Свищо̀в (изписване към 1873 година: Свѣщовъ; ) е град в област Велико Търново, разположен на река Дунав в Централна Северна България. Той е административен и стопански център на едноименната община. По данни на НСИ населението му е .
Град Свищов е родното място на писателя Алеко Константинов. Тук се намира шедьовърът на Колю Фичето – църквата „Света Троица“, която е сред най-ярките образци на църковната архитектура на българското Възраждане.
География Свищов е разположен на брега на река Дунав. Това е най-южната точка на река Дунав с най-вдаденото навътре в територията на България дунавско пристанище. Намира се на 236 км от столицата София, на 82 км от областния център Велико Търново, на 203 км от Силистра, на 77 км от Плевен и на 83 км от Русе.
На отсрещния румънски бряг се намира град Зимнич. Фериботът Свищов–Зимнич скъсява пътя за Западна Европа в сравнение с моста при Русе със 140 км и 4 часа заради избягването на натоварения трафик в румънската столица Букурещ. ГКПП „Свищов – фериботен терминал“ работи денонощно.
Най-високата точка на Свищов се намира в местността Бунар Болар – 239 м надморска височина.
Население Численост на населението Численост на населението според преброяванията през годините: 1880 – 11540 души; 1887 – 12481 души; 1910 – 13101 души.
Населението на града към края на 2023 г. е 22657 жители,Население – градове в България – „НСИ“Население – градове в България – „WorldCityPopulation“Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“ което го нарежда като трети по численост град в областта и втори по население необластен град в Северна България. По данни от преброяването от декември 2023 г. населението на града възлиза на 22657 души, което поставя града на трийсет и трето място в България.
Долната таблица показва изменението на населението на града в периода от 1887 година до 2009 година:
Свищовгодина188719101934194619561965197519851992200120052009население124811310112082130931844821539294303055030404305913378235923Източници: Национален статистически институт, „Citypopulation.de“, „Pop-stat.mashke.org“ и Географски институт при БАН
Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:
Повечето от определили се за турци са хорахане рома(турски роми).
Численост Дял (в %)Общо 30 157 100,00Българи 23 591 78,22Турци 1982 6,57Цигани 26 0,08Други 92 0,30Не се самоопределят 118 0,39Неотговорили 4348 14,41
Административно деление Градът е разделен на следните 8 квартала: ж.к. Химик ж.к. Гагарин ж.к. Младост ж.к. Симеон Ванков ж.к. Стоян Ников ж.к. Дунав ж.к. Патриарх Евтимий ж.к. Петър Ангелов
Име Днешното име на Свищов е свързано с названието Sistova, утвърдено в Австро-турския мирен договор от 4 – 5 август 1791 г., заменило турското наименование Zigit. Познат е като Ziştovi по времето на османското владичество, a румънското название е било: Şiştova. Етимологията е неясна. Може да се свърже с глагола свистя „за вятър", крепост изложена на ветровете. Евлия Челеби съобщава, че влашкият атаман Свищов построил крепостта, за да се противопостави на султан Мурад.
История Античност
Поради специфичното географско разположение на града (най-южната точка на р. Дунав) тук през 48 г. сл. Хр. се настанява Осми Августовски легион, преименуван по-късно от Веспасиан на Първи Италийски легион (най-верният легион на императора). В околностите на днешния град Свищов по римско време е съществувало селище под името Нове (Novae), основан с Decretum Terris на император Веспасиан от 26 октомври 69 г., имащ площ от 44 хектара. Град Нове е построен във формата на петоъгълник.
След смъртта на Атила през 453 г., хуните се оттеглят в Азия и готите са се установили отново като основна сила на Балканския полуостров. След превземането на Белград (Сингидунум) през 471 г. и след походите си до Македония, Тесалия и Епир, Теодорих Велики избира Нове (днешен Свищов) за основен град и своеобразна столица на остроготите, като те се установяват там през 483 г. сл. Хр. След като остават по тези земи за известно време, Теодорих Велики пренасочва своите действия и интереси към експанзия на Апенинския полуостров, която се осъществява 10 години по-късно.
Средновековие и Османски период През Средновековието по времето на цар Иван Шишман се споменава крепостта под името Зибестова, която е била областен център. След 16 октомври 1444 г. сборната кръстоносна армия на Владислав III Ягело и Янош Хуняди успешно завладява Свищов.Бистра Цветкова, Паметна битка на народите (Европейският югоизток и османското завоевание – края на XIV и първата половина на XV век), Изд. „Георги Бакалов“, Варна 1979 г., стр. 301
През 1738 г. в Свищов (Систова) населението е преобладаващо турско. Договорът от Систова, подписан на 4 август 1791 г., слага край на Австро-турската война от 1787 – 1791.
През XIX век градът се превръща в едно от най-значимите долнодунавски пристанища, като през него се изнасят стоки за Русия и Средна Европа. По време на Руско-турската война (1806 – 1812) градът е опожарен от руските войски, а населението се преселва. Неофит Бозвели описва събитията в меморандум, изпратен до Високата порта.
Случилото се е описано и в дневника на Александър Ланжерон, който разказва за заповедта на генерал Николай Каменски към генерал Емануил Сен-При да разруши и изостави Свищов. Ланжерон пише:
Пожарите унищожават и две големи православни църкви – „Свети Николай“ (днес „Свето Преображение“) и църквата „Св. Илия“. От 9-те православни метоха (вкл. този на манастира „Св. Екатерина“ от Синайския полуостров в Египет, на манастира „Зограф“ и др.) остава само този на Хилендарския манастир с църквата „Св. Апостоли Петър и Павел“. Оцелява и малката църква на калето „Св. Димитър“.
Към края на 1810 година, при рано настъпилата зима, реката замръзва, което позволява на населението да се завърне в опожарения град. В началото на 1811 година са възстановени 15 къщи, като Свищов постепенно става отново един от най-многолюдните градове по Дунав.
През 1812 година гражданите построяват славяно-елинското училище на Емануил Васкидович (даскал Манолаки). Пари за това дарява видният представител на чорбаджи Цанковия род – Филип Сакелариевич, председател на еснафа на кожарите във Виена. Църквата „Св. Николай“ е възстановена с ново име „Св. Преображение“ първоначално като дървена постройка. Църквата е построена отново от камък по-късно – през 1835 – 1836 г. Свищовлиите събират помощи вкл. от сръбския княз, който отпуска за строежа греди от своите гори. След 1820 г. градът се възражда, а въвеждането на парното корабоплаване по долната част на Дунав (1835 г.) му възвръща просперитета.
В началото на октомври 1829 година, по време на следващата война между Русия и Турция, частите на генерал-адютант Павел Кисельов, командващ руските войски в Дунавските княжества, които се завръщат от Габрово на път за Влашко, преминават през Свищов. Изследователят на града, протойерей Стефан Ганчев, пише в своята книга Свищовъ (приносъ за историята му), че градът отново е опустошен от руските войски, като този път е унищожена половината от него. В Свищов с дарения от заможни българи е изградено първото в България читалище – „Еленка и Кирил Д. Аврамови“, през 1856 г. Тук Г. С. Раковски основава Тайното общество през 1853 г., като в устава е залегнала идеята знамето на освободена България да е с 3 цвята – бяло, зелено и червено.
Първата мелница в града е построена през 1860 година. През 1873 година износът от града достига 5 394 725 франка. В града работят над 200 магазии и 25 мелници, някои от които парни.„Свищов в миналото и днес“ изд. Отечествен фронт 1980
Освобождение
На 15 юни 1877 година при Свищов главните сили на руската армия форсират и преминават Дунав по време на Руско-турската война от 1877 – 1878, като Свищов де факто става и първият освободен български град.
На мястото на десанта са издигнати паметници, увековечаващи освободителната мисия на Русия, както и загиналите там 812 души. Идеята възниква сред офицерите и войниците още по време на военните действия, а изграждането започва веднага след войната, през 1878 година, като руският император отпуска за целта 165 хиляди рубли. През 1881 година, по идея на Комитета за подпомагане на жертвите от войната, председателстван от Стоян Заимов, е издигнат и паметник на самия император Александър II, а в 1979 година – също монумент по повод 100-годишнината от тези събития. Днес цялата местност носи името „Паметниците“.
Религия Преобладаващата част от населението на гр. Свищов изповядва православие. Малка част от жителите на града се числи към римокатолическото изповедание, главно поради миграцията от някои от околните селища, които са изцяло католически (с. Ореш) или частично (гр. Белене, с. Драгомирово).
В града има и общност на Евангелската методистка епископална църква.
Икономика
В Свищов се намира най-голямото предприятие в област Велико Търново - производителят на целулоза „Свилоза“. Производството на синтетични влакна е продължено от подразделение на групата „Е. Миролио“. Малка част от жителите работят в Зимнич в завод за биодизел, във „Винпром Свищов“, по поддръжката на площадката на АЕЦ Белене. Студентите допринасят в сферата на услугите.дневник.бг, 20.07.2009 Свищов – Зимнич – Свищов. Всеки ден...
Супермаркет от веригата „Билла“ Супермаркет от веригата „Т Маркет“
Транспорт
Към Свищов води двулентов път, ремонтиран през 2011 година, който чрез ферибота Свищов–Зимнич свързва пътните мрежи на България и Румъния.
Свищов разполага с жп гара, железопътната линия го свързва с град Левски, а чрез него – със София, Варна, Горна Оряховица, Плевен и Русе.
Пристанище Свищов Известно е, че пристанище в землището на днешния Свищов съществува още от края на XVI век. В града съществува кей от 1878 г. През 1908 г. се провежда търг за строителство на пристанище. На 28 март същата година е сключен договорът с предприемача. До началото на Балканската война пристанището е довършено. Пристанището е изключително важно за развитието на Северно-централния регион. Тук спират търговски кораби, а също и малки туристически и пътнически кораби.
Образование
Висши училища Стопанска академия „Д. А. Ценов“ Колеж по икономика и управление към СА „Ценов“ Опитна станция за бързорастящи горскодървесни видове
Студентски град
Свищов е градът в България, който с най-голямо основание може да бъде определен като „студентски“, т.е. средище на висшето образование, което играе най-важна роля. Другите 2 икономически висши училища, които съперничат на Стопанската академия „Д. А. Ценов“, са разположени във Варна (с поне 10 пъти по-голямо население) и в София (с около 40 пъти по-голямо население).
През учебния период Свищов може да се определи и като „най-младия“ град в България (единствен аналог е Студентският град в София), където оживлението не спира денонощно благодарение на хилядите студенти, колежани и гости на града.
Средни училища Средно училище „Николай Катранов“ Средно училище „Димитър Благоев“ Средно училище „Цветан Радославов“ Основно училище „Филип Сакелариевич“
Гимназии
Професионална държавна търговска гимназия „Димитър Хадживасилев“ Свищовска професионална гимназия „Алеко Константинов“
Детски градини Детска градина „Васил Левски“ Детска градина „Чиполино“ Детска градина „Калина Малина“ Детска градина „Слънчо“ Детска градина „Радост“
Бивши учебни заведения Гимназия „Алеко Константинов“ (Свищов) Професионална гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“ – Свищов Професионална гимназия по лека промишленост и строителство „Пеньо Пенев“ Селскостопански техникум
Читалище
Читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови“ – 1856“ е основано на 30 януари 1856 г. в Свищов по инициатива на Емануил Васкидович, Георги Владикин, Христаки Филчов и Димитър Начович. Първото театрално представление е изнесено на 1 февруари 1870-та година.
Творчество посветено на Свищов Песен за Свищов по текст на Георги Драмбозов и музика на Чудомир Христов. Песента Здравей, Свищов от Марин Тачков.