+ Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) Години Име на откривател, изследовател Направени открития и изследвания Изследванията засягат следните съвременни държави 1700 – 1701 Иван Василиевич Голигин Откриване на остров Карагински край източните брегове на Камчатка Русия 1703 Еремей Мейер Описание и съставяне на първа карта на бреговете на Каспийско море Казахстан, Русия 1710 Яков Пермяков (неизв.-1712) Плаване от устието на Лена на изток към устието на Колима и откриване на Големия Ляховски остров (от Новосибирските о-ви) и един от Мечите о-ви Русия 1711, 1713 Данила Анциферов, Иван Петрович Козиревски (ок. 1680 – ?) Откриване на островите Шумшу () и Парамушир () от Северните Курилски о-ви (1711) и съставяне на първия чертеж на Курилските о-ви (1713, Иван Петрович Козиревски) Русия 1713 – 1714 И. Биков, А. Крестянинов Първо посещение на Шантарските о-ви и начало на усвояването им Русия 1715 – 1717 Александър Бекович-Черкаски 1715: Описание и грубо картиране на цялото северно и източно крайбрежие на Каспийско море, откриване древната долина на Амударя – Узбой и заливите Александър бай () и Казахски и изследване на залива Кара Богаз Гол; 1716: основаване на днешните градове Форт Шевченко () и Иралиев в Казахстан и Красноводск (сега Туркменбаши в Туркменистан); 1717: Поход в пустинното плато Устюрт и гибел на експедицията Казахстан, Туркменистан, Узбекистан 1715 – 1721 Иполито Дезидери Пътешествие от Индия през Кашмир в Тибет (1715 – 1716) и пребиваване в Лхаса до 1721. Първи сведения в европейската географска литература за орографията и хидрографията на Южен Тибет Китай 1716 Кузма Соколов Първо плаване от Охотск към п-ов Камчатка и изследване западното му крайбрежие между 58° и 55º с.ш. Русия 1718 Александър Иванович Кожин, Василий Алексеевич Урусов (1690 – 1741) Описание на източното крайбрежие на Каспийско море Казахстан, Туркменистан 1719 – 1720 Карл Петрович Верден (? – 1731), Фьодор Соймонов Описание и първо картиране на западните брегове на Каспийско море на юг до устието на река Кура. Откриване на островите Наргин, Вулф и Пясъчен и съставяне на първата достоверна карта на Каспийско море Русия, Азербайджан 1719 – 1721 Иван Михайлович Евреинов (1694 – 1724), Фьодор Фьодорович Лужин (1695 – 1727) Геодезическа експедиция в Южен Сибир (1719 – 1720) и плаване към Курилските о-ви (1721). Съставяне на първата карта на части от Южен Сибир, Камчатка и Курилските о-ви на основата на научни методи Русия 1719 – 1730 Пьотър Чичагов Картиране на реките Об и Енисей и множество техни притоци и съставяне карта на басейна на Об (1727 г.), основаваща се на 1302 пункта с астраномически определени координати и на басейна на Енисей (1730 г.) – 648 астрономически определени пункта. 1719: Картиране около 2000 км от течението на река Иртиш от устието ѝ до десния ѝ приток река Каба, езерото Зайсан и 24 от най-големите притоци на Иртиш на 100 – 150 км от устията им; 1721 – 1724: Картиране на река Об от 60º с.ш. до устието ѝ, в т.ч. притоците ѝ – Вах, Аган, Назим, Куноват и Полуй (десни), Васюган, Голям Юган и Голям Салим (леви). Картиране на 200 км от долното течение на река Ишим и цялата система на река Тобол; 1725 – 1730: Картиране на горния басейн на Об до двете съставящи го реки Бия и Катун и десните му притоци Тим, Кет, Чулим, Том и Иня и над 3000 км от течението на Об. Топографско заснемане на около 2500 км от течението на Енисей от устието му до десния му приток Оя (53º с.ш.) и част от притоците му – Турухан, Елогуй и Абакан (леви), долните течения на Долна Тунгуска, Подкаменна Тунгуска, Ангара, Чуна и Бирюса, целите течения на Кан, Мана и Туба (десни). Картиране на Минусинската котловина и крайбрежието на п-ов Таймир между устията на Енисей и Пясина – Брега Пьотр Чичагов Русия, Казахстан 1720 – 1725 Даниел Готлиб Месершмит Експедиция в Западен Сибир и Източен Сибир и Даурия, първи естественоисторически изследвания и сведения за вечната замръзналост. 1720: Изследване района около течението на реките Тобол и Исет; 1721: Тръгване от Тоболск на изток покрай река Иртиш, достигане до устието на река Тара (десен приток), пресичане на Барабинската степ, достигане до Томск, изкачване по река Том (десен приток на Об) до изворите ѝ, пресичане на Кузнецки Алатау и по реките Уйбат и Абакан, спускане до град Абакан; 1722: Спускане по река Голям Кемчуг до река Чулим (десен приток на Об) и изследване горното ѝ течение, долното течение на Абакан и горното течение на Енисей; 1723: Спускане по Енисей до Туруханск, изкачване по река Долна Тунгуска до изворите ѝ, откриване находища на графит и черни въглища, пресичане на вододела, достигане до река Лена, изкачва се по нея до изворите ѝ; 1724: Минаване на юг от Байкал, пресичане на Боршчовочния хребет, достигане до езерото Далайнор изследване на река Онон и достига до Чита; 1725: От Енисейск достигане до река Кет, спускане по нея до Об и по последната до Ханти-Мансийск Русия, Китай 1721 – 1726 Фьодор Соймонов Детайлно топографско картиране на западните и източните брегове на Каспийско море Русия, Азербайджан, Казахстан, Туркменистан 1722 – 1723 Иван Степанович Унковски Изкачване по река Иртиш до Семипалатинск и по долината на река Шар (ляв приток на Иртиш). Откриване на Калбинския хребет, пресичане на хребета Тарбагатай и река Емел (влива се в езерото Алакол), продължаване на юг покрай хребетите Бирликтау и Майлитау и достигане до прохода Джунгарски врата. Продължаване на югозапад по западната част на Джунгария, пресичане на река Боротала, минаване край езерото Сайрам Нур, пресичане на хребета Борохоро и достигане до река Или, на 81º и.д. Посещение на южния склон на хребета Кетмен и горния басейн на река Чарън (Шарън, ляв приток на Или) и пребиваване в басейните на реките Тюп и Джиргалан (вливащи се от изток в езерото Исък Кул) Казахстан, Китай, Киргизстан 1723 – 1727 Пьотър Скобелцин Топографско картиране на средното и горно течение на река Аргун (дясна съставяща на Амур) с притоците Газимур и Урюмкан, цялото течение на Шилка (лява съставяща на Амур) и съставящите я Онон и Ингода (с притоците си Чита и Нерча), езерото Зун Торей () с вливащата се в него река Улдза и езерото Далайнор с вливащата се в него река Керулен. Картиране на река Хилок (десен приток на Селенга) с левия ѝ приток Уда Русия, Китай, Монголия 1725 – 1727 Алексей Кушельов Топографско картиране на горното течение на Енисей, заедно с двете съставящи го реки – Бий Хем (дясна) и Ка Хем (лява). Проследяване на Бий Хем на 400 км до езерото Кара Балик () и топографско заснемане на притоците ѝ – река Азас (десен) с езерото Тоджа () и река Хамсара (десен). Откриване изворите на река Ка Хем на запад от езерото Хубсугул. Откриване на хребет Академик Обручев между двете съставящи реки. Картиране и някои от най-големите притоци на Горен Енисей – Хемчик, Кантегир и Абакан (леви), Оя и Туба (десни) Русия, Монголия 1728 Витус Беринг, Алексей Чириков, Мартин Шпанберг Топографско заснемане и картиране на около 600 км от северната половина на източното крайбрежие на п-ов Камчатка, в т.ч. п-ов Камчатски и п-ов Езерен, Карагински залив и остров Карагински и около 2500 км от бреговата линия на Североизточна Азия. Вторично откриване на залива Кръст () и южното крайбрежие на п-ов Чукотка до нос Чукотски включително (), в т.ч. залива Провидения (вторично,). Преминаване през Беринговия проток, достигане в Чукотско море до 67º 18` с.ш., откриване на остров Ратманов (Голям Диомид) и определяне координатите на редица крайбрежни пунктове от нос Дежньов до нос Лопатка Русия, САЩ 1731 Дмитрий Павлуцки Поход в Чукотка, с цел защита на приелите руско поданство коряки от чукчите. Изкачване по реките Белая и Амгуема, спускане до Чукотско море на 178º з.д., продължаване на югоизток по брега, достигане до нос Дежньов, пресичане на Чукотския п-ов в югозападно направление до Анадирския залив (на 175º з.д.), продължаване по брега на Анадирския залив на запад, заобикаляне на залива Кръст и завръщане в Анадирския острог Русия 1732 Иван Фьодоров (? – 1733), Михаил Гвоздев (1700 – 1759) Изследване на Беринговия проток, в т.ч. о-вите Диомид Русия, САЩ 1733 – 1735 Иван Яковлевич Лерхе (1708 – 1780) Пътешествие по югозападното крайбрежие на Каспийско море Азербайджан 1733 – 1742 Йохан Георг Гмелин, Степан Крашенинников Изследване на Кулундинската степ, Кузнецката котловина, Алтай, Северобайкалската планинска земя, праговете на Ангара и Задбайкалието. 1733: Изкачване от Тоболск по Иртиш до 51º 50` с.ш., пресичане в югоизточно направление Кулундинската степ, достигане до Семипалатинск, изследване северозападната част на Алтай в района на Уст Каменогорск, прехвърляне в района на Барнаул, пресичане на Салаирското възвишение, достигане до Кузнецк, спускане по река Том до Томск, преминаване по долината на река Чулим (десен приток на Об) до Енисей, изкачване по нея до Красноярск и от там достигане до Иркутск; 1734: Изследване на Задбайкалието – долното течение на река Селенга, бреговете на реките Ингода и Шилка (от Чита до Нерчинск) и около 150 км от течението на река Аргун, спускане по Ангара до Братск, изследване на праговете ѝ, през Илимск достигане до Уст Кут и изкачване по река Лена до устието на левия ѝ приток река Илга (55º с.ш.); 1735: Спускане по Лена до Якутск, изследване на бреговете ѝ, и бреговете на Витим (десен приток) до устието на левия ѝ приток река Мама; 1736 – 1737: Изследва Якутските рудни находища; 1738: Спускане от Иркутск по Ангара до устието ѝ и подробно изследване на праговете ѝ; 1739: Спускане по Енисей до Туруханск, изследване на северните части на Енисейското възвишение и ръкавите на Енисей надолу от Туруханск, изкачване до Красноярск, преминаване на запад до Ачинск, завиване на юг и изследване рудниците в Минусинската котловина. От Абакан спускане по Енисей до Красноярск и изследване бреговете на реката между тези пунктове; 1741: Пресичане на Барабинската степ и изследване релефа и езерата ѝ и завръщане в Тоболск; 1742: Изследване на източните склонове на Урал между 50º 30` и 60º с.ш. Русия, Казахстан 1734 – 1735 Степан Войнович Муравьов Изследване на част от западния бряг на п-ов Ямал до 73º 11` с.ш. Русия 1734 – 1737 Дмитрий Овцин, Фьодор Степанович Прянишников, Михаил Григориевич Виходцев Описание и картиране крайбрежието на Сибир между устията на Об и Енисей. 1734: Изследване на Обския залив до 70º 04` с.ш.; 1735: Изследване на Обския залив до 68º 40` с.ш. Картиране на южния и югоизточен бряг на Обския залив до 74° и.д., спускане по река Хадуте до Тазовската губа, изкачване по река Таз, пресичане на вододела и спускане по река Турухан до Туруханск; 1736: Изследване на Обския залив до 72º 40` с.ш. (до северозападния край на п-ов Явай). Спускане от Туруханск по левия бряг на Енисей до устието, картиране на западния бряг на Енисейския залив и северното крайбрежие на Гиданския п-ов, в т.ч. Юрацкия залив на протежение повече от 500 км. Картиране на цялото източно крайбрежие на Обския залив до п-ов Явай и южното крайбрежие на Гиданския залив, пресичане на Гиданския п-ов от север на юг, достигане до река Таз и пристигане в Туруханск; 1737: Плаване в Карско море до 74º 02` с.ш., завиване на югоизток, откриване на протока Овцин (между остров Сибиряков на североизток и остров Еленов на югозапад), достигане до Енисейския залив и завръщане в Туруханск Русия 1735 Питер Ласиниус (1700 – 1735), Дмитрий Лаптев Плаване на изток от делтата на река Лена до залива Буорхая – устието на река Хараулах Русия 1735 – 1737 Пьотър Скобелцин 1735: Спускане по река Шилка до устието на река Горбица (119º 15` и.д.), продължаване на североизток до горното течение на река Голям Олдой (ляв приток на Амур); 1736: Преминаване в горния басейн на река Нюкжа, спускане по нея и по Ольокма до Лена и достигане до Якутск; 1737: Достигане до горното течение на река Гилюй (десен приток на Зея), спускане по нея, откриване покрай десния ѝ бряг хребета Тукурингра, изкачване по Зея до горното ѝ течение и завръщане в Нерчинск Русия 1736 Василий Прончишчев, Семьон Челюскин, Никифор Чекин Изследване крайбрежието на Азия на запад от усти