с Вардарска Македония, след като са отменени визовите режими и са премахнати митническите служби. Въпреки това, България отхвърля прякото присъединяване на областта към Югославия докато не се финализира планираното включване на България във ФНРЮ.
Въпреки че официално България признава съществуването на македонската нация и македонския език, мнозинството от жителите на Пиринска Македония продължават да се определят за етнически българи. През декември 1946 година е проведено преброяване на населението в Пиринска Македония. Държавните власти дават указания местното население в Пиринско да бъде административно записвано като „македонско“, включително помаците, с изключението на хората с произход от вътрешността на страната, евреите, циганите и турците.Телеграма от 27 декември 1946 г. за Разлог , Телеграма от 27 декември 1946 г. за Неврокоп На заседанието си от 21 декември областният комитет на БРП в Горна Джумая решава да се приеме формула за наличие на 70% „македонци“, а в противен случай партийните активисти са заплашени с изключване от партията, в градовете в графата говорим език на преброителните документи да се пише „български“, а в селата – предимно „македонски“.Иван Петрински, В Пиринския край приемат с негодувание т.нар. „културна автономия“, в. Сега В резултат на тези указания от 252 908 жители на областта, 160 541 лица са определени като етнически македонци,Насилствената македонизация на България 1946 – 48 г., dariknews.bg, 23 май 2007 други 9 хиляди етнически македонци са отчетени в други части на страната. В доклад на партийната организация на БКП в Петрово се констатира, че „Въпросът за присъединяване на Пиринска към Вардарска Македония се посреща с голямо недоумение от населението, а от партийната маса – с негодувание“.
Съпротива срещу насилствената македонизация
Отказващите да приемат новата идентичност биват преследвани от официалната власт. Изявени общественици, бивши революционери и други, които отказват да се подпишат на преброяването като етнически македонци биват интернирани във вътрешността на България. Такъв е случаят с войводата Ичко Бойчев,Автобиография на Ичко Бойчев, в: Христо Григоров, „Ичко Бойчев – горноджумайският войвода. Живот и революционно дело /1882 – 1960/“, Библиотека Македония, София 1999 г., с. 40 а общият им брой надхвърля 40 000 души. Заради засилването на политическия терор и насилствената македонизация много жители на Пиринска Македония минават в нелегалност и се включват в Горянското движение. Главен организатор на съпротивителното движение в Санданско, Разложко и Гоцеделчевско е Герасим Тодоров, който организира голяма въоръжена чета.Константин Кюлюмов, вестник Антени, 12.9.1984, цитирано по Ангелов, Веселин, „Отличен българин с името Герасим“, първо издание, С., 2001, второ издание, 2008 г., меки корици, ISBN 978-954-617-034-7 В училищата, където се преподават така наречените македонски език и история често се стига до конфликти между ученици и югославските учители, а самите курсове са слабо посещавани.
Опозиционният печат в България също се противопоставя на насилствената македонизация. В навечерието на преброяването от 46-а вестниците „Свободен народ“ и „Народно земеделско знаме“ публикуват позив на българи от Пиринска Македония и македонски бежанци, живеещи в други части на България под заглавието „Македонски българи на пост!“, в който жителите на Пиринска Македония се призовават: