+ Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XX в.) Години Име на откривател, изследовател Направени открития и изследвания Изследванията засягат следните съвременни държави 1900 Владимир Вонлярлярски, Карл Богданович Геоложки изследвания на п-ов Чукотка за търсене на златни находища Русия 1900 – 1902 Едуард Тол, Фьодор Матисен, Николай Коломейцев, Александър Колчак, Никифор Бегичев 1900 – 1901: Изследване на западното крайбрежие на п-ов Таймир (Едуард Тол). Откриване в архипелага Норденшелд о-вите Пахтусов (, и протока Матисен, отделящ ги от п-ов Таймир (Фьодор Матисен); 1901: Откриване на река Коломейцев, вливаща се в Таймирския залив и остров Расторгуев () в Пясинския залив (Николай Коломейцев); 1901 – 1902: Поход по ледовете на североизток от Новосибирските о-ви за търсене на митичната „Земя Санников“ (Едуард Тол) Русия 1901 Карл Богданович Геоложки изследвания в Източен Кавказ и двукратно пресичане на Главния хребет Русия, Азербайджан 1901 – 1903 Фриц Саразин Физикогеографски изследвания и топографски картирания в централните части на остров Сулавеси Индонезия 1902 – 1903 Павел Преображенски Геоложки изследвания в южната част на Патомската планинска земя и покрай цялото течение на река Голям Патом (десен приток на Лена) и завършване откриването на хребета Кропоткин Русия 1902 – 1903 Владимир Арсениев Топографски картирания, географски и военно-статистически изследвания на отделни райони в Южното Приморие Русия 1903 Григорий Грум-Гржимайло Експедиция в Западна Монголия и Тува. Тръгване от Зайсан, пресичане долината на река Черен Иртиш и планината Монголски Алтай, спускане в Долината на езерата, завиване на север, пресичане на хребета Тану-Ола и навлиза в Тува. Физикогеографски изследвания в Тува, пресичане на Алтай и завръщане в Кош-Агач. Китай, Монголия, Русия 1903 Пьотър Карлович Залески (1850 – 1916) Детайлно топографско заснемане и картиране на езерото Балхаш, на базата на 31 астрономически пункта Казахстан 1903 – 1905 Вилхелм Филхнер Експедиция в Китай и Североизточен Тибет и извършване на първите мащабни геофизични и геомагнитни измервания в района на Синин и езерото Кукунор Китай 1904 – 1905 Николай Корженевски Изследване и топографско картиране на част от течението на река Муксу и в нейните извори, в хребета Петър Първи откриване на ледника Мушкетов (1904). Експедиция в Алайския хребет, първо скициране и фотографиране на най-високата точка на Памир връх Ленин (връх Абуали ибн Сина). Таджикистан 1905 – 1906 Сергей Николаевич Никитин (1851 – 1909) Геоложки изследвания в планината Мугоджари на границата между Европа и Азия Казахстан 1905 – 1906 Инокентий Толмачов, Михаил Яковлевич Кожевников Изследване на обширния (364 хил. км2) басейн на река Хатанга, разположен между реките Енисей и Анабар. Тръгване от Туруханск на изток, картиране и изследване горните течения на реките Курейка (десен приток на Енисей), Котуй (дясна, южна съставяща на Хатанга) и достигане до езерото Есей (). Картиране района на езерото и басейна на средното течение на Котуй между 67°-68° с.ш., проследяване и картиране притоците на реката, в т.ч. цялото течение на големия му десен приток река Мойеро, спускане по Котуй до река Хатанга, установяване наличието на обширното Анабарско плато, изследване долното течение на река Хатанга и брега на изток от устието ѝ до устието на река Анабар. На изток от устието на река Попигай откриване на три полуострова – Хара-Тумус, Юрунг-Тумус и Нордвик, на югозапад от Нордвик вторично откриване на залива Нордвик (), а на юг от п-ов Хара-Тумус – залива Кожевников (). Изкачване по река Анабар до горното ѝ течение, оконтуряване на откритото преди това Анабарско плато и завръщане на езерото Есей, където се разделят. (Тръгване на юг, преминаване през горните течения на реките Мойеро и Вилюй до 60° с.ш. и достигане до Олекминск на река Лена – Инокентий Толмачов). (Продължаване на северозапад през горните басейни на реките Тукалан и Меймеча до устието на река Романиха (всички от басейна на Хатанга), от там по река Хета до селището Хатанга (Крести, ), завръщане до Романиха, по 70º с.ш. продължаване на запад и пристигане в Дудинка – Михаил Яковлевич Кожевников). Русия 1905 – 1914 Владимир Обручев Мащабни геоложки изследвания в Алтай, горните течения на реките Об и Иртиш и Джунгария (1905, 1906, 1909), в т.ч. хребетите Майлитау, Джаир, Бирликтау, Уркашар, Саур и Семистай, долините и падините между тях и източната част на хребета Тарбагатай Казахстан, Русия, Китай 1906 – 1908 Свен Хедин Оконтуряване на планинската система Трансхималаи (Гандисишан), явяваща се вододел между Индийския океан и многочислените безотточни тибетски езера. Тръгване от Лех (в долината на горното течение на река Инд) на изток, придвижване покрай северните склонове на хребета Алинг Гангри и достигане до езерото Нгангце (87° и.д.). Продължаване на юг към изворите на река Брахмапутра, откриване изворите на река Сатледж (от басейна на Инд), спускане до езерото Манасаровар, изследване на системата езера Манасаровар – Лангак, насочване на север, откриване изворите на река Синги (една от съставящите на Инд) и продължаване по долината на река Гартанг до 84° и.д. Китай 1906 – 1908 Френсис Йънгхъзбанд Мащабни топографски дейности по заснемането и картирането на големи части от Кашмир Индия 1906 – 1910 Владимир Арсениев Топографски картирания, географски и военно-статистически изследвания в планината Сихоте Алин Русия 1907 – 1909 Пьотър Козлов, Пьотър Яковлевич Напалков (1874 – 1940), Александър Александрович Чернов (1877 – 1963) Изследване на пустинята Алашан, откриване на древния град Хара Хото (), столица на средновековното тангутско царство Си Ся (XIII в.), продължаване на югоизток, пресичане на пустинята Алашан до хребета Хълан, картиране на територията между река Жожуй и средното течение на Хуанхъ и западната част на платото Ордос, завиване на югозапад, проникване в най-горното течение на Хуанхъ и изследване на високопланинската до 5000 м област Амдо (34° – 36º с.ш., 100° – 102º и.д.) Китай 1907 – 1911 Павел Преображенски 1907 – 1908: Геоложки изследвания в района между реките Витим и Голям Патом и дясното крайбрежие на Лена от устието на Витим до 118º и.д. – около 400 км и установяване по този начин западната и северна граница на Патомската планинска земя; 1909 – 1911: Геоложки изследвания покрай десните, малки притоци на Лена – реките Чечуй, Чая, Голяма и Малка Чуя, Киренга и десните ѝ притоци и река Мама (ляв приток на Витим). В западната част на Северобайкалската планинска земя откриване и проследяване на около 175 км от хребета Акиткан. Русия 1908 Никифор Бегичев Откриване на островите Голям Бегичев () и Малък Бегичев (вторично, ), в общото устие на реките Хатанга и Анабар, които дотогава се смятат за полуостров Русия 1908 Григорий Грум-Гржимайло Физикогеографски изследвания в басейна на река Амур и на Шантарските о-ви Русия 1908 – 1910 Николай Николаевич Тихонович (1872 – 1952) Физикогеографски и геоложки изследвания на остров Сахалин, главно най-северната част на острова – п-ов Шмид Русия 1909 Константин Воллосович (1869 – 1910) Топографско картиране на брега между устията на реките Лена и Алазея Русия 1909 Борис Житков (1882 – 1938) Географско описание и топографско картиране на п-ов Ямал Русия 1909 Хелге Баклунд (1878 – 1958) Изследване на около 150 км от източните склонове на Урал, на север от Полярната окръжност, в т.ч. горните течения на редица леви притоци на Об Русия 1909 Георгий Седов Топографско картиране на района около устието на река Колима Русия 1909 Инокентий Толмачов, Михаил Яковлевич Кожевников Описване и топографско картиране на цялото крайбрежие на Сибир от устието на река Колима до Беринговия проток на протежение над 2500 км, описание на релефа на крайбрежната полоса и събиране на ценни геоложки, ботанически и зооложки колекции Русия 1909 – 1913 Владимир Александрович Вознесенски Изследване на въглищните басейни в североизточната част на Задбайкалието. Между горните течения на реките Ольокма и Нерча откриване на масива Кропоткин, а на вододела между реките Нерча и Каренга (приток на Витим), откриване на хребет, продължение на Черския хребет. Откриване на Нерчинско-Куенгския хребет, в горното течение на река Куенга (ляв приток на Шилка)) и установяване, че река Нерча го прерязва с долното си течение. Изследване на Яблоновите планини. Русия 1909 – 1917 Яков Антонович Макеров (1860 – 1940) Изследване на въглищните и златни находища в басейните на левите притоци на реките Шилка и Амур и в горния басейн на река Нюкжа (десен проток на Ольокма, от басейна на Лена) и откриване на хребетите Алеурски, Шилкински, Тунгирски, Амазарски, Чернишов и др. Русия 1910 – 1911 Георгий Брусилов Топографско картиране на северните брегове на Чукотка Русия 1910 – 1912 Иван Семьонович Сергеев (1863 – 1919) Изследване брега на Североизточна Азия от Беринговия проток до устието на река Лена, в т.ч. северното крайбрежие на остров Врангел и извършване на хидрографски измервания Русия 1911 – 1912 Григорий Грум-Гржимайло Физикогеографски изследвания в планината Копетдаг, южното крайбрежие на Каспийско море и Закавказието Туркменистан, Азербайджан, Грузия, Армения 1912 Хенри Морсхед Топографско картиране на най-източната част на Хималаите – масива Мишми и на север, в коляното на река Брахмапутра, на 95º и.д. откриване на връх Намча Барва (7755 м) Индия, Китай 1912 Н. И. Солдатов Откриване на Юрацкия залив () в северната част на Гиданския п-ов, на изток от него – Еленовия п-ов, а на север от полуострова – Еленовия остров (вторично) Русия 1912 – 1913 Вадим Николаевич Зверев 1912: Изследване долината на река Алдан (десен приток на Лена), изкачване по Амур до 124º и.д., пресичане на Становите планини, достигане до горното течение на река Тимптон (десен приток на Алдан) и изследване течението на Алдан от устието на Тимптон до устието на десния ѝ приток река Мая; 1913: Изследване цялото течение на Мая (1053 км), и на десния бряг на Алдан, след устието на река Нотора, откриване на Килахския хребет, простиращ се в северозападно направление. Русия 1913 Фриц Саразин Физикогеографски изследвания и топографски картирания в Тайланд Тайланд 1913 Ф. М. Бейли Изкачване по река Брахмапутра до големия ѝ завой на 95º 30` и.д. и топографско заснемане на около 600 км от течението на реката на запад от завоя ѝ, на китайска територия Индия, Китай 1913 – 1915 Борис Вилкицки 1913: Откриване на остров Вилкицки (от Новосибирските о-ви, ), залива Мария Прончищева (, на източното крайбрежие на п-ов Таймир), остров Малък Таймир (), архипелага Северна Земя и остров Старокадомски (). Изследване около 330 км от източното крайбрежие на Северна Земя и достигане до крайната северна точка на архипелага на 81° 15` с.ш.; 1914 – 1915: Първо преминаване по Северния морски път от изток на запад с едно зимуване и откриване на остров Жохов. () Русия 1913 – 1919 Борис Давидов Топографско заснемане и картиране на цялото крайбрежие на Охотско море и част от западните бреговете на Берингово море и извършване на хидрографски измервания Русия 1914 Григорий Грум-Гржимайло Физикогеографски изследвания в Тува Русия 1917, 1921, 1923, 1924 Сергей Обручев Геоложки изследвания в басейна на река Енисей и в Тунгуския въглищен басейн (най-големия в света, 1045 хил.км2). Изследване на средното течение на Ангара, вододела между Подкаменна Тунгуска, Ангара и Чуня, цялото течение на Подкаменна Тунгуска (1865 км), реките Бахта, Курейка и редица малки притоци на Енисей. Русия 1918 Владимир Арсениев Топографски картирания и физикогеографски изследвания в Камчатка Русия 1918 – 1920 Роалд Амундсен Първо преминаване по Северния морски път от запад на изток Архангелск до Беринговия проток с две зимувания Русия 1919 – 1922 Николай Урванцев, Никифор Бегичев 1919 – 1920: Откриване на Норилското медно-никелово находище; 1921 – 1922: Топографско картиране на езерото Пясино и групата Норилски езера – Лама, Глубокое, Кита и др. с обща площ до 320 км2 и доказване на ледниковия им произход. Проследяване и изследване на цялото течение на река Пясина (818 км), на запад от устиет