+ Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1860 – 1880) Години Име на откривател, изследовател Направени открития и изследвания Изследванията засягат следните съвременни държави 1860 Робърт Шомбург Ботанико-географски изследвания в Сиам (Тайланд) Тайланд 1860 – 1861 Франц Иванович Рупрехт (1814 – 1870) Ботанико-географски изследвания в Кавказ Русия, Грузия 1860 – 1862 Фердинанд фон Рихтхофен Геоложки и геоморфоложки изследвония на Филипините, Ява, Тайван, Сулавеси, Тайланд, Бирма и Япония Филипините, Индонезия, Тайван, Тайланд, Мианмар, Япония 1860 – 1862, 1865 – 1867 Алексей Будишчев Геодезическо заснемане и топографско картиране на около 300 хил. км2 територия в планината Сихоте Алин в Приморския край на Далечния изток. Деветкратно пресичане на планината на юг и север, проследяване теченията на множество реки вливащи се в Японско море, в т.ч. Сучан и Тумнин, изследване на цялото течение на река Усури (897 км), десните ѝ притоци – Иман, Бикин и Хор и цялото течение на река Хунгари. Картиране долното течение на Амур от Хабаровск до устието (около 950 км), късия хребет Хехцир, многочислените езера в широката долина на Амур, в т.ч. – Болон и Удил с вливащите се в последното реки и картирането им до изворите близо до 52º с.ш. Геодезическо заснемане и картиране на отделни ниски масиви на север от 52º с.ш., езерата Орел, Чля и Далджа и невисоките хребети на север от река Амгун до Сахалинския залив и залива Николай. Изследване и картиране на езерата Ханка и Малка Ханка, разделени от тесен провлак, ниската степ от река Мулинхе на север до река Лефу на юг, северната част на Синия хребет, река Даубихе (лява съставяща на Усури), приморските реки и крайбрежието между заливите Олга и Посет на протежение около 700 км Русия, Китай 1860 – 1863 Василий Бабкин Топографско картиране на крайбрежието на Приморския край от 43º 55` с.ш. до руско-корейската граница на югозапад. 1860: Геодезическо заснемане на брега между залива Владимир и устието на река Сучан; 1861: Картиране на целия бряг на залива Петър Велики със заливите Восток, Усурийски и Амурски, островите Асколд, Путянин и други 25 по-малки; 1863: Завършване картирането на бреговата линия на залива Петър Велики до руско-корейската граница Русия 1860 – 1866 Херман Абих 1860 – 1862: Геоложки изследвания в планинската част на Дагестан, района на връх Шахдаг (в Голям Кавказ) и областта на калните вулкани в подножието на Талишките планини (по границата с Иран); 1863 – 1865: Изследвания по южния склон на Голям Кавказ в района на горните течения на Ингури и Квирила, върховете и ледниците между Елбрус и изворите на река Аргун и откриване на следи от древни заледявания в долината на река Терек; 1866: Проследяване на цялата дъга на Малък Кавказ (около 600 км), включително Карабахския хребет Русия, Азербайджан, Грузия, Армения 1861 Константин Будогоски Демаркация на границата между Русия (Амурския край) и Китай Русия, Китай 1862 Уилям Палгрейв Пътешествие от залива Акаба, достигане до Хаил (), продължаване на югоизток по равнина с отделни пясъчни масиви, лавови полета, солончаци и сухи долини (уади), пристигане в Бурайда (), проследяване на около 200 км от източните склонове на възвишението Тувайк, пристигане в Рияд и от там през пустинята Малък Нефуд достигане до Ал Катиф на Персийския залив Саудитска Арабия 1862 Тимофей Теофанович Нифантев Първо топографско картиране на езерото Зайсан на река Иртиш Казахстан 1863 Алексей Бутаков Топографско картиране на средното течение на река Сърдаря на протежение от 807 км Казахстан, Узбекистан 1863 – 1864 Ото Василиевич Струве (1819 – 1905), Григорий Потанин Астрономическо определяне на координатите на редица пунктове и физикогеографски изследвания около езерото Зайсан, горното течение на река Иртиш и хребета Тарбагатай Казахстан 1863 – 1866 Пьотър Кропоткин Пътешествие по Източен Сибир и Далечния изток. Физикогеографски и геоложки изследвания в басейните на реките Ока, Амур, Сунгари и Усури, и планините Саяни и Голям Хинган. Откриване на Патомската планинска земя. 1864: Изследване на северната част на планината Голям Хинган, на 51º с.ш., в хребета Илхури-Алин откриване на група изгаснали вулкани и изследване на река Сунгари (десен приток на Амур) от устието ѝ до Гирин (около 1100 км); 1865: Изследване на цялото течение на река Иркут (ляв приток на Ангара), в т.ч. Тункинската котловина и горното течение на река Ока (ляв приток на Ангара) и откриване признаци от неотдавнашен вулканизъм – значителни потоци от лава и малки кратери; 1866: Потегляне от Иркутск, достигане до река Лена, спускане по нея на 50 км надолу от устието на десния ѝ приток Витим, завиване на юг, навлизане в Патомската планинска земя, пресичане до горното течение на река Жуя (от басейна на Ольокма), и продължаване на юг. Пресичане на хребета Кропоткин (открит от него, вододел между Жуя и Витим), хребетите Делюн-Урански и Северомуйски, между 55º 30` и 57º с.ш., достигане до река Муя (ляв приток на Витим), продължаване на юг, завършване откриването на Южномуйския хребет, пресичане на Витимското плато и Яблоновия хребет и по река Чита спускане до град Чита, като покрай левия бряг на реката открива североизточните части на Черския хребет Русия, Китай 1863 – 1903 Густав Раде Многочислени естественоисторически, етнографски, археоложки и исторически изследвания в Закавказието, Туркменистан и северната част на областта Хорасан в Иран Грузия, Армения, Азербайджан, Туркменистан, Иран 1864 Карло Гуармани (1828 – 1884) Експедиция в северната част на Централна Арабия и изследване на пустинята Недж Саудитска Арабия 1864 Михаил Николаевич Кумани (? – 1889) Топографско картиране на островите в югозападната част на Каспийско море Азербайджан, Иран 1864 – 1868 Николай Северцов Пътешествие по Средна Азия и изследване на пустинята Къзълкум и вътрешните райони на Тяншан. 1864: Тръгване от Алма Ата на запад, пресичане на хребета Заилийски Алатау, продължаване на запад покрай северните склонове на Киргизкия хребет, достигане до Аулие Ата (сега Талас), изследване басейните на реките Талас (губеща се в пустинята Мойънкум)) и Чаткал (от системата на Сърдаря) и хребета Каратау. Откриване на хребетите Каржантау и Пскемски и доказване, че Каратау принадлежи към системата на Тяншан; 1865 – 1866: Изследване на хребета Каратау и басейна на река Чирчик; 1867 – 1868: Тръгване от Алма Ата, заобикаляне от изток на езерото Исък Кул, пресичане на хребета Терскей Алатау при 77º 40` и.д., достигане до изворната област на река Нарин, изследване долините на реките Атбаши (ляв приток на Нарин) и Аксай (от басейна на Тарим) и проникване в югозападната част на хребета Какшаал Тоо до 41º с.ш. Завиване обратно на север, към Нарин, преминаване през прохода Долон (3030 м, 75º 44` и.д.), долината на река Джоон Арик и Боамското ждрело и завръщане в Токмок на река Чу Казахстан, Киргизстан 1865 – 1866 Инокентий Лопатин, И. А. Кондратиев, Фьодор Шмид, И. Е. Андреев 1865: Изследване горния басейн на река Витим, картиране цялото течение на реката и многочислените ѝ притоци, извършване на множество хипсометрични измервания, откриване следи от древни вулкани и съставяне на първата геоложка карта на Задбайкалието; 1866: Спускане по Енисей от Енисейск до устието му, изследване геоложкия строеж покрай бреговете на реката и на Гиданския п-ов, предсказване перспективността на Норилското медно-никелово находище, описание на вечната замръзналост и етнографски наблюдения Русия 1865 – 1866 Наин Сингх Пресичане на Хималаите, проникване в долината на река Цангпо (най-горното течение на река Брахмапутра) на около 84° и.д. и пристигане в Лхаса. Описание на езерото Ямдок (), разположено покрай десния бряг на Цангпо, изкачване по Цангпо до изворите ѝ, проследяване на около 1000 км от течението ѝ и през езерото Манасаровар () и горните течения на Сатледж и Инд завръщане в Индия. Първо предположение, че река Цангпо е горно течение на река Брахмапутра Китай 1865 – 1868 Одоардо Бекари Изследване растителния свят на Северен Калимантан (днес княжество Саравак в Малайзия) и първо плаване по река Барам. Изследвания и на остров Суматра Малайзия, Индонезия 1865 – 1868 Белкин Описание на крайбрежието на остров Сахалин на юг от протока Невелски до залива Търпение (около 1500 км) Русия 1865 – 1871 Константин Степанович Старицки (1839 – 1909) Топографско описание на бреговете на Охотско, Японско, Жълто и Източнокитайско морета, бреговете на Камчатка и Курилските о-ви и извършване на астрономически и хидрографско наблюдения Русия, Япония, Корея, Китай 1866 – 1868 Ернест Дудар дьо Легре (1823 – 1968), Франсоа Гарние Изкачване по река Меконг и извършване на топографско картиране и ботанически, хидрографски и метеороложки изследвания на големи участъци от басейна на реката на територията на Камбоджа, Лаос и провинция Юнан в Китай и спускане по река Яндзъ до Шанхай Камбоджа, Лаос, Тайланд, Китай 1867 Томас Лонг Откриване на остров Врангел (), протока Лонг, отделящ го от континента и първо изследване на южния бряг на острова Русия 1867 – 1869 Инокентий Лопатин 1867: Геоложки изследвания в южната част на Приморския край; 1867 – 1868: Геоложки изследвания на остров Сахалин и съставяне на първата геоложка карта на острова; 1869: Изследване на реките Усури и Амур Русия 1867 – 1869 Николай Пржевалски Физикогеографски изследвания в басейна на реките Усури и Сучан, езерото Ханка и неколкократно пресичане на планината Сихоте Алин. Изкачване от Хабаровск по река Усури до езерото Ханка, отправяне на юг до река Суйфун при Усурийск и спускане до Японско море. Посещение на залива Посет и изследване района около него. Пътешествие по крайбрежието на Японско море на север до залива Олга, изкачване по долината на река Тадуши, пресичане на Сихоте Алин и по Усури, спускане по нея до устието на десния ѝ приток Иман и извършване на комплексни географски изследвания на езерото Ханка Русия 1868 Фьодор Петрович Петров Топографско картиране района на езерото Сонкьол в Централен Киргизстан Киргизстан 1868 – 1869 Мирза Шаджа 1868: Изкачване по река Вахандаря (лява съставяща на Пяндж, от басейна на Амударя), завършване откриването на Ваханския хребет и откриване на езерото Чакмактинкул (); 1869: Проследяване на част от северния склон на Хиндукуш и спускане по река Яркенд до Кашгар Афганистан, Китай 1868 – 1870 Герхард Майдел, Карл Карлович Нейман, П. Афонасиев 1868: Достигане до Верхоянск, продължаване на изток, на 68º с.ш. пресичане на хребета Тас-Хаятах (северната част на хребета Черски), откриване на Янското плато (между река Яна на запад и хребета на изток), достигане до река Селенях (ляв приток на Индигирка), пресичане на Абийската низина и ниското и гористо Алазейско плато (819 м) и достигане до Среднеколимск; 1869: Спускане по река Колима до устието на десния ѝ приток река Малък Анюй, изследване цялото течение на река Голям Анюй до изворите ѝ и продължаване на югоизток към Анадирския залив. Продължаване на запад, достигане до село Марково (), завиване на югозапад, на 168º и.д. пресичане на река Пенжина и достигане до река Гижига, като по пътя първи открива, пресича и картира два ниски хребета, разделени от река Оклан (десен приток на Пенжина) – на север Ичигемски (1503 м), на юг – Каменен (1085 м, сега Окланско плато). По събрани от местното население сведения нанася на карта т.нар. „Параполски дол“ – дълга (425 км) и тясна блатиста низина, простираща се между Корякската планинсказемя на изток и Пенжинския хребет на запад (Герхард Майдел). Завръщане в басейна на река Малък Анюй, достигане до устието на Колима и изследване на Мечите о-ви (Карл Карлович Нейман). Завръщане в басейна на река Малък Анюй, достигане до устието на Колима, отправяне на югозапад по съвършено неизследвана планинска местност, пресича горните течения на реките Голям Анюй и Олой (десни притоци на Колима), достигане до средното течение на река Омолон при устието на река Кегали (близо до 64° с.ш.), откриване на хребетите Южноанюйски, Олойски и Уш-Урекчен, спускане до Колима и картиране на 550-километров участък от течението на река Омолон (П. Афонасиев); 1870: Тръгван