Мария-Каролина Хабсбург-Австрийска (; * 13 август 1752, Виена, Хабсбургска монархия; †пак там, Австрийска империя) е австрийска ерцхерцогиня и кралица на Неапол и Сицилия – съпруга на крал Фердинанд IV Неаполитански (Фердинанд III Сицилиански и Фердинанд I на Двете Сицилии). Фактически управител на кралствата на своя съпруг, Мария-Каролина инициира въвеждането на много реформи като отмяна на забраната върху масонството, увеличаване на флота и прекратяването на испанското влияние в страната.

Произход Мария-Каролина е родена в двореца Шьонбрун, Виена, като Мария Каролина Луиза Йозефа Йохана фон Хабсбург-Лотарингска, ерцхерцогиня на Австрия, принцеса на Бохемия, Унгария и Тоскана. Тя е 13-то дете на Франц I, император на Свещената Римска империя, и на императрица Мария Терезия. От всичките деца на императорската двойка единствено тя е оприличавана най-силно на майка си. Поддържа много близки отношения с по-малката си сестра Мария-Антоанета, с която споделя обща гувернантка.

Биография Ранни години и брак (1752 – 1768) През октомври 1767 г. от едра шарка умира една от сестрите на Мария-Каролина – Мария-Йозефа, сгодена за неаполитанския крал Фердинанд IV – син на испанския крал Карлос III.Crankshaw, p 274. Веднага след смъртта ѝ от испанския кралски двор настояват друга от дъщерите на Мария Терезия да се омъжи за неаполитанския крал, за да се съхрани планираният австро-испански съюз.Acton, p 126.Bearne, p 57. Мария Терезия предлага за съпруга на Фердинанд една от дъщерите си – Мария-Амалия или Мария-Каролина,Bearne, p 60. но от Мадрид избират по-младата Мария-Каролина, тъй като Мария-Амалия е с пет години по-възрастна от Фердинанд. Тя реагира на новината изключително негативно, но седем месеца по-късно, на 7 април 1768 г., е омъжена чрез пълномощник за неаполитанския крал, който пред олтара е представен от брата на булката Фердинанд Карл.Bearne, p 66.

Кралица на Неапол и Сицилия (1768 – 1806) Мария-Каролина пристига в Неапол през май 1768 г., където среща съпруга си за първи път. Впечатленията на двамата един от друг не са особено добри, но Мария-Каролина изпълнява блестящо основното си задължение, като ражда на съпруга си осемнадесет деца.

Отстраняването на Танучи

Съпругът на Мария-Каролина страда от липса на каквито и да е управленчески качества, а управлението на кралствата е съсредоточено в дирижирания от Мадрид частен съвет, начело на който стои Бернардо Танучи.Acton, p 114. Следвайки стриктно указанията на майка си, Мария-Каролина успява да спечели доверието на съпруга си, демонстрирайки интереси в любимото му занимание – лова.Acton, p. 172 Така кралицата по заобиколен път получава възможност да влияе върху управлението на страната. Скоро след раждането на мъжки наследник през 1775 г. тя е официално приета в частния съвет на съпруга си, което окончателно развързва ръцете ѝ за свободно участие във властта.Bearne, p 78.

Първата решителна стъпка на Мария-Каролина е отстраняването на Бернардо Танучи от съвета и прекратяването на испанското влияние върху политиката на кралството. Това става след като Танучи и Мария-Каролина влизат в открит конфликт по въпроса за масонството. Под натиска на Карлос III Танучи възстановява закон от 1751 г., забраняващ масонските ложи в кралството. Ядосана, Мария-Каролина изразява на Карлос III мнението, че Танучи подкопава стабилността в страната. Това кралицата прави чрез едно писмо, написано от ръката на съпруга ѝ, с което Мария-Каролина постига целта си да представи мнението си за Танучи като мнение на самия Фердинанд.Acton, p 175. Примирен с мнението на съпругата си, Фердинанд освобождава Танучи през октомври 1776 г., което предизвиква конфликт между краля и баща му Карлос III.Acton, pp. 175 – 176 Назначаването на маркиза на Самбука – марионетка на Мария-Каролина на мястото на Танучи окончателно ликвидира испанското влияние в неаполитанския двор.Bearne, p 84.Acton, p 176. Действията на кралицата успяват да отблъснат от нея голяма част от благородниците в двора. Непопулярността ѝ се увеличава и с опитите ѝ да намали прерогативите на благородниците за сметка на кралската власт.Bearne, p 174.

След отстраняването на Танучи от правителството цялата власт фактически се съсредоточава в ръцете на Мария-Каролина и фаворита ѝ – англичанина Джон Актън.Acton, p 181. Кралицата се опитва да ръководи политиката на страната в съответствие с принципите на просветения абсолютизъм. Действайки съгласно съветите на брат си – император Йозеф II, Мария-Каролина започва обновяване на неглижираната дотогава неаполитанска армия, откривайки четири военноморски училища и построявайки около 150 военни кораба с различни размери.Acton, p 189. Усилия са положени и за развитието на търговския флот чрез сключването на търговски съюзи с Русия и Генуа.

Назначаването на Джон Актън за министър на войната и флота разгневява Карлос III, който се намира във война с Англия. Испанският крал е недоволен, че вместо испанеца Антонио Отеро за такъв важен пост е предпочетен англичанин.Acton, p 188. Отново чрез писмо, написано от съпруга ѝ, Мария-Каролина отговаря на свекъра си, че Актън е син на французойка и не е англичанин в пълния смисъл на думата, а и освен това той е назначен за министър преди Испания и Великобритания да започнат война помежду си.

Атаките на Мадрид срещу Актън правят последния още по-скъп за Мария-Каролина, която го назначава за фелдмаршал. Под ръководството на Актън разходите на неговото министерство са съкратени с 500 хил. дуката, а вакантните места са попълнени с чуждестранни сержанти и офицери.Bearne, p 102. Актън и Мария-Каролина са толкова близки, че посланикът на Сардиния в Неапол споделя в мемоарите си, че мълвата погрешно им приписва любовна връзка.Acton, p 190. Безпочвеността на клюките за кралицата и Актън обаче не е известна на краля, който няколко пъти се опитва да ги изненада заедно и дори ги заплашва, че ще ги убие от гняв.Bearne, p 104. В отговор Мария-Каролина обгражда съпруга си с антураж от шпиони, но скоро двамата постигат помирение. Кратковременно се оказва и оттеглянето на Актън в Кастелмаре ди Стабия.

През 1788 г. умира испанският крал Карлос III и в отношенията между Неапол и Мадрид настъпва затопляне.Bearne, p 112. Новият испански крал предпочита да поддържа добри отношения с брат си и предлага сключване на династичен брак между дъщеря си и най-големия син на Мария-Каролина – херцога на Калабрия.Bearne, p 113. Неаполитанската кралица обаче успява да отклони предложението на девера си, обмисляйки по-добре възможностите за сключване на династични съюзи.Bearne, p 114. Овдовяването на племенника ѝ Франц Австрийски открива благоприятна възможност за поредния династичен брак между неаполитанския и хабсбургския дом.Acton, p 229. Така по време на гостуването на неаполитанското кралско семейство във Виена през 1790 г. двете дъщери на Мария-Каролина Мария-Тереза и Лусия се омъжват съответно за кронпринца Франц и за херцога на Тоскана Фердинанд III.Wheatcroft, p 238.

Скъсване с Просветения абсолютизъм Големи усилия кралицата полага за подобряването на отношенията между Неапол и Папството, разклатени поради споровете с папа Пий VI около църковните закони, избора и инвеститурата на епископите в кралството.Bearne, p 127. Споровете между Неапол и Рим стават причина кралството да спре да изплаща на Католическата църква ежегодния си васален данък от 7000 дуката.Bearne, p 127. Загрижена за решаването на този спор, Мария-Каролина решава да се срещне лично с главата на Римокатолическата църква.Bearne, p 127. Кралят и кралицата пристигат в Рим по път за Виена и са приети на лична аудиенция от папата.Acton, p 232. На тази аудиенция папата решава да прехвърли на краля на Неапол и Сицилия правото да избира ръководители на овакантените епископски катедри в кралството. И тъй като срещу този компромис от страна на църквата Мария-Каролина и Фердинанд не правят никакви отстъпки, престижът на кралството е окончателно затвърден.Acton, p 233. На тръгване от Рим Мария-Каролина е удостоена от папата със златна роза – символ на висше папско благоразположение.Acton, p 233.

Завръщането на Мария-Каролина от Виена поставя нова страница в политиката на Неапол.Bearne, p 138. Разтревожена от събитията във Франция, тя прекратява политиката си на просветен абсолютизъм и преминава на страната на реакцията. Тя отрича революцията и полага усилия, за да предотврати разпространение на идеите ѝ в Неаполитанското кралство.Acton, p 237. Кралицата въвежда полицейски режим в кралството, което е разделено на дванадесет полицейски департамента, управлявани от назначавани от правителството комисари, заменили системата на избираемите съвети.Bearne, p 143. Създадена е тайна полиция, която внедрява шпиони в средите на всички обществени прослойки.Bearne, p 143.

Първа антифренска коалиция

Арестът на Луи XVI и Мария-Антоанета на 10 август 1792 г. става причина Мария-Каролина да не признае барон Дьо Макау, който пристига начело на френска дипломатическа мисия в Неапол.Bearne, p 145. Ужасена от случилото се в Тюйлери, Мария-Каролина едва не прекратява дипломатическите отношения с Франция.Bearne, p 161. Отказът на краля и кралицата да признаят Макау за представител на Френската република почти предизвиква пълен разрив в отношенията между двете страни.Acton, p 245. Джон Актън, сега пръв министър, успява да смири огромното желание на Мария-Каролина за война с Франция и се опитва да успокои Макау, докато самият той не си осигури английска военна подкрепа. Плановете на Актън пропадат, след като Париж се сдобива с писмо, описващо детайлно как Актън е саботирал френската дипломатическа мисия на Юго дьо Самовил в Османската империя.Acton, p 246. Когато в края на ноември Франция започва приготовления за война, Мария-Каролина и съпругът ѝ най-накрая се съгласяват да признаят Макау и Републиката. Въпреки това националното събрание на Франция изпраща срещу Неапол флотилия от 9 кораба начело с генерал Ла Туш, който пристига на 19 декември 1792 г.Bearne, p 164. Ла Туш настоява за личното извинение на Актън за аферата „Самовил“ или в противен случай той заплашва да опустоши Неапол. Решението на кралицата да отстъпи пред Ла Туш ѝ спечелват критиките на някои италиански политици и военни, като генерал Колета, които не желаят да признаят факта, че към онзи момент Неаполитанското кралство не се намира в състояние да се отбранява, тъй като флотът не е мобилизиран.

Превантивните мерки, които Мария-Каролина предприема срещу настъплението на Якобизма в кралството, обаче се оказват неплодотворни, като се има предвид, че малко след като потегля за Франция, флотата на Ла Туш е принудена да се върне в неаполитански води поради разразила се буря и на моряците – в по-голямата си част френски агенти – е позволено да стъпят на неаполитанска земя, като по този начин те внедряват своите републикански идеи сред неаполитанците.Acton, p 251. След окончателното заминаване на Ла Туш през в края на януари 1793 г. Мария-Каролина започва нова неуспешна офанзива срещу неаполитанските радикали, която позволява на много от тях да избегнат правосъдието.Acton, p 256. Неуспехът на рестриктивните мерки на кралицата се обяснява и с факта, че началникът на полицията Луиджи де Медичи ди Отаяно е таен привърженик на революционните идеи.Acton, p 256. Междувременно Мария-Каролина завършва тайните преговори за сключване на военен съюз с Великобритания, на която Франция по-късно обявява война.Bearne, p 191. Съгласно постигнатите договорености Неаполитанското кралство се задължава да предостави четири бойни кораба, четири фрегати, четири по-малки плавателни съдове и 6-хиляден екипаж, които да охраняват търговията в Средиземно море.Bearne, p 191. През август 1793 г., след английската обсада на Тулон, Неаполитанското кралство се включва във войната срещу Франция на страната на Първата коалиция, в която влизат още Великобритания, Русия, Австрия, Прусия, Испания, Португалия и Сардиния.Acton, p 258.Bearne, p 192.