+ Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880 – 1900) Години Име на откривател, изследовател Направени открития и изследвания Изследванията засягат следните съвременни държави 1880 – 1882 Пиер Габриел Едуар Бонвало Експедиция от Индия през Афганистан, Бухара, Каспийско море и Кавказ Афганистан, Узбекистан, Туркменистан, Азербайджан, Грузия 1880 – 1883 Кинтуп Топографско картиране на долината на река Цангпо (Диханг, Брахмапутра) около големия ѝ завой на 95º и.д. и най-източната част на Хималаите Индия, Китай 1880 – 1886 Иван Мушкетов Изследване на ледниците и геологията на Кавказ Русия, Грузия, Азербайджан 1880 – 1890 Николай Андрусов (1861 – 1924) Мащабни геоложки изследвания в Голям Кавказ, Закавказието и по крайбрежието на Каспийско море Русия, Грузия, Азербайджан, Армения 1881 Джордж Вашингтон де Лонг Откриване на о-вите Де Лонг, в т.ч. островите Жанета (), Хенриета () и Бенет () Русия 1881 Р. Бери Топографско картиране на източните, западните и голяма част от северните брегове на остров Врангел и извършване на първото изследване на вътрешността му Русия 1881 – 1882 Алберт Едуардович Регел 1881: Изследване на Хисарския хребет в Западен Памир, пресичане на хребета Петър Първи, слизане в долината на река Обихингоу (ляв приток на Вахш), преодоляване на Дарвазкия хребет и достигане до селището Калаихумб (, на река Пяндж); 1882: Изследване и картиране на река Пяндж нагоре от Калаихумб до големия ѝ завой на , в т.ч. десните притоци Ванч, Бартанг и Гунт с Шахдаря. Полагане началото на откриването на хребета Академия на науките и откриване и картиране покрай левия бряг на Пяндж меридионалния хребет Лал и езерото Шива Таджикистан, Афганистан 1881 – 1893 Дж. Маккарти Физикогеографски изследвания и топографски картирания на вътрешните райони на Тайланд, Лаос и Камбоджа и обръщене голямо внимание на малкоизследваните и неизследвани територии в басейните на реките Менам и Меконг Тайланд, Лаос, Камбоджа 1882 Ханс Майер Физикогеографски и етнографски изследвания във Филипините Филипини 1882 – 1884 Ю. Юргенс, Александър Александрович Бунге Детайлно топографско картиране и описание на делтата на река Лена Русия 1883 Дмитрий Лвович Иванов Откриване на Сариколския хребет, явяващ се вододел между басейните на реките Амударя и Тарим, граничен между Таджикистан и Китай. Изследване на планинския масив Музтагата (7546 м), откриване в Централен и Южен Памир хребетите Музкол, Североаличурски, Южно-Аличурски и Вахански и даване първите правилни геоложки сведения за Памир Таджикистан, Китай 1883 Фриц Саразин Зооложки и етнографски изследвания и топографски картирания на островите Шри Ланка и Сулавеси Шри Ланка, Индонезия 1883 – 1885 Николай Пржевалски, Всеволод Роборовски, Пьотър Козлов Тръгване от Кяхта, преминаване през пустините Гоби и Алашан, планината Наншан и котловината Цайдам към изворите на Хуанхъ и Яндзъ и пристигане в Дзун. На юг от хребетите Бурхан Буда и Шурган Ула откриване на безплодно солончаково хълмисто плато, продължаващо на югоизток, продължаване на изток, откриване богатата на блата, извори и малки езера междупланинска котловина Одонтала, от където води началото си река Хуанхъ. Преминаване през вододела между изворите на Хуанхъ и Яндзъ (хребета Баян Хара Ула) и на обратния път, източно от Одонтала откриване на езерата Джарин Нур и Орин Нур, през които протича Хуанхъ. Връщане обратно до Цайдамската котловина, продължаване на запад през южните ѝ части, откриване на хребет Чиментаг, пресичане на хребета Чиментаг и северозападната част на новооткрития хребет Каякдъктаг, излизане на голямата и широка равнина Култала и откриване на гигантския хребет с паралелно простиране Аркатаг (Пржевалски, дължина около 650 км, с връх Шапката на Мономаха 7723 м). Връщане обратно към северния склон на Чиментаг, преминаване през „Долината на ветровете“ (долината на река Юсупалик) на запад, откриване на хребетите Актаг, Каякдъктаг, Ачиккьолтаг (Московски), Юсупалъктаг (на 38º с.ш.) и Караватаг. На южния склон на хребета Каякдъктаг, на височина 3867 м откриване на езерото Аягкумкьол, завиване на север и спускане до езерото Лоп нур. Изкачване по долината на река Черчен до оазиса Черчен, завиване на юг, откриване и проследяване на Руския хребет по цялата му дължина (около 400 км) до оазиса Керия. На юг от оазиса, откриване на (хребет Музтаг (7282 м), преминаване през оазиса Хотан, пресичане в северно направление западната част на пустинята Такламакан и Централен Тяншан и достигане до езерото Исък Кул Китай 1883 – 1888 Дмитрий Клеменц (1847 – 1914) Пътешествия по южните, западни и източни райони на Сибир. Физикогеографски и геоложки изследвания в Кузнецки Алатау, горното течение на река Абакан, западните часте на Уряханския край (Тува) и районите между Абаканския хребет и Западните Саяни Русия 1884 – 1886 Григорий Потанин, Август Иванович Скаси 1884: Тръгване от Пекин на запад, преминаване през Хух-Хото (Гуйсуй), пресичане от североизток на югозапад платото Ордос и достигане до Ланчжоу (на река Хуанхъ); 1885: Достигане до Синин, продължаване на юг през планинската безлесна област Амдо в горното течение на Хуанхъ, югоизточните части на Кунлун и източните склонове на Сино-Тибетските планини, достигане до горното течение на река Минцзян (ляв приток на Яндзъ), продължаване около 150 км на изток, а след това на север, пресичане на планината Цинлин и завръщане в Ланчжоу; 1886: От Ланчжоу тръгване на запад, завиване на север, минаване на изток от езерото Кукунор, пресичане на няколко безименни хребета в планината Наншан и достигане до изворите на река Едзин Гол (Жошуй). Проследяване цялото течение на реката (около 900 км), достигане до езерото Гашун Нур (), продължаване на север, пресичане на пустинята Гоби и Гобийски Алтай и откриване в него хребетите Тост Нуру, Немгет Ула и два други. От езерото Орог Нур () изкачване по река Туин Гол на север до изворите ѝ, пресичане на планината Хангай, продължаване на североизток, преминаване през басейна на река Орхон, картиране на хребетите Бурен Нуру и Бургут и част от планината Хангай и завръщане в Кяхта Китай, Монголия 1884 – 1886 Александър Александрович Бунге, Едуард Тол Физикогеографски изследвания и топограф ско картиране на крайбрежието между Лена и Колима и Новосибирските о-ви Русия 1884 – 1887 Григорий Грум-Гржимайло, Михаил Грум-Гржимайло 1884: Физикогеографски изследвания и топографски картирания по северните склонове на Памир и Алайската долина, достигане до река Муксу пресичане на Заалайския хребет и достигане до езерото Каракул; 1885: Физикогеографски изследвания и топографски картирания в южните части на Узбекистан и западните части на Таджикистан; 1886: Физикогеографски изследвания и топографски картирания в Западен Тяншан – долината на река Нарин, езерото Чатър Кулл, Кашгария и северните склонове на Памир; 1887: Изследване на река Мургаб (Бартанг, десен приток на Пяндж) и десния ѝ приток Танимас и в изворите ѝ откриване на група ледници, продължаване на изток, пресичане на Сариколския хребет и картиране на двете съставящи реки на река Ташкурган (лява съставяща на Яркенд) – Вахджир-Джилга (Каранукур) и Хунджераб Киргизстан, Таджикистан, Узбекистан, Китай 1884 – 1889 Евграф Степанович Фьодоров (1853 – 1919) Изследване басейните на реките Лозва (лява съставяща на Тавда, от басейна на Иртиш) и Вол (ляв приток на Северна Сосва, от басейна на Об), откриване вододела между Лозва и Северна Сосва – хребета Поясов Камен, Верхне-Волинските Ували, на изток от тях – възвишението Люлим-Вор, а на 63ºс.ш. – Средно-Сосвинските Ували. Картиране теченията на реките Лозва, Ивдел (десен приток на Сосва) Русия 1885 – 1897 руски морски офицери Ежегодни детайлни хидрографски дейности по далекоизточните брегове на Русия, в т.ч. топографско заснемане и картиране на цялото крайбрежие на залива Петър Велики Русия 1886 Андрей Николаевич Краснов (1862 – 1915), И. Игнатов Изследване на масива Хан Тенгри в Тяншан, определяне на височината му и откриване на ледника Инилчек Киргизстан 1886 – 1887 Пиер Габриел Едуар Бонвало 1886: Експедиция от Ташкент, пресичане на Алайския и Заалайския хребети, навлизане в Памир и достига до Афганистан и завръщане в Самарканд; 1887: Поема на изток към Ош, завива на юг, преодолява Памир, преминава през Каракорум и достигане до Кашмир в Северна Индия Узбекистан, Киргизстан, Таджикистан, Афганистан, Индия 1886 – 1887 Френсис Йънгхъзбанд 1886: Пътешествие в Манчжурия; 1887: Пресичане на Китай от Пекин през Хами, Турфан, Аксу, Кашгар и Яркенд и достигане до Сринагар в Кашмир и провеждане на полеви изследвания в Памир и Каракорум Китай, Таджикистан, Индия 1886 – 1888 Владимир Обручев, Карл Богданович Изследване участъка от строежа на Закаспийската железопътна линия от Кизил Арват до Чарджоу и от Чарджоу до Самарканд и междуречието на реките Херируд и Мургаб до афганската граница, Провеждане на геоложки изследвания в пустинята Каракум, древната долина на Амударя – Узбой и покрай левия бряг на Амударя до Керки (Владимир Обручев). Изследване на 300 км от северния склон на планината Копетдаг, Туркмено-Хорасанските планини (разположени на югозапад от Копетдаг), северните и централни части на планината Елбурс и северните райони на пустинята Деще Кевир (Карл Богданович) Туркменистан, Узбекистан, Иран 1888 – 1889 Юлий Александрович Шмид (1844 – 1910) Топографско картиране на части от южните райони на Казахстан, в т.ч. река Чу и полупустинята Бетпак Дала Казахстан 1888 – 1890 Бронислав Громбчевски 1888: Експедиция от Маргилан през проходите на Памир до река Гилгит (десен приток на Инд), изследване на планинския масив Музтагата (7548 м, ) и редица леви притоци на река Раскемдаря (в долното течения се нарича Яркенд, дясна съставяща на Тарим), в т.ч. река Ташкурган; 1889: Ново проникване в басейна на Раскемдаря, изследване на хребетите Раскем и Тохтакорум, разположени източно от реката, по река Кирчинбулак (ляв приток на Раскемдаря) достигане до подножието на връх Чогори (Годуин-Остин, К2, 8611 м), откриване и изследване северната част на хребета Агил-Каракорум (7693 м) и изворите на река Тизнаф (десен приток на Яркенд). Изкачване по река Каракаш (лява съставяща на Хотан) в Тибет и откриване покрай десния бряг на реката мощния хребет Карангутаг (7160 м), явяващ се вододел между Каракаш и Юрункаш (дясна съставяща на Хотан); 1890: Изкачване по река Керия до изворите ѝ (открити от него) и откриване покрай десния бряг на реката хребета Устюнтаг, а покрай левия – Люшишан Китай, Индия 1889 – 1890 Пиер Габриел Едуар Бонвало Първо пресичане на Азия от северозапад на югоизток и изминаване на над 9500 км през слабо изследвани или почти неизследвани територии. от Омск изкачване по река Иртиш, достигане до китайския град Кулджа, пресичане на планината Тяншан, преминаване покрай езерото Лоп нур, първо пресичане на източната част на пустиня Такламакан, преодолява на планината Кунлун и навлизане в Тибет. Продължаване на югоизток през източните части на Тибетската планинска земя, преминаване през горното течение на река Яндзъ, изследване междуречието на реките Меконг и Салуин, пресичане на китайската провинция Юнан и достигане до Ханой във Виетнам Казахстан, Китай 1889 – 1890 Григорий Грум-Гржимайло, Михаил Грум-Гржимайло 1889: Тръгване от Жаркент, пресичане на хребета Борохоро при 83º и.д., продължаване на изток, изследване горното течение на река Манас, проследяване на целия северен склон на хребета Богдо-Ула (Богдошан, 300 км), на изток от него откриване на крайните източни хребети на Тяншан – Баркелтаг и Карликтаг, а на югозапад от тях – Турфанската падина, като я изследва и установява надморската ѝ височина (-154 м под морското равнище). На юг и югозапад от падината откриване и изследване на хребета Куруктаг; 1890: По пътя от Хами за Синин откриване на планината Бейшан, пресичане на планината Наншан, заобикаляне от юг и запад езерото Кукунор, ново пресичане на Наншан и Бейшан и покрай северните склонове на Тяншан завръщане в Жаркент Китай 1889 – 1890 Михаил Певцов, Пьотър Козлов, Всеволод Роборовски, Карл Богданович Изследване на Кашгария, Кунлун, северозападнат