+ Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1800 – 1860) Години Име на откривател, изследовател Направени открития и изследвания Изследванията засягат следните съвременни държави 1800 Яков Санников Вторично откриване и изследване на остров Столбовой () от Новосибирските о-ви Русия 1803 – 1811 Яспер Улрих Зетцен 1803 – 1807: Топографско картиране на Мъртво море; 1807: Изследване на Синайския полуостров и Суецкия провлак; 1809: Посещение на Мека и Медина; 1810 – 1811: Посещение на Йемен Израел, Йордания, Египет, Саудитска Арабия, Йемен 1805 Иван Крузенщерн Картиране на част от бреговете на островите Кюшу и Хоншу, западния бряг на остров Хокайдо, западния вход на Сангарския проток (Цугару), протока Лаперуз и югоизточните брегове на остров Сахалин. Откриване на залива Мордвинов (46º 50` с.ш.), източните и северни брегове на залива Търпение и нос Търпение (). Уточняване очертанията на п-ов Камчатка и северната част на Курилските о-ви до протока Надежда () и откриване на о-вите Ловушки (. Продължаване изследването и картирането на източните брегове на остров Сахалин. Откриване на Нийския залив (51º 55` с.ш.), носовете Левенщерн (54º 05` с.ш.), Елисавета (54º 25` с.ш., най-северната точка на Сахалин) и Мария () и залива Северен и картиране на част от северозападното крайбрежие на острова Русия, Япония 1805 – 1806 Яков Санников Описание на островите Фадеевски (, сега полуостров на остров Котелни) и Нов Сибир (открит от него) от Новосибирските о-ви Русия 1806 Уилям Фицуилям Оуен Детайлно картиране на Малдивските о-ви и откриване на проток между островите Сиберут и Сипора, покрай западното крайбрежие на остров Суматра Малдиви, Индонезия 1807 – 1808 Адриан Дюпре Пресичане на Западна Азия от Истамбул до Багдад, преминаване през планината Загрос, проследяване източните ѝ склонове, достигане до Ормузкия проток и изследване на западните склонове на планината до Шираз. Ново пресичане на Загрос, откриване на изток от нея хребета, пресича го три пъти и го проследява на 400 км и посещение градовете Язд, Исфахан и Кашан Иран 1808 Николай Семьонович Белков Откриване на остров Белковски () от Новосибирските о-ви Русия 1808 – 1812 Матвей Геденщром, Яков Санников Изследване на Новосибирските о-ви, брега между устията на Яна и Колима и части от Якутия и Задбайкалието и откриване на „сибирските полини“ (открити пространства незамръзнала вода) Русия 1809 Йохан Лудвиг Буркхарт Географски и археоложки изследвания в Северна и Централна Сирия Сирия 1810 Чарлз Кристи Пътешествие от Карачи на север, пресичане на низината Ласбела, достигане до град Калат (), от там на северозапад до Нушки (), продължаване на запад покрай планината Чагаи, достигане до река Хелманд на 63º и.д., преминаване през Систанската падина, пресичане на реките Хашруд, Фарахруд и Харутруд и пристигане в Герат. От Герат продължаване на запад и достигане до Исфахан. Първи сведения за орографията на източната част на Иранската планинска земя Пакистан, Афганистан, Иран 1810 Хенри Елдред Ъруин Потинджър (1789 – 1856) Пътешествие от Карачи на север, пресичане на низината Ласбела, достигане до град Калат (), спускане на югозапад по река Бадо в пустините на Белуджистан, пресичане течащата от юг на север река Мишкел, южните части на платото Серхед, спускане в долината на река Бемпур (течаща в затворената падина Джазмуриан), продължаване на северозапад, проследяване голяма част от хребета Кухруд и достигане до Язд Пакистан, Иран 1811 Василий Головнин Топографско картиране на част от Курилските о-ви (от протока Надежда на юг до източните брегове на остров Итуруп) и съставяне на цялостна карта на островната верига Русия 1812, 1814 – 1816 Йохан Лудвиг Буркхарт 1812: Пеши поход от Дамаск през Източна Йордания и Синайския п-ов до Кайро; 1814 – 1815: Посещение на Джида, Мека и Медина; 1816: Археологически изследвания на Синайския п-ов Сирия, Йордания, Израел, Египет, Саудитска Арабия 1813 Уилям Джордж Браун Експедиция през Мала Азия и Армения до Тебриз Турция, Армения, Иран 1815 Максим Ляхов Откриване на островите Василевски и Семьоновски в Новосибирските о-ви (сега се намират под морското равнище) Русия 1815 – 1818 Джон Антъни Ходжсън Откриване и картиране на южната част на хребета Заскар (между Хималаите и Каракорум). Картиране на двете съставящи реки на Ганг – Алакнанда и Бхагиратхи и откриване изворите на река Джамна (десен приток на Ганг) Индия 1819 Дж. Садлиер Първо пресичане на Арабския п-ов от европеец от изток на запад Саудитска Арабия 1819 – 1821 Николай Николаевич Муравьов-Карски (1794 – 1866) 1819: Изследване устието на река Горган (вливаща се в югоизточния ъгъл на Каспийско море) и Красноводския залив и откриване, че остров Дарджа в него се е превърнал в полуостров. 1819 – 1820: Експедиция в Хива с дипломатическа цел. Тръгване от Красноводския залив на североизток, на 41º с.ш. откриване на малки възвишения, на 55º 30` и.д. достигане до югозападния край на платото Устюрт, преминаване край езерата Саръкамъш и достигане до Хива. Завръщане обратно в Красноводск през пустинята Заунгузки Каракум и платото Челюнгкри; 1821: Изследване на п-ов Челекен, разположения на юг от Красноводския залив Иран, Туркменистан 1820 – 1821 Едуард Фридрих Еверсман Пътешествие от Оренбург до Бухара с дипломатическа цел. Изследване на планината Мугоджари, явяваща се най-южното продължение на Урал. Откриване на ниското до 758 м възвишение Букантау в централната част на пустинята Къзълкум, първа научна характеристика на пустинята и привеждане на доказателства за пресъхването на Аралско море: многочислени солончаци, малки езера, долини на пресъхнали реки Казахстан, Узбекистан 1820 – 1824 Фердинанд Врангел, Фьодор Матюшкин, Прокопий Козмин 1820 – 1824: Изследване и топографско картиране крайбрежието на Североизточен Сибир от устието на Индигирка на запад до Колючинския залив на изток и теоретично доказване съществуването на остров Врангел (Фердинанд Врангел); 1821: Изследване и описание на остров Четиристълбов (от Мечите о-ви), басейна на река Голям Анюй (десен приток на Колима) и тундрата на изток от устието на Колима (Фьодор Матюшкин). Топографско картиране на брега между устията на рекита Колима и Индигирка (Прокопий Козмин); 1822: Изследване басейна на река Малък Анюй (Фьодор Матюшкин); 1823: Топографско картиране на северния бряг на п-ов Чукотка от Чаунския залив (169º 50` и.д.) до 179º 30` и.д. (Фьодор Матюшкин). Описаниеи пълно топографско картиране на Мечите о-ви (Прокопий Козмин) Русия 1820 – 1830 Шандор Кьорьоши (1784 – 1842) Пътешествие през Сирия, Ирак и Иран до Индия. Десетгодишно пребиваване и географски и етнографски изследвания в Пенджаб, Кашмир, Бенгалия, Сиким и Ладакх. Завръщане през планината Хиндукуш, пустинята Каракум, Каспийско море и Русия Индия, Пакистан 1821 Ч. Мейсън Пътешествие през Закавказието, Иран, Афганистан до Северозападна Индия. Географски сведения за Иранската планинска земя и Афганистан и изследване на главните проходи през планината Хиндукуш Индия, Пакистан, Иран, Афганистан 1821 – 1823 Пьотър Анжу, Пьотър Илин Изследване и картиране на северния бряг на Сибир между устията на реките Оленьок и Индигирка и Новосибирските острови. Откриване на северния бряг на остров Котелни и на север от него, остров Фигурин (, сега не съществува) Русия 1825 – 1826 Фридрих Вилхелм Ремберт фон Берг, Пьотър Анжу, Едуард Фридрих Еверсман Военно-топографска експедицията от Гурев (Атирау) на югоизток, пресичане на платото Устюрт по 45º с.ш., достигане до възвишението Източен Чинк, простиращо се покрай западния бряг на Аралско море, от там продължаване на север до пустинята Големи Барсуки, завиване на запад и по 46º с.ш. се завръщане в Гурев. Извършване на подробна барометрична нивелация между Каспийско и Аралско море, с цел проектирането и построяването на канал между двете морета Казахстан 1826 Александър Андреевич Бунге, Карл Фридрих Ледебур Изследване на Алтай. Изкачване по река Бухтарма (десен приток на Иртиш), пресичане на вододела на 86º и.д., достигане до река Катун, откриване на няколко ледници в изворите ѝ, изкачване по река Чариш (ляв приток на Об) до изворите ѝ, прехвърляне в изворите на река Урсул (ляв приток на Катун) и на юг от нея вторично откриване на Теректинския хребет Русия 1826 – 1829 Иван Никифорович Иванов (1784 – 1847) Картиране брега на Карско море от нос Канин нос (43º 18` и.д.) до устието на Об Русия 1828 Фьодор Литке, Иван Ратманов (1793 – 1842) Астрономическо определяне координатите на по важните пунктове по източното крайбрежие на Камчатка. Изследване на южните брегове на п-ов Чукотка от Мечигменския залив (172º 30` з.д.) на изток до залива Кръст (179º 10` з.д., включително) на запад и откриване и картиране на протока Сенявин (, отделящ островите Аракамчечен и Итигран от континента (Фьодор Литке). Картиране на бреговете на остров Карагински, протока Литке, отделящ го от п-ов Камчатка и остров Верхотуров (, на север от остров Карагински) (Иван Ратманов) Русия 1829 Адолф Купфер, Емилий Ленц, Едуард Минетрис, Карл Майер Физикогеографски изследвания в Скалистия хребет на Кавказ и първо изкачване на връх Елбрус Русия, Грузия 1829 – 1831 Прокопий Козмин Описание и картиране на югозападното крайбрежие на Охотско море, пътят Якутск – Уст Уда, извършване на първото научно изследване на Шантарските о-ви и откриване в тях на островите Прокофиев () и Кусов (). Изследване и на част от Удския залив и съставяне на първата карта на изследваните райони Русия 1829 – 1834, 1837 – 1838 Дж. Ричардсън, У. Маклауд Изследване на вътрешните райони на Бирма, в т.ч. цялото долно и средно течение на река Иравади Мианмар 1830 – 1832 Александър Андреевич Бунге Хипсометрични изследвания в пустинята Гоби (1830 – 1831). Изследване на цялото течение на река Чуя (десен приток на Катун), левия ѝ приток Башкаус, описание на Чуйската степ и Чулишманската планинска земя Монголия, Русия 30-те години XIX в. Брайан Хоктън Ходжсън Топографско картиране на непалската част на Хималаите (800 км), в т.ч. множество леви притоци на Ганг – Карнали, Кали-Гандак, Коси и др. Непал 1831 – 1832, 1836 Григорий Карелин 1831: Геодезически и астрономически измервания в горното течение на река Тобол и съставяне на подробна карта на района; 1832: Описание и топографско картиране на цялия източен бряг на Каспийско море на протежение от 1200 км. Изследване на североизточните брегове на Каспийско море между Гурев (Атирау) и п-ов Мангишлак, в т.ч. бившите заливи Мъртъв Култук и Кайдак, възвишението Жаманайракти (153 м) и крайбрежието на п-ов Бузачи; 1836: Изследване на източните и югоизточните брегове на Каспийско море, в т.ч. заливите Кара Богаз Гол, Горгански и Красноводски, п-ов Челекен, крайбрежните острови, хребета Голям Балхан и Красноводското плато и откриване на богати залежи на петрол Казахстан, Туркменистан, Иран 1833 Фридрих Геблер Изследвания в планината Алтай. Изкачване по река Бухтарма (десен приток на Иртиш) до 85º и.д., преминаване на изток, а след това на юг към изворите ѝ, картиране на почти цялото ѝ течение и откриване на хребета Листвяга покрай десния ѝ бряг Казахстан 1833 – 1836 Григорий Хелмерсен Геоложки изследвания в Алтай, Средна Азия и Киргизстан Русия, Казахстан, Киргизстан 1834 – 1836 Михаил Вронченко Топографски картирания в Мала Азия, базиращи се на астрономически определени координати на 100 пункта. В западната част на полуострова „откриване“ на хребетите Боздаглар и Айдън, между реките Гедиз на север и Голям Мендерес на юг, а още по-на юг – хребета Ментеше. Картиране на 500-километровия крайбрежен хребет Тавър в южната част на полуострова. Близо до черноморското крайбрежие картиране на редица масиви, обединени под името Западно-Понтийски планини, а в централната част на Мала Азия оконтуряване на Анатолийското плато. Картиране и описание на всички езера на полуострова – Туз, Бейшехир, Егирдир, Изник, Апольонт и Маняс. Уточняване конфигурациите и направленията на теченията на множество реки, в т.ч. Къзълърмак, Йешилърмак, Сакария и Голям Мендерес Турция 1835 Фридрих Геблер Нови изследвания в планината Алтай. Установяване самостоятелността на хр