Михаил Миркович

Михаил Фьодорович Миркович () е руски офицер, генерал-лейтенант. Началник на Виленския военен окръг. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878).

Биография Михаил Миркович е роден на 17 септември 1836 г. в семейството на генерала от пехотата Фьодор Миркович, генерал-губернатор на Гродненска, Минска и Белостокска губернии. Посвещава се на военното поприще. Завършва Пажеския корпус с произвадство в първо офицерско звание корнет на 17 юни 1854 г. и назначение в лейбгвардийския Конен полк.

Участва в Кримската война (1853--1856) в състава на войските, охраняващи крайбрежието на Балтийско море от възможен англо-френски десант.

На 5 май 1857 г. е изпратен в щаба на Отделния гвардейски корпус за подготовка за постъпване в Николаевската академия на Генералния щаб и след успешно полагане на изпитите е приет на 24 декември в основния курс на обучение. След завършването на академията през 1859 г. е повишен последователно във военно звание поручик, щабскапитан и капитан от Генералния щаб (1860, 1861). От 27 септември 1861 г. е старши адютант на 2-ри армейски корпус в Крим, от 22 март 1862 г. е щабен офицер за особени поръчения при началник на щаба на 1-ва армия.

От 10 юли 1862 г. е офицер за особени поръчения при щаба на войските, разположени в Полското царство, а от 20 април 1863 г. е старши адютант на щаба. Заема длъжността по време на Полското въстание (1863 – 1864) през същата година. За отличие е награден с орден „Света Ана“ III ст. и на 6 декември 1863 г. е повишен във военно звание полковник. На следващата година за участието си в Полската кампания е награден с орден „Свети Станислав“ II ст. (1864).

На 19 март 1864 г. е назначен за чиновник за особени поръчения VII клас при началника на Главния щаб. От 28 април 1867 до 20 октомври 1869 г. е началник на щаба на 5-а пехотна дивизия. За това време е награден с орден „Света Ана“ II ст. (1870), орден „Свети Владимир“ IV ст. и III ст. (1872, 1874).

През 1867 г. издава „Етнографска карта на славянските народности“ (Этнографическая карта славянских народностей) с мащаб 100 версти в дюйм.

През 1869 г. е назначен за командир на 14-и Олонецки пехотен полк, а на 28 януари 1876 г. – за командир лейбгвардейския Волински полк, с който участва в Руско-турската война (1877 – 1878). На 17 юни 1877 г. е повишен във военно звание генерал-майор.

От 12 октомври 1877 г. участва в обсадата на Плевен и особено се отличава от 21 октомври до 28 ноември при превземането на Волинската височина. След падането на Плевен лейбгвардейския Волинсик полк участва в настъплението на Балканите. При атаката на 19 декември на Ташкисенската позиция, начело на 2-ри и 3-ти батальони на полка при настъплението на полковете на 2-ра бригада на 3-та Гвардейска пехотна дивизия, е ранен с 2 куршума в тила и дясното рамо, след като след ожесточено сражение полкът му заема противникова височина. Бързо оздравява и в края на февруари се връща в полка. На 11 април 1878 г. е награден със златно оръжие „За храброст“, на 5 май 1878 г. е награден с орден „Свети Георги“ IV ст. Награден с орден „Свети Станислав“ I ст. (1878). Зачислен е в императорската свита на 21 август 1879 г.

От 19 февруари 1881 г. е началник на щаба на Виленския военен окръг, a от 30 август 1881 г. е повишен във военно звание генерал-лейтенант с назначение за помощник на началника на Главния щаб. Член е и на Военно-научния и мобилизационен комитет. На тази длъжност е награден с орден „Света Ана“ I ст. (1882), орден „Свети Владимир“ II ст. (1885) и орден „Бял орел“ (1889).

Умира през нощта на 24 март 1891 г. в Санкт Петербург. Погребан е на гробището на Новодевичия манастир.

Родство: брат – Александър Миркович, генерал-лейтенант и командир на 15-и армейски корпус.

Награди Орден „Света Ана“ III ст. (1863) Орден „Свети Станислав“ II ст. (1864) Орден „Света Ана“ II ст. (1870) Орден „Свети Владимир“ IV ст. (1872) Орден „Свети Владимир“ III ст. (1874) Златно оръжие „За храброст“ (1878) Орден „Свети Георги“ IV ст. (1878) Орден „Свети Станислав“ I ст. (1878) Орден „Света Ана“ I ст. (1882) Орден „Свети Владимир“ II ст. (1885) Орден „Бял орел“ (1889)

Източници Волков С. Генералитет Российской империи. Энциклопедический словарь генералов и адмиралов от Петра I до Николая II. Том II. Л-Я. М., 2009. Глиноецкий Н. Исторический очерк Николаевской академии Генерального штаба. СПб., 1882. Исмаилов Э. Золотое оружие с надписью „За храбрость“. Списки кавалеров 1788 – 1913. М., 2007. Милорадович Г. Список лиц свиты их величеств с царствования императора Петра I по 1886 год. СПб., 1886. Полный список шефов, полковых командиров и офицеров лейб-гвардии Конного полка с 1731 по 1886 год. СПб., 1886. Старчевский А. Памятник Восточной войны 1877 – 1878 гг. СПб., 1878 Фрейман О. Пажи за 183 года (1711 – 1984). Биографии бывших пажей с портретами. Фридрихсгамн, 1894.

Категория:Руски генерали Категория:Участници в Руско-турската война (1877 – 1878)